Ето как бургаските вестници отразиха 9 септември 1944 година (СНИМКИ)
На България е дадена възможност от СССР, пише два дни преди 9 септември "Бургаски Фаръ". От следващият брой тонът на вестника става революциеонен
09 Септември 2015, Сряда, 13:40 ч.
Автор: Иван КОЛЕВ"Хипноза за стихийно избликнала радост", обхванала бургазлии на този ден преди 71 години
Водещите заглавия на двата регионални вестника -“Бургаски Фаръ“ и „Вечерна бургаска поща“ проследяват развитието на войната и информират педантично читателите си през целия август и септември.На 7 септември „Бургаски Фаръ“ пише: „На България е дадена възможност от СССР“. Друг материал от първа страница информира: „България скъса димпломатическите си отношения с Германия“.
Следващият брой на „Бургаски Фаръ“ е от 12 септември. Двулистникът напоително отразява всеки детайл по навлизането на червената армия в Бургас.
„От 3 дни целият народ е под хипноза на стихийто избликнала радост“, пише вестникът във водещото си заглавие.
„Величествената всенародна манифестация на братски чувства към непобедимата Червена армия и Руския народ. Пътят към мечтаното единство е очертан“, е подзаглавието на основния текст на вестника от 12 септември 1944 година. С революционен патос в текста се отбелязва, че още от ранни зори стотици, а след това и хиляди бургазлии с "червени знамена на братския руски народ", зачакали с цветя на главната улица Освободителите.
„На всяко кътче в града се наблюдаваха сцени, които предизвикваха сълзи. Никога досега не сме били свидетели на толкова сърдечно проявление на братски чувства. Държанието на самите офицери и войници бе сърдечно и непринудено“, описва през погледа си Бургас на 9 септември авторът на материала. Той определя тази дата за „първия ден на народното политическо освобождение“ и продължава в същия дух, цитирайки речите на участниците в митинга. Общоградското събиране е продължало три дни.
На 10 септември на площад „Св.св.Кирил и Методий“ отново имало хилядна демонстрация, става ясно от страниците на „Бургаски Фаръ“. Редът и спокойствието били спазени, изрично се подчертава в последното изречение.
В същия брой е публикувана и заповед на военния комендант на Бургас от 11 септември 1944 година, която налага вечер час от 21 часа и изисква събирането на цялото налично оръжие в Бургас. Забранява се издаването на информация за предвижването на руските войски. Укриването на немски войници се наказва най-жестоко, както и разпространяването на незаконна литература. Създава се квартирно бюро, което има право да изземва домове и настанява руската войска.
Тонът в регионалния печат става все по-радикален в следващите месеци. Особено остър е той от коментарната рубрика. „Отъ кулата на Фаръ“, списвана от автор с псевдоним Фаропазачъ Св. В каре от втора страница на „Бургаски Фаръ“ от 22 септември се призовава „Не разпространявай слухове, не ставай проводник на противонародна пропагадна!“
Това е заповедта на военния комендант на Бургас от 11 септември 1944
На 27 август 1944 година кметът на Бургас Коста Проданов подава оставка
Призив от страниците на "Бургаски Фаръ" от 22 септември 1944 година
В категории:
Ретро Флагман
Мартин Елвиса ще се върне в Ергенът, за да помогне на тези тримата
Трус на авиопазара: Подгответе се за по-скъпи билети и по-малко полети
Почина Слава Рачева, създателката на "Педя човек-лакът брада"
Мечтите ще се сбъднат в края на март за тези зодии
17/03/2026, Вторник 14:40
0
Тропическа „капсула на времето“: Учени откриха уникална гора на 300 милиона години в Китай
Кати от "Ергенът": Не всеки трябва да работи от 9 до 5, за да живее добре
17/03/2026, Вторник 14:00
6
Опасна операция: Спасяват бедстващи овце в 300-метрова бездна край Кърджали
Почина известен българин
Дни преди Великден: Ще има ли поскъпване на яйца и други продукти за празничната трапеза
Вучич: Сърбия няма намерение да напада Хърватия
Истински приятел: Шон Пен пожертва Оскарите, заради среща със Зеленски
Ето кои имена празнуват днес
Мръсни изроди. Геноцида им ни уби!!!
