Кое в леглото е нормално и кое е перверзия?

Източник: списание "Белла"


Какво всъщност е перверзия? С нашите необичайни сексуални желания ли е свързана, или с фантазиите на партньора ни… Какво в секса се таксува за норма и какво – за толкова голямо отклонение от нормата, което може да развали отношенията между двама души?
"Със съпруга ми бяхме поканени на вечеря у приятели. Когато се заприготвяхме да си тръгваме, неочаквано домакините ни предложиха да останем и да направим… четворка. Почувствахме се страшно неловко. И представа си нямахме, че те се отдават на такива перверзии“ – възмущава се 42-годишната Юлия.
Защо това предложение є се е сторило толкова шокиращо? Коментарите на сексолозите се обединяват около мнението, че в случая не става дума за перверзия. Сексуалното общуване между възрастни хора по взаимно съгласие може да бъде много разнообразно. На Юлия и на нейния съпруг са предложили групов секс. Когато този секс не е анонимен и е основан на приятелски чувства, се нарича суинг. В дадения случай се е получило недоразумение: предлагащите явно са начинаещи в суинга. Те или са сбъркали адресата, или са избързали със своето предложение.

Рамките на приличието
Онова, което шокира едни, е обичайна практика за други. Трудно е да се определи кое е нормално в сексуалните отношения. Трудността се дължи на факта, че представите ни за допустимо и недопустимо се променят много бързо и рязко. Презервативите, които някога се продаваха само в аптеките, както и лубрикантите, които можеха да се открият само в сексшоповете, сега са на щандовете на всеки супермаркет.
Понятието „норма“ се променя в зависимост от времето и мястото. Границите му постепенно се разширяват. Това, което в едно общество е признато за анормално или се разглежда като проява на болестно състояние, в друго може да се смята просто за налагаща се тенденция. Допреди години бе широко разпространена представата, че човек е хетеросексуално същество. Сега приемаме за нормални три възможни сексуални ориентации: хетеро-, хомо- и бисексуалната. И всички тези варианти са нормални. Просто хората с хетеросексуална ориентация са повече от останалите. Напълно е в реда на нещата понякога садомазохизмът да се смята за вариант на сексуални предпочитания.
Съществува обаче и обратна тенденция – онова, което днес се възприема като естествено в едно общество, утре може да бъде заклеймено и забравено завинаги. Например моделът на патриархалното семейство, подразбиращ подчинението на жената и дори понасянето на физическо наказание от мъжа, в случай че това подчинение се наруши. То е било обществена норма няколко столетия.
Вече не избираме сами дали да получаваме информация от сексуален характер, или не. Защото обкръжаващата ни среда ни пресища с нея. Рекламата явно или скрито експлоатира еротиката. При преглед на новинарските портали неизбежно се натъкваме на банери на порносайтове. Така ние се поддаваме на натиска на

средата, поощряваща сексуалната активност
Да определим какво искаме и какво ни харесва в секса, не е никак лесно. Но изборът винаги си остава наш.
30-годишната Мартина е направила този избор спонтанно, макар и при други обстоятелства: „Познавахме се с Андрей от няколко месеца. Една сутрин, като си тръгваше от вкъщи, той остави на леглото ми кутия. Отворих я, вътре имаше черни и червени мрежести чорапи, чехли на висок ток с пухчета, кожени дамски боксерки с разрези и кожени мъжки прашки. И досега, като си спомня този момент, тръпки ме побиват. Бельото беше използвано, миришеше на пот – бяха го обличали вече. Изпратих му обратно тази кутия по куриер. Той дори не ми се обади след това.“
Ето и коментара на сексолозите. С помощта на кутията, която е оставил на леглото, Андрей е съобщил на Мартина, че има нестандартни сексуални потребности. В дадения случай става дума за фетишизъм, култ към предмет/и, свързан/и със секса (за Андрей тези предмети са еротичните дрехи). Това, че бельото вече са го обличали, е закономерно, иначе то не може да бъде фетиш. Навярно той е очаквал Мартина да го разбере и да откликне или да започне да му задава въпроси и да му даде възможност да є обясни за своите потребности.

