Ето как могъщата фамилия на индустриалеца Чальовски загуби наследството си

Източник: Еми Мариянска, в-к. "Шоу"

У нас години наред се коментира въпросът с върнатите имоти на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза. Продължават да се точат т.нар. царски дела, с които държавата иска да си ги вземе обратно. В същото време много реститути не можаха да си върнат собствеността, експлоатирана близо 50 години от соцзаводи и предприятия. „Реституция и приватизация се прегърнаха, за да облагодетелстват едни и да ощетят за втори път други хора”, твърдят и юристи. Така се случва и с наследниците на бившите собственици на фабрика „Победа” в Бургас - фамилия Чальовски. Аврам Чальовски е един от най-големите български индустриалци в началото на 20-и век.

След изтощителни дела, в които уж доказват правото си на собственост, те остават буквално попарени от решението на ВКС - имотът със сградите върху него да остане на сегашното АД. В отчаянието си хората един след друг се разболяват, един от тях се самоубива, а друг бяга в чужбина, за да скъса завинаги с родината и българското „правосъдие”.

ВКС не признава силата на вече присъденото от предишните инстанции решение да бъде върната собствеността на собствениците на терена и сградите на някогашния завод „Победа” в Бургас, а го оставя на дружеството, в което е преобразувано предприятието. „С това ВКС окончателно е съсякъл реституционния ефект, произтичащ от закона – ЗВСОНИ. На практика повторно е било иззето частно имущество в полза на бивше държавно предприятие с нов акционерен състав, но с непроменена правосубектност”, произнасят се юристи и в прав текст коментират, че Темида е дала превес на интереса на една от страните.

Фактите

На 23.12.1947 г. от предприятието СД „А.Ч.”, на основание Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия, са били иззети и отчуждени недвижими имоти, находящи се в гр. Бургас – дворно място, ведно с построените в него фабрични сгради, машините, уредите, инвентарните предмети, наличните стоки и парите. Те стават собственост на държавата. До 1992 г., с влизане в сила на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти, кметът на Община Бургас издава заповед в полза на наследниците на съдружниците в СД „А. Ч.”. Предметният обхват на кметската заповед включва сградите и терена, които съществуват реално във вида, в който са били отчуждени някога. Реституираната собственост, представляваща 12 000 кв. м и 13 фабрични сгради с разгърната площ около 9982 кв. м, по соцвреме е принадлежала на държавното предприятие „Победа” ЕООД, преобразувано по-късно в акционерно дружество “Победа” ЕАД.

Наследниците на съдружниците в СД „А.Ч.“ обаче не са въведени във владение на реституираната им собственост, принадлежала на държавното предприятие, въпреки че за възстановената собственост е издаден констативен нотариален акт. Със Заповед от 1998 г. на МП е разпоредено дружеството “Победа” АД да въведе наследниците във владение на реституирания имот – земя и сгради, но и тя не е изпълнена. На 16. 07. 2008 г. е подписан договор за приватизация на капитала на “Победа” ЕАД, като в информационния меморандум е описано имуществото, възстановено по реда на ЗВСОНИ. С подписването на договора за приватизация, дружеството е декларирало, че е запознато с имущественото състояние на държавното предприятие и като част от приватизационните ангажименти поема задължение да сключи спогодба за обезщетение на наследниците на СД „А.Ч.”, но и това задължение, поето към Република България чрез министъра на промишлеността, също остава неизпълнено.

Съдебни войни

Захващат съдебни дела между наследниците на СД „А.Ч.” и „Победа” ЕАД. Поради непредаване на владението върху възстановената собственост, наследниците на съдружниците в СД „А.Ч.” предявяват искове към държавното, а по-късно и приватизирано предприятие - да им заплати обезщетение за ползване без основание на реституираната собственост. Първото съдебно производство е инициирано от ощетените наследници пред Бургаския окръжен съд. След изслушване на две съдебно-технически експертизи се установява идентичност на възстановената и отчуждена собственост, и на 20.06.1997 г. Бургаският окръжен съд осъжда преобразуваното в хода на процеса държавно предприятие „Победа” АД да плати обезщетение на ищците за ползване без основание на собствените им имоти.

Второто дело на наследниците е образувано през 2001 г., като съдът съединява за разглеждане с иска на ищците и отрицателен иск на ответниците, които се борят за прогласяване на нищожност на нотариалния акт, легитимиращият реститутите-ищци като собственици.

Съдът отхвърля и двата иска. И двете страни обжалват съдебното решение.

По въззивните жалби е образувано ново дело в Бургаския апелативен съд. По него пак са изслушани няколко технически експертизи, с които е извършено разчитане на аеро фотоснимки от 1943 г. за удостоверяване съществуването и идентичността между отчуждените и възстановени имоти. С окончателно и влязло в сила решение от 13.12. 2005 г. Апелативният съд отменя решението на Окръжния от 2001 г. и бившето държавно предприятие, вече АД, е осъдено да заплати обезщетение на собствениците за ползване на процесните имоти – 13 сгради с обща площ 9982 кв. м. С две думи - за пореден път ищците са признати за собственици на одържавения недвижим имот в размер на 49 000 кв. м, заедно с 13 броя сгради,

но „Победа” АД не се дава

Отново излиза с искане да се отмени нотариален акт № 150/1997 г., тъй като той бил „неверен и не отразявал действителното правно положение”.

Процесуалната рулетка се завърта отначало. С решение №1 от 30.03. 2009 г. ВКС пререшава за трети път и вече окончателно спора за собствеността, като осъжда... наследниците на СД “А.Ч.” да предадат възстановените им по реда на ЗВСОНИ сгради и терен от 12 000 кв. м на ищеца “ Победа” АД. Мотивите – не била доказана идентичност на отчуждените имоти през 1947 г. с тези, включени в имуществото на държавното предприятие – липсвал картен материал за периода 1921-1936 година, за да се съпоставят имотите, описани в нотариалните актове от този период. Нещо повече - не било доказано, че СД-то изобщо е съществувало по време на експроприацията?!? Това решение буквално удря със секира реститутите, а много юристи, запознати с казуса, са категорични:

„Касационният съд едноинстанционно, без заключение на вещи лица, е дал окончателни заключения само за фактите в исторически, землемерен и геодезически аспект, с което по-скоро е създал, а не установил спорни правоотношения. Допускането, че фабричният комплекс на ищеца “Победа” АД не е онзи, който държавата чрез безвъзмездна експроприация е получила през 1947 г. и експлоатирала успешно 50 години, а и осребрила доходно чрез приватизация, внушава исторически и идеологически реваншизъм срещу идеята за собственост извън държавната такава”, произнасят се юристи в публикации по темата.

Резултатът от всичко това - смърт, самоубийство и изгнание покосяват ощетените с милиони наследници на една от най-богатите бургаски фамилии...

.......................................................
Бел. ред.

Изданието извади от архива фактите по делото и не взима страна по него. Такова право има единствено съдът.