Колко са му платили на автора дето викал за руските окупатори. Колко свини????
Само човека има право ! Има си закон! Това е насилие и окупация! да каже друг военен кой може да живее във неговата къща! Какви сте вие ве цигани!!!!t. Това е престъпление. Това е чиста проба окупаторство!!!! Предатели!!!!!
Затова кмета подава оставка защото знае какви изроди ни окупират и почват да ни грабят!!!!
Защото, когато цървули дойдат на власт, те се превръщат в ботуши.
Преди 65 години комунистите извършват най-забележителното масово убийство в българската история. В една яма от бомба край софийските гробища са разстреляни 150 души - целия политически елит на Царство България. Убити са Принц Кирил Преславски, ген. Никола Михов, проф. Богдан Филов, всички царски съветници, министрите от правителствата през последните 3 години и народните представители от последните 2 парламента, командирите на всички родове войски и на основните "стратегически" подразделения. Световният учен - хирургът проф. Станишев - един от най-забележителните и високообразовани хора на България - е принуден да установява смъртта на всеки разстрелян. Последен в ямата с негасена вар пада самият той.
Има пряка връзка между това събитие и факта, че българите избраха Димитровград за строеж на века...
Унищожението на държавния политически елит не е само ужасно нехуманно масово убийство. То е преди всичко "програмна" проява, своего рода "манифест" на новата власт. Комунистите са наясно, че за да наложат властта си, трябва преди всичко да потъпчат елита на нацията - всички образовани, знаещи и можещи хора трябва да бъдат смазани, за да могат на тяхно място да виреят примитивните дейци на работническото движение и емигранти от СССР.
Тази политика, започнала зловещо и решително в нощта на 1-ви срещу 2-ри февруари 1945г. се провежда неотклонно в продължение на 45 години. Днес можем да кажем, че комунистите успяха в своята цел.
В продължение на 45 години (а по малко по-различен начин и през следващите 20) българското общество е подложено на обратна селекция. Колкото образованието, средата и произхода на един човек са по-ниски и примитивни, колкото родителите му са по-неграмотни и бедни, колкото по-ниско стои семейството му в социалната стълбица, толкова по-големи са шансовете му да се издигне в социалистическото общество.
От 1 февруари 1945 до 11 ноември 1989 г. биографиите (днешните CV- та) се пишат по един и същи начин:
"... произходжа от бедно работническо семейство..."
"...бедно и многолюдно селско семейство..."
"... родителите му били неграмотни, но природно интелигентни..."
"...били бедни и необразовани, но трудолюбиви хора, които с пот на челото... къшея хляб"
"... израснал в мизерия и немотия..."
В краен случай, ако съвсем нямаш откъде да изнамериш селски корен или пролетарска закалка и ако не се набиваш много на очи, можеш да минеш и с едно:
"... произхожда от малоимотно градско семейство на служещи с прогресивни разбирания..."
По времето на социализма биографията е всичко. От нея зависи дали ще имаш работа, дали ще имаш жилище, дали ще ти позволят да следваш... Биографията се пише от кварталната ОФ организация, която кара местните комунисти да ти напишат "характеристика" - дали семейството ти е враждебно към народната власт, дали ядете в порцеланови чинии, ходите на църква, къпете се и прочие дребнобуржоазни предразсъдъци. Същите тези квартални комунисти, които надничат дали не учиш френски с баба си и не се къпеш прекалено често, за да те изкарат Враг на народа, са онези "редови честни комунисти", които днес се кълнат, че нямат нищо общо с "деформациите" на системата, те били идеалисти...
Веднъж написана, характеристиката те следва по служебен ред през целия ти живот - в гимназията, университета (ако цървулите изобщо ти разрешат да следваш), в работата, независимо каква е тя, в паспортната служба - когато поискаш да излезеш в чужбина, в "Мототехника" - когато решиш да започнеш да чакаш 20 години, за да си купиш Москвич... и в гроба, ако близките ти искат разрешение да бъдеш опят като християнин.