Кого привлича това?
Сексуалният живот е зона на пълно разкриване и следователно ни прави уязвими. Затова не трябва да се правят прибързани изводи или да се осъжда някой. Няма общо правило за всички. Всеки има свои уникални характеристики. За да изясни дали дадено поведение се явява извращение, сексологът обръща внимание на състоянието на психиката на човека, на работата на мозъка му, на първия му сексуален опит, семейната атмосфера, в която е отраснал…
Според специалистите перверзия е сексуално поведение, при което човек се грижи само за удовлетворение на собствените си сексуални нужди, използвайки партньора, без да обръща внимание на неговите чувства и душевно състояние. Сексуално извращение има и в случаите, когато човек може да се удовлетворява сексуално по един-единствен, твърде специфичен начин и либидото му е насочено към предмет, чието основно предназначение не е свързано с правенето на секс. Останалите сексуални практики са само отклонения от обичайното и традиционното.
Можем ли още от началото на връзката да разберем дали партньорът ни има някакви особени предпочитания в секса? Не, но можем да следим за косвени признаци, които биха го издали: какво го радва този човек, какво го огорчава, от какво му става весело или тъжно, какво обича да прави, какво му е хобито, има ли спадове на настроението без видима причина. Но ако се сблъскате с очевидни сексуални перверзии, решението е едно – бягайте далече. Не трябва да се опитвате да превъзпитавате партньора си. Илюзия е, че можете да го промените по метода на убеждението. Сексуалните предпочитания се формират в тийнейджърска възраст, когато сексуалната енергия е толкова силна, че може да бъде насочвана в различни посоки. На по-късна възраст сексуалните предпочитания вече не се поддават на промени. Да се излекуват сексуалните девиации, изкривяванията на сексуалната ориентация, е невъзможно според сексолозите. Възможно е само да се работи по посока на приучаване на „пациента“ да реализира необичайните си сексуални желания, без да влиза в противоречие с културата и закона.

Зависи от нас
Границите на нормалното днес се размиват, разширява се зоната на нашите лични отговорности. Ако по рано сме си задавали въпроса „Това нормално ли е?“, сега се питаме по-скоро „Искам ли това или онова?“, „Ще ми бъде ли приятно, или ще ми навреди?“.
А какво да правим, ако усетим, че сексуалните ни желания са необичайни? Трябва ли да говорим за това с партньора? Първо се постарайте да разберете готов ли е да чуе партньорът ви това, което се каните да му съобщите. На вашата откровеност той може да отговори откровено, но може и да не я приеме. Да разкажеш на някого за тайните си желания в секса, е част от интимността. Признавайки съкровеното, ние разкриваме вътрешния си свят и си позволяваме да застанем пред партньора си суперуязвими. А когато не го правим, ние всъщност не се доверяваме на партньора и даже го лъжем. И опитът на Мартина го потвърждава: „Ако Алексей ме беше помолил да облека подобно бельо, имаше вероятност да ме съблазни. Но да ми остави дрехи, които вече бяха използвани и миришеха на пот, беше доста грубо от негова страна. Самата аз се почувствах използвана.“ Възможно е Мартина да е възприела тази постъпка като обида и защото много малко е познавала своя партньор.

Принципът на съгласието
Много е важно всички сексуални желания да се обсъждат предварително и да са доброволни за всеки участник в секса. Всеки трябва сам да реши иска ли да пробва едно нещо, или не. И това решение зависи от емоционалната зрелост, от готовността да експериментираме в опит да получим чувствена наслада. Трябва трезво да преценим предложението с ясното разбиране, че насилието е абсолютно недопустимо – както над другия, така и над нас самите. Принципът е доброволност, безопасност и разумност. Единият от партньорите може да се опитва да застави другия да приеме нещо, манипулирайки го чрез чувство на вина, чрез упреци за закостенялост или дори чрез заплахи, че ще потърси сексуално удовлетворение на друго място. А другият партньор може да се съгласи да приеме „неприличното“ предложение от страх да не бъде иронизиран или изоставен. Но пък тогава отношенията между двамата няма да се развиват нормално.