Ето мотивите, с които БОС прекрати делото за имуществото на кмета на Несебър

Отпадането в хода на производството и липсата към настоящия момент на процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за допустимост на производство за отнемане на незаконно придобито имущество, е основание за прекратяване на образувани дела срещу Валентин Димов и Магда Опичкова-Димова, и Николай Димитров, Нурджин Димитрова, „Бисер“ ЕООД и „Никол 008“ ЕООД.

Адвокатите на ответниците са поискали прекратяване на двете дела поради липса на основание за образуването им, като са представили пред съда препис от Постановление за прекратяване на наказателно производство, образувано срещу Валентин Димов и Николай Димитров, от 20.05.2015 год. на Административния ръководител – Окръжен прокурор при Окръжна прокуратура гр. Бургас. Ищецът по делата - Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, се е противопоставила на тези искания, като се е позовала на обща разпоредба на чл. 2 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество /ЗОПДНПИ/. Тя счита, че наказателното производство не е относимо към образуваните дела по специалния закон, които са започнали на законово основание в хипотезата на чл. 22 от него и следва гражданската конфискация да бъде реализирана.

Бургаският окръжен съд, като обсъди доводите на страните и приложените писмени доказателства намери, че са налице основания за прекратяване на производствата по следните съображения. Проверката по специалния закон от комисията е започнала въз основа на уведомление, че срещу Валентин Димов и Николай Димитров е било образувано и е висящо досъдебно производство за извършено длъжностно престъпление, по което те са били привлечени като обвиняеми. Проверката е образувана в хипотезата на чл. 22, ал. 1от закона, тъй като съставът на престъплението попада в обхвата на този текст. Съдът е установил и че воденото досъдебно производство срещу ответниците е било прекратено с постановление на Окръжна прокуратура гр. Бургас, което на 07.07.2015 год. е било потвърдено с постановление на Апелативна прокуратура гр. Бургас именно поради липса на данни за осъществен състав на престъпление по Наказателния кодекс.

От посочените данни съдът констатира, че в хода на производствата, образувани по подадени искови молби от комисията, е настъпил нов факт, а именно прекратяване на наказателното производство, станал повод за започване на проверки по специалния закон. Като основание за прекратяването е несъставомерност на деянието, която хипотеза изключва започването на проверка по този закон, съгласно изричното и изчерпателно изброяване в него. Цел и на сега действащия закон е борба с определени от законодателя неправомерни деяния – престъпление или административни нарушения чрез отнемане на облагите, които се получават или са свързани с тях. Придобиването на имуществото следва да е от конкретна престъпна дейност или административно нарушение с определени характеристики, които са изрично определени в чл. 22, ал. 1 от специалния закон – изброени състави по Наказателни кодекс и административни нарушения, от естество да създават облаги, при това на стойност над 150 000 лева.

За да пристъпи гражданският съд към процедура по отнемане на имущество, следва за престъплението да е започнало наказателно производство или влязла в сила присъда на чуждестранен съд, или влязъл в сила акт за наложено административно наказание. Съдът не може да отнеме имущество, дори и придобито от престъпна дейност, когато за нея не е започнало наказателно преследване, макар и тя да е посочена в закона, както и придобитото от друга дейност извън престъпленията, изброени в специалния закон, включително и такава с неустановен произход. Видно от данните, наказателното производство е прекратено на основание несъставомерност на деянието. Това основание за прекратяване е извън приложното поле на чл. 22, ал. 2 от специалния закон и в тези случаи е недопустимо започване на проверка за предпоставките за гражданска конфискация, а следователно и реализиране на правото на държавата за отнемане. При това положение на още по-голямо основание е недопустимо продължаване на започналите производства. Отпаднала е в хода на исковия процес процесуалната предпоставка от вида на абсолютните, обуславяща съществуването на право на иск по специалния закон. Постановлението за прекратяване на наказателното производство е било проверено по реда на редовен способ за контрол – от прокурор в по-горестояща прокуратура. Следователно те не са обвиняеми по престъпление по чл. 22, ал. 1 от специалния закон.

Това качество са изгубили поради несъставомерност на деянието, а не поради прекратяване на наказателното производство на някое от основанията посочени в ал. 2, предвиждаща възможност за продължаване на производството при приложение на общото правило на чл. 2 от същия закон. При положение, че производството по специалния закон е недопустимо да започне и да се проведе по отношение на лица, за които е отказано образуване на наказателно производство или образуваното е прекратено или спряно, извън изрично изброените случаи в чл. 22, ал. 2 и 3 на специалния закон, които не могат да бъдат тълкувани разширително, то при възникване в хода на висящо производство на основания за спиране или прекратяване на основания извън посочените, е недопустимо продължаването на започнало производство по гражданска конфискация.

Пресцентърът уточнява, че систематическото място на разпоредбата на чл. 2 в тази първа глава, наречена „Общи положения“ в Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, показва, че тя няма как да бъде приложена пряко. В нея е залегнал принцип, който по-нататък в следващите особени разпоредби намира конкретизация. Принципът в чл. 2 е проведен основно в две нови конкретни разрешения, намиращи се в следващите му глави - отпадане на изискването втората фаза на двуфазното и по настоящия закон производство по реализиране на правото на държавата на отнемане на незаконно придобито имущество да започва след приключване с влязъл в сила акт на наказателното производство, както и в предвиждането, че производството по специалния закон  започва и продължава, въпреки че наказателно производство не може да бъде образувано или образуваното е прекратено или спряно, без да е необходимо, както в случаите по чл. 22, ал. 2 и ал. 3, установяването на престъпната дейност да бъде извършвано в самото производство по отнемане чрез иск по ГПК. Тези текстове, сравнени с предходния закон и тълкувани във връзка с него показват, че законът цели подобряване на ефективността на мерките за борба с определени престъпления, респ. административни нарушения, като държи сметка и за правото на защита на засегнатите лица. Смисълът на независимостта на двете производства е те да се движат паралелно, а не резултатът от наказателното производство да е без каквото и да било значение за производството по специалния закон. Така се постигат два благоприятни резултата: има реална и гарантирана от закона възможност те да приключат едновременно или с малка разлика във времето, при което се постига едновременен ефект в обществените отношения, които престъплението засяга: в областта на наказателното право - да бъде наказан извършителят и да задействат специалната и генералната превенция, а в областта на гражданското право - да бъдат отнети  облагите от престъплението.

Определенията за прекратяване на производствата с пълните мотиви можете да намерите в сайта на съда, раздел съдебни актове - ГД №1451/2014 г. и ГД №1298/2014 г.