Обратната селекция, налагана от режима, роди държавния култ към простотията и неграмотността.
Онези по-заможни люде, които няма как да се изкарат бедни, гладни и неграмотни, защото всички знаят голямата им къща на главната, започват трескаво да търсят някой далечен роднина, който през следването си бил съквартирант с един ремсист, или по време на стачката на кибритените работници на гара "Костенец" случайно возил в автомобила си бременна родилка - работничка... Ако намерят въпросния епизод, пишат
"... произхожда от богато, НО прогресивно семейство, което подкрепя борбата на работническото движение..."
Обратната селекция е включително и естетическа. Жените не смеят да носят "капели", защото могат да ги обвинят в "битово разложение" или "буржоазен морал". Вместо европейската капела, възпитаничките на колежи носят забрадка като селянки помакини. Прическата е немислима дързост. Мъжете заменят широкополите шапки с работнически каскет. Цилиндрите и фраковете стават реквизит на театрите.
Тези "бившите" хора, които са имали неблагоразумието преди 9 септември да се къпят, да учат, да говорят френски или немски и да лъскат обувките си с вакса, редовно са "профилактирани" от работническо-селската власт. По време на Берлинското въстание, Унгарските събития, Пражката пролет, Полските събития, или просто около посещение на другарите Хрушчов, Брежнев или Ким Ир Сен в България биват прибирани от милицията "за кратка справка", която трае средно 3 години, а за някои е последна...
Когато през 1979 г. група ОФ - деятели с интерес към историята започват бегли опити за развитие на науката "генеалогия", която е свързана с родословни дървета и родова памет, те биват жестоко порицани от ЦК, а в "Работническо дело" излиза статия от Владимир Топенчаров, който ги обвинява в буржоазен реакционизъм. Родословието е вредно за социалистическото общество, защото създава предпоставки за социално разслоение на трудещите се и е опит за преразглеждане на ролята работническо-селската класа.
Няколко поколения българи бяха възпитавани по този начин и в тази среда. Резултатите са налице:
- Днес в България милиони хора съжаляват за съборения мавзолей, защото бил част от историята. Макар и грозна и зловеща част, разположена на централния градски площад.
- Днес България е страна, в която споменатият централен градски площад - между Двореца, Театъра, Банката и Министерството на отбраната е заета от... паркинг.
- Днес в България милиони хора са против махането на паметника на Съветската армия, която окупира страната им, защото бил част от историята. Част от историята - най-страшната, най-високата и видима отвсякъде част, която напълно доминира целия градски пейзаж столицата и се вижда отвсякъде.
- Днес в България 90% от населението се забавлява чрез алкохолизъм под звуците на циганско-турско-индийски ритми със сръбски текст, чалгата.
- Днес в България смятат, че Димитровград е най-забележителният градеж на миналия век.
- Днес в България няма нито едно културно събитие, където да е норма мъжете да носят смокинг, а жените - рокля с гол гръб. Дори и Виенската филхармония да дойде в София, 1/3 от публиката ще приличат на трактористи - по "официален" пуловер и черни маратонки. Днес в България, както и тогава, официалното облекло е само театрален реквизит. В нито една европейска държава няма такава андрешковщина.
- Днес в България огромното мнозинство от хората си мисли, че дрехите служат за да не ходиш гол. Никъде в Европа анцугът не служи за друго, освен за спорт. У нас се ползва като "smart casual"...
- Днешна България гледа на културата, образованието, възпитанието, естетиката, книгите, дрехите, семейната среда по същия начин, както преди 65 години гледаха неграмотните примитиви с шмайзерите - като на "дребнобуржоазни предразсъдъци" - с онова нахитрело презрение, с което влашките циганета в казармата гледат на "вишагите" - и намигат тарикатски с плувнал поглед на малките си очета.
Обратната селекция на победилата простотия продължава да насипва бомбената яма край гробищата. Ден след ден. Един голям Димитровград от 111 000 кв. км...