Защо не мога да си намеря половинка, къде са истинските мъже?

Здравейте,
Дали е верен мита за андрогините- двуполови същества, символ на мъжкото и женското начало, разполовени на две и орисани да се търсят? Аз се чувствам като част от едно цяло и търся своята половинка, ала все не я намирам.

Причината?- Почти не останаха свестни момчета, а ако има някой- незнам как да го открия. Отвращават ме с държанието си, с поведението си, с мисленето си.
Повечето момчета пият, пушат, бият, вече са имали поне една приятелка, с която са живеели на семейни начела, някои са и наркомани, повечето не мислят за сериозна връзка, нямат желание за деца и семейство или не полагат усилия да го създадат, някои в желанието си да се изтъкнат и да бъдат по- интересни в обществото парадират с обратна сексуална ориентация, други се представят за сромни, добри, кротки, но зад маската им се прокрадват лица със скрити порочни мисли, измамлива усмивка, предателска осанка.

Къде са истински скромните и честни момчета, които имат ценности, цели в живота? Къде е уважението, чистата обич, добротата...?
Може да звучи клиширано, но представата за достоен мъж днес е опорочена. Мисля си, че съм се родила много късно, че много по-добре бих се вместила в 19, 20 век, когато момичетата са писали писма, стихове, шиели са гоблени. Аз това го мога, но какво от това след като не мога да стоя в задимената кръчма с компанията, да пия, да пуша,да преспивам с когото ми падне и т.н. Отвращавам се от сегашните младежи, който нямат чест, нямат достойнство, нямат ценности, идеали, духовност.

Къде да те намеря?

Ти- моята половина, ти, който си мил, нежен, внимателен, умен, жертвоготовен, който да може да ме разбере от един поглед, да е щастлив от едно докосване, да е готов на всичко за любимото момиче. Има ли вече такива момчета, които да мислят за дом, за семейство, за деца, да живеят и да мислят за бъдещето, да могат да носят отговорност, да са готови на всичко за своето семейство.
Вярвам, че в морето от бездушие има и различно мислещи, там някъде е и моята половина, но трябва да се търсим, за да се намерим, да бъдем едно цяло, защото най- важното в живота не са ежедневните удоволствия, а това да има полза от съществуването ти, да оставиш нещо след себе си.

Държа да кажа, че не съм измислена, а истинска, колкото и странно да звучи. Измислените хора нямат чувства и въображение, а само скрито желание за лесна плячка. /Космо/