Черните ангели – лицата на терора „в името на народа“

Източник: socbg.com

През лятото на 1942 г., след разгрома на ЦК на БКП, комунистическото ръководство решава да отмъсти на властта с политически убийства. През цялата си история Българската комунистическа партия държи в арсенала си терора като политическо оръжие, а в някои периоди той е главното й средство за борба. Изпълнението на “присъдите”, както ги нарича Цола Драгойчева, е поверено на Славчо Бочев, наричан Радомирски. Този 30-годишен комунист се отличава сред другите с големия саботаж, който извършва по своя инициатива.



Заедно с петима другари през есента на 1942 г. той запалва склада на кожухарската кооперация “Свети Илия” на ул. “Лавеле” в София, пълен с кожухчета, ушити за германските войници на Източния фронт. За това е осъден задочно на смърт. След тази акция ръководството на компартията му възлага да подготви бойна група за терористични действия в градски условия. В ядрото й влизат трима от съучастниците му в първия саботаж Виолета Якова, Иван Бураджиев и Иван Тодоров. Това са т. нар. градски комунистически партизани в България през годините на Втората световна война, които по време на комунистическия режим са обявени за герои. Спомените на оцелелите са многократно преиздавани, посветен им е даже игрален филм “Черните ангели”.

Към групата на Славчо Радомирски са придадени най-опитните терористи от други подобни партийни подразделения. Така се формира отряд от 14 нелегални, разделен на двойки. За по-голяма конспиративност двойките се състоят от мъж и жена, така че да приличат на влюбени. Всички са млади най-възрастният е на 27 години, най-младата на 17. Въоръжени са с пистолети и бомби. Бойните групи тренират главно из Витоша, където скитат от хижа на хижа като туристи. Така те хем са далеч от любопитни очи, хем имат добри условия за физическа подготовка и упражнения по стрелба. Единствено там всички се събират заедно, но не знаят истинските си имена, а само псевдонимите си. Митка Гръбчева например е ту Пенка, ту Стефка, ту Огняна, Никола Драганов Гуджо, Кирил Хлебаров Калмика, и т. н. Когато слизат в града, се пръскат по двойки и никой не знае каква е задачата на другия тандем. Радомирски изисква от хората си желязна дисциплина и ги кара стриктно да спазват правилата на конспирацията. Адресите на нелегалните квартири са най-дълбока тайна дори помежду им никой не бива да знае къде живее другият. От началото на февруари 1943 г. бойните действия започват. Генералната репетиция е убийството на дърводелеца Никола Христов Кутуза. На 8 февруари 1943 г. Кутуза е застрелян в работилницата си от Станю Василев, защото пистолетът на партньорката му Виолета Якова засича. Охраняващата двойка Славчо Радомирски и Величко Станев, осуетява преследването на убийците. Този инцидент показва колко важно е терористът да не действа сам.



Веднага след това Виолета Якова и Иван Бураджиев започват да следят ген. Луков ден след ден. Якова с два изстрела в сърцето убива Христо Луков пред очите на дъщеря му. Дебелите стени заглушават изстрелите и двамата атентатори се измъкват необезпокоявани от квартала. Директорът на полицията Антон Козаров лично посещава местопроизшествието. София е блокирана и претърсена, а по инициатива на министър-председателя Богдан Филов е обявена награда от 300 000 лева за залавянето на терористите, но всички мерки са безрезултатни. Верни на конспиративните правила, хората на Радомирски изчакват няколко седмици, преди да нанесат следващия си удар. На 15 април сутринта пред кантората му на ул. “Калоян” е застрелян Сотир Янев. Убиецът е Никола Драганов Гуджо. Отново следва месец без акции и на 3 май по обяд две двойки вече дебнат следващата жертва пред дома й на бул. “Евлоги Георгиев” 60, близо до Орлов мост. Митка Гръбчева и Величко Станев трябва да убият полковник Атанас Пантев, бивш директор на полицията и председател на Върховния касационен съд. Подсигурява ги двойката Леон Калаора и Виолета Якова.



След извършените покушения полковникът е с двама души охрана, но тя не влиза в сградата. Гръбчева и Станев се вмъкват незабелязани след него и го застрелват пред вратата му. За тяхно нещастие в този момент един съсед влиза във входа и вдига тревога, но с помощта на охраната си двамата успяват да се измъкнат. След атентата София е поставена под двудневна блокада заловени са 50 търсени от полицията комунисти, от които 9 със задочни смъртни присъди, но не и самите убийци. Това е и последната им успешна акция. Aтентаторите, обаче се провалят неколкократно в опита си да убият един обикновен радиоинженер Кулчо Янакиев, който успешно засича и заглушава предаванията от съветска територия върху вълната на радио София. Тогава апарата на Никола Гешев се мобилизира и започва унищожението на терористичните групи.



Същевременно, поради редица причини, сред които слабото въоръжение, тактиката на действие, случаите на предателство и лошата на моменти организация, бойните групи са все по-често разкривани, а дейците им – арестувани и убивани. Впоследствие Политбюро издава заповед терористичните акции в София да се прекратят, но те не я изпълняват.Така непремерените действия на част от членовете на терористичната бойна група водят до тяхната гибел, а останалите живи членове на бойните групи са разпратени из партизанските отряди. Славчо Радомирски и Виолета Якова основават Радомирския отряд. През юни 1944 г. Якова е заловена и убита. Така от 14-те терористи загиват общо седем. Другите седем доживяват 9 септември 1944 г. и заемат високи постове. Дейността им е описана най-подробно от Митка Гръбчева, която нарича своите мемоари “В името на народа”. Заглавието идва от един замислен, но неосъществен партиен ритуал. За да се придаде на убийствата вид на екзекуции, всеки трябва, преди да стреля, да произнесе думите: „В името на народа си осъден на смърт.” Това обаче си остава само революционна романтика. Обикновено атентаторите нямат време за подобна тържественост, която би предупредила жертвата. Всъщност сакралната фраза не е произнесена нито веднъж. Убийците действат мълчаливо, само Гуджо, преди да стреля, напсувал Янев.



Източник: http://socbg.com/