Мултикултурализмът – отровата, която бавно, но сигурно убива добрата стара Европа

Автор: Александър Федосеев
Източник: www.budnaera.com




Мултикултурализмът е политика, насочена към запазване и развитие на на културните различия. Идеологията, която обосновава тази политика, твърди, че културите трябва да съществуват паралелно с цел тяхното взаимно проникване, обогатяване и развитие в общочовешкото русло на масовата култура.

Концепцията за мултикултурализма се появи за пръв път в Канада в края на 1960-те години. След две десетилетия получи широко разпространение и в Европа. През 1980-те години принципите на мултикултурализма влязоха в политическата практика на повечето европейски страни. Отказът от използвания по-рано (през ХIХ-ХХ вв.) асимилационен модел за интеграция на имигрантите и преходът към мултикултурния модел беше обусловен от сериозните проблеми, с които се сблъскаха европейските страни. Многобройните имигранти, главно от Третия свят, които наводниха Европа, не проявяваха готовност да се асимилират. Нещо повече, те се обединяваха в различни етнически общности, което им помагаше не само да оцеляват в новите за тях условия, но и активно да защитават своите права, включително правото на запазване на културата, традициите и обичаите, донесени от родината им.

В тези условия именно мултикултурализмът започна да се разглежда от политиците като инструмент, който бил спомагал за «взаимното обогатяване на културите» и «построяването на хармонично общество».
За разлика от традиционната либерална идеология или политическия либерализъм, мултикултурализмът акцентира не върху защитата на индивидуалните права на гражданите, а върху правата на колективните индивиди в лицето на различни етнически и религиозни общности. През последните 30 години в една или друга форма («твърда» или «мека») почти във всички европейски страни се провеждаше мултикултурна политика.

Резултатът е, че днес всички страни от Европейския съюз, в една или друга степен, страдат от имигрантите. Коренните жители на европейските страни все по-често призовават да бъде отменена политиката на мултикултурализма и да се върне идеята за подкрепа на титулната нация в държавата, за ограничаване правата на имигрантите. Критиците на мултикултурализма твърдят, че резултатът от него е пълно разрушаване на многовековните културни основи на Европа и на развитите европейски културни традиции, защото подобно смесване води винаги към усредняване. Според тях, ако ниското културно ниво на имигрантите несъмнено се повишава, то високото културно ниво на приелата ги страна неизбежно пада.

Великобритания беше една от първите страни, които приложиха на практика идеологията на мултикултурализма. За разлика от Канада или Австралия, Великобритания никога не е обявявала мултикултурализма за официална доктрина, която да определя политиката на държавата към етническите малцинства.Въпреки това, тя твърде активно прилагаше идеологията на мултикултурализма на практика. Британската политика за интеграция на имигранти от друга култура и друга религия дълго време се смяташе за толкова успешна, че фактически по нея се ориентираха и останалите страни в Европейския съюз.
Великобритания е ярък пример за приложен на практика модел на «твърд» мултикултурализъм: не само беше разработена и активно внедрявана широка система за подкрепяне на националните малцинства с цел да запазят своята самобитност, култура, традиции и обичаи – но и беше приета цяла поредица от закони, които да не допускат никаква дискриминация по национален или расов признак.По същество, толерантността беше превърната в догма, задължителна за всички британци.
Но именно политиката на «твърд» мултикултурализмът доведе днес Великобритания до огромни проблеми между имигрантите и коренното население.

Така например, жителите на района Тауър Хемлетс в Лондон се оплакват от засилването на позициите на имигрантите от Близкия изток, които вече са превзели цял квартал. В района са построени вече 19 джамии и се планира построяването на още 6. Допреди няколко години англичаните можеха спокойно да ходят в местните магазини, но днес вече се страхуват да се появяват в този район дори с превозни средства, защото просто не ще успеят да го напуснат в добро здравословно състояние – имигрантите пребиват почти до смърт всекиго, който не споделя техните религиозни възгледи. В интернет има много видеоклипове на демонстриращи мигранти, които натрапват на коренните жители религиозни спорове – и ако някой им възрази, започват отначало да обиждат и унижават събеседника си, а сетне да го бият посред бял ден на улицата, пред очите на минувачите. Нещо повече, наоколо веднага започват да се събират други иимгранти, готови да подкрепят събратята си по религия. На един от клиповете се вижда как коренен англичанин се спасява само, защото е с кола и успява да потегли. Обаче характерното в неговия случай е, че тълпа имигранти тича подир колата няколкостотин метра с гневни настоявания да спре и да отговаря за думите си – и това при положение, че привържениците на исляма първи започват свадата и започват да оскърбяват местния жител.

