Матурите, учебниците и министърът се завъртяха в Параграф 22

Автор: Борислав МИХАЙЛОВ, в. Десант




Ставало е дума и друг път за популярния покрай едноименния роман на Джоузеф Хелър параграф 22. Той може да бъде преведен и като „Уловка 22” и онагледен по много начини. Например с фразата: „Всяка власт има право на безсмислени действия и решения, стига те да доказват смисъла от нейното управление”.

Ако вървим от общото към конкретното, можем да дадем пример с решението на прокуратурата, според което предлагането и продажбата на верните отговори за матурите не е престъпление! Това твърде спорно твърдение (освен ако не приемем, че всички твърдения и становища на прокуратурата имат божествен характер и съответно не подлежат на оспорване) се съдържа в писмо, изпратено от Софийската районна прокуратура до Нова телевизия.

Тя бе една от медиите, опитали, доказали и показали, че има търговия с отговорите на матурите; че по време на зрелостния изпит може да се преписва, въпреки че е забранено; че прословутите мерки за сигурност, предприети от просветния министър Тодор Танев не гарантират никаква сигурност, но пък осигуряват безнаказаност за ръководния екип в МОН.

Така можем да формулираме пореден пример, онагледяващ „Параграф 22”: Не е престъпление предлагането и продажбата на верните отговори на матурите, но е забранено купуването на тези отговори и използването им (преписването) по време на държавните зрелостни изпити.

Всичко, което не е забранено, всъщност е разрешено

Ако продължим с възможните злоупотреби, произтичащи от това становище на прокуратурата, излиза, че още утре предприемчиви люде могат да регистрират фирма с примерното наименование  „Матури 2016 – верните отговори на най-ниска цена”. След което да си пуснат реклами по медиите. А също така да обявят обществена поръчка за набиране на високопоставени служители на МОН и опитни учители, които да осигурят решаването на матурите в рамките на 60 мин. след обявяването на конкретния изпитен вариант.

На този етап няма да теоретизираме какви са конкретните технически възможности за предаване на вярната информация до платилите абитуриенти и дали е евтино или скъпо, морално или укоримо, действие или бездействие необходимостта квесторите по места да си затворят очите. Те така или иначе са под прицела на министъра, който дни след матурата по математика заяви, че няколкостотин (?!) квестори в цялата страна са съдействали изпитните задачи да бъдат изнесени от стаите, в които се провеждат матурите.

Много е важно освен това да се изтъкне разликата между купеното и платеното образование. Купената матура, също като издържаната с отличие в резултат от много учене, дава зелена светлина за следване (макар и не при всички специалности) дори в престижни вузове като Университета по архитектура, строителство и геодезия.  При равни други условия младите бизнесмени (потребители на купени матури) ще демонстрират изпреварваща предприемчивост и при купуването на изпити – било чрез пряко договаряне с преподаватели или чрез усъвършенствани технически способи за преписване.

Така на практика и университетските дипломи на тези млади хора ще са купени, а опитите им с пазарна насоченост ще продължат и на ниво „конкурс за работа”.
И ако говорим за „Параграф 22”, няма да е невъзможно утре да имаме дори министър с образование, производно на фирмата „Най-евтини отговори за всякакви матури”, който да ни обяснява колко е невъзможно да бъдат купени отговорите за който и да е зрелостен изпит.

Правилник за прилагане на свитъка за използване на учебника

Може дълго да се спори дали най-често променяният закон в България е Кодексът на труда или Законът за движение по пътищата (ЗДП). Но е факт, че неразделна част от много български закони е съответният Правилник за приложението му. Така всичко се усложнява, умножава, разводнява, а в редица случаи се стига и до практическо приложение на поредния постулат, годен за „Параграф 22”: „Царят дава, пъдарят не дава“.
Какво да кажем за пълните с грешки учебници и за подхода на министър Танев към тези „книжчици”, които по правило струват скъпо, звучат псевдонаучно, а сега се оказва, че сеят и знания със съмнителна стойност.

Неотдавна във Варна образователният шеф призна, че в момента се запознава със съдържанието на учебниците от първи до четвърти клас, в които вече е открил твърде много грешки, поради което предлага да се излезе от ситуацията с написването на методически указания, които да коригират неправилното съдържание на учебниците за началния курс на обучение, докато се напишат нови. Упоменатите свитъци (третирайте ги като Правилник за приложението на учебника по…)  ще бъдат раздадени (безплатно?) на учители и родители, но няма да бъдат алтернатива на учебниците, а по-скоро пояснения и възможно временно решение. Защото, по думите на министъра, за поръчването на нови учебници трябва нов закон.

И все пак спорно и дори несериозно звучи при сгрешена Питагорова теорема или при объркана дата и година на покръстването на българите  (или дори дали княз Борис е кръстен с вода от аязмото на Голямата базилика в Плиска и свещена ли е тя или само нитратна) да се подхожда към коригирането им с някакви хвърчащи бележчици. В българските учебници е сгрешена цялостната философия, а не отделни данни и това е очевидно от години.

Съчетаването на сгрешени като философия учебници със сгрешена като философия и управление образователна система доведе до нарастване на дела на неграмотните от 5% в края на 1989 г. до 40%  сред 15-16-годишните ученици, които са функционално неграмотни – доказано по стандартите на ЕС и със съответните методики.
И това е само един от големите проблеми в българското образование. Другият е свързан с обхвата му и присъствието на мъртви души в учебните списъци, защото при делегираните бюджети парите зависят от бройката на учениците. Трети голям проблем е ниското заплащане на учителите, което ги демотивира и те най-често реагират като престават да се ангажират с повишаване на квалификацията си.

Четвърти, огромен за българските мащаби проблем е разликата между качеството на образователния процес в различните училища – държавни и частни, столични и в провинцията, елитни и със затихващи функции. Във Финландия, която се сочи като пример за образователна система, учебната програма, учебниците, дори материалната база е една и съща във всички училища, които в огромната си част са държавни. И там децата действително се учат къде и как да намират нужните знания, как да ги получават и прилагат в живота. Докато българчетата са подтиквани към зубрене от сгрешени учебници със съмнителна образователна стойност.

Какви свитъци, какви пет лева, какви Христо Стоичков и/или Григор Димитров като учебникарски примери за успели българи? Българският парадокс е, че мнозина (пре)успяват в престижни световни университети, въпреки образователната ни система, а не благодарение на нея. В нея пък намират реализация, след като бяха отбити от хранилката на голямата политика, „хабилитирани“ преподаватели като Гошо Тъпото, Лъчо Мозъка и Добрият вълк Лупи, без списъкът да претендира за каквато и да е изчерпателност.

Днес министърът на просветата уверява, че предстои мащабна реформа в образованието, зад която стои смяна на философията. По думите на Тодор Танев местната власт и бизнесът трябва да казват от какво имат нужда и да участват в изготвянето на програмите. Който възглед също е архиспорен.
Местната власт на редица места в България е обрасла с корупция и кръвосмесително е полегнала на местния сенчест и „слънчев” бизнес.

Те може и да имат нужда от юрисконсулти-фокусници, както и от квалифицирани работници, готови да работят по 60 часа седмично за минималната работна заплата, но това не може да бъде нито приоритет, нито ориентир за философията на образователната система, нито дори маркер за развитието й. Ние просто се нуждаем от стратегически пробив в борбата с неграмотността.