Имигрантите в Англия са илюстрация на случая, когато гостите се държат като собственици на държавата. Характерно, че органите на полицията, съда и прокуратурата въобще не реагират на хаоса, който вилнее в страната, независимо от многобройните заявления на коренните жители. Полицаите само наблюдават безчинствата, без да имат възможност или, по-скоро, желание да защитят коренните жители и да призоват имигрантите към ред и спазване на английските закони.
Белите британци все по-често напускат териториите, които са доминирани от имигранти – това пише вестник The Daily Mail, позовавайки се на наскорошното изследване Demos. Според заявлението на бившия шеф на Комисията за равенство и човешки права Тревър Филипс, наличието на такива райони значително затруднява интеграцията и адаптацията на имигрантите към живота във Великобритания. Според експертите, почти половината етнически малцинства (около 4 милиона души) живеят в населени пунктове, където бялото население е вече под 50%.

Наскоро британският премиер Дейвид Камерън предложи толерантността да бъде отхвърлена. Той призна, че политиката на мултикултурализъм в Европа се е провалила:
- Дойде време да сменим принципа на пасивна търпимост с либерализъм в действие, либерализъм с мускули и да дадем да се разбере, че британското общество е изградено върху определени ключови ценности», - заяви той на конференцията по сигурността в Мюнхен. - Пасивното толерантно общество не се меси в работите на другите, а истински либералната държава вярва в своите ценности и активно ги защитава. Време е да се обърне страницата на провалената политика, когато, в съответствие с доктрината за мултикултурно общество, в страната ни отделно една от друга съжителстват различни култури. Резултатът е, че някои млади мюсюлмани, в търсене на своята идентичност, се увлякоха от екстремистки идеологии.
И като мярка, която щяла да реши въпроса, британският премиер предложи… от университетските градчета да бъдат изгонени организациите, които имат влияние сред мюсюлманите, но не «приемат» западните ценности.

Немската канцлерка Ангела Меркел също призна провала на опита да се построи мултикултурно общество в Германия. Миналата есен тя настоя имигрантите да учат немски език и да се интегрират в немското общество. Но, независимо от заявленията и твърдото намерение да вземе имиграцията под строг контрол, Меркел отбеляза, че процесът на ислямизиране на Германия е вече в ход и не може да бъде спрян. Немските политици прогнозират нарастване на влиянието на ислямската култура в Германия с всяка изминала година, както и увеличаване на броя на джамиите – по този начин властите признаха, че са безсилни да прекратят процеса на ислямизиране на държавата.
Бившият президент на Франция Никола Саркози също по време на мандата си призна провала на мултикултурализма. В телевизионно интервю той заяви, че щом човек е дошъл във Франция, трябва да стане част от френската нация – а ако не иска, не ще бъде желан гост в страната. Президентът подчерта, че Франция няма да промени начина си на живот, няма да преразгледа концепцията за равенство на мъжете и жените и няма да се примири с обстоятелството, че някой може да забрани на момичетата да ходят на училище. Освен това, според него, французите не искат хора със забрадки и чалми да се молят на улицата пред очите на всички.
- Ние прекалено се грижехме за идентичността на онези, които идват в страната, и недостатъчно се грижехме за идентичността на страната, която ги приема – каза Саркози.
Важно е да се знае, че последиците от мултикултурализма в различни страни на Европа имат една и съща, твърде важна обща черта – имигрантите често защитават своите национални и култури особености чрез физическо насилие. Така например, преди 2 години във Франция се гледа дело за расизъм срещу бял човек – двама млади имигранти му поискали цигара и, когато той отказал, го пребили почти до смърт.

Но къде е причината за провала на мултикултурализма, който бързо се превърна в най-тежкия проблем за всички страни в Европа, включително за най-големите държави, лидери на Европейския съюз?
Руската експертка Елена Пономарьова смята, че проблемът е в липсата на културна асимилация:
- Европа е уникална площадка, където в резултат на прекалено меко миграционно законодателство се струпаха множество представители на различни култури. Но тези хора, включени в определено културно общество, не се асимилираха в него, а си живеят в диаспори, анклави, цели райони. В резултат политиката на мултикултурализма доведе дотам, че основата на традиционната, Стара Европа се разми и изчезна. А когато ситуацията стигна дотам, че вече е проблем самото оцеляване на населението на Стара Европа, тогава политиците заявиха, че мултикултурализмът не бил толкова важен.

Политоложката Надежда Арбатова е убедена в следното:
- Лозунгът, който беше издигнат от Европейския съюз – «Единство в многообразието», първоначално се отнасяше за многообразието вътре в самата Европа. Тази цел беше напълно постижима, защото, независимо от всички разлики, страните в Европа са от една култура и една религия. Но това, за което днес говорят Меркел и Камерън, е свързано с притока на имигранти от страни извън Европа. Първата вълна на имиграция от Африка и Азия беше спокойна, тези хора искаха да спечелят пари и да живеят нормално. Но техните деца и внуци, които се родиха и получиха гражданство в Европа, претендират вече за нещо съвсем друго: да направят своята култура и религия господстващи. И твърде често попадат в радикални ислямски организации.

Очевидно е, че имигрантите, макар и в пределите на своите малки, но компактни места на заселване в Европа получават твърде голяма, дори може да се каже – неограничена, власт, с която коренните жители не могат да се преборят.
Друга важна причина за провала на мултикултурализма и за пасивността на европейската култура пред натиска на имигрантите е дехристиянизацията на Европа. Като се започне още от епохата на Ренесанса, религията престана да бъде скрепяващ фактор на европейската култура и мерило за социалните норми и порядки. Понятието «християнска култура» изгуби своето значение и беше заменено с принципите на «толерантността» и «мултикултурализма».
Съзнателно отказали се от християнството като основа на обществения строй и до голяма степен определящо държавната политика, европейците сами и доброволно се обрекоха на унищожение. Но ако по-рано те просто се самоунищожаваха, затъвайки все повече в т. нар. «масова култура» и приобщавайки се към идеите на обществото на потреблението – то днес вече върху тази отслабнала култура, която практически не е способна да се защити, налетяха имигрантите със своите силни общности, здраво стегнати в твърди социални и религиозни рамки. Тези общности с лекота смазват опитите на «Стария свят» да им се съпротивлява.

Какво е европейската култура днес?

Това са величествените,  но празни катедрали, масовите разводи, аборти, свободни сексуални отношения и други фактори, които унищожават основата на всяко едно общество – семейството. Днес демографската ситуация в Европа се характеризира с ниско ниво на раждаемост, увеличение на продължителността на живота и общо намаляване на коренното население в сравнение с други райони по света.
Прогнозите за бъдещето са мрачни.
Всички страни – членки на ЕС, имат най-ниската раждаемост, откакто съществуват. В Италия и Испания раждаемостта е спаднала до коефициент 1.2 на жена, в Германия – 1.3, Гърция – 1.4, Швейцария – 1.5, Франция и Дания – 1.7, Ирландия – 2.
Възрастовата група от 0 до 15 години вече намалява, следователно Европа ще се сблъска с проблема за намаляване на трудоспособното население и спадане на потенциала на работната сила. Според немския институт «Макс Планк», увеличаването на безработицата намалява раждаемостта.
И в същото време общата демографска ситуация в Европейския съюз изглежда доста добре. Защо?

Просто, защото има прираст на населението, който обаче се осъществява от имигрантите от Африка и Азия. Всяка година процентното съотношение между коренни жители и имигранти се променя в полза на имигрантите.
При това всеки новороден европеец за в бъдеще ще се озове в същата ситуация, както и неговите родители – нали те го възпитават в същите принципи на толерантност, търпимост, масова култура и потребителска идеология.

А в същото време децата на имигрантите се възпитават в строгите рамки на етническата им общност, получавайки мощна етно-културна опора – затова и занапред те ще имат много по-добри перспективи, отколкото коренните жители.
Съвременното европейско общество е подложено на духовни лутания, в резултат се появиха мнобройни религиозни учения, течения, секти, окултни движения, разпространяват се идеите на будизма, индуизма и дори сатанизма. Във всяка една такава религиозна група има духовен лидер, който натрапва на членовете собствените си възгледи и собствената си култура. Какъв е резултатът? Резултатът е огромен брой носители на различни културни и религиозни традиции – вместо единно европейско общество.

И ако такава група хора все още би могла да съществува самостоятелно, то при наличието на външен фактор като имигрантите – които, за разлика от европейците, са обединени от общи културни и религиозни възгледи, тя отстъпва позициите си и се превръща в малцинство, независимо от численото си превъзходство, което все още засега се запазва.
Стремително застаряващата Европа, редовно страдаща от множество икономически, политически и демографски фактори, днес се сблъска с остър етническо-културен проблем. Причина за този проблем са имигрантите от Азия и Африка, които активно се заселват в европейските страни.
Създаден като инструмент за регулирани и създаване на условия за взаимно съществуване, мултикултуралимзът доведе не до «взаимно разбиране» и «обогатяване» - а до разпалване на етнически и религиозни конфликти.