Ще стартира ли Гърция фалита на Европа?

Европа е замряла в очакване на референдума в Гърция по предложението на международните кредитори. Но дори ако сега все пак гръцкият пожар бъде погасен, еврозоната я чакат трудно изпитания: Европа има доста страни-длъжници, които може да повторят съдбата на Гърция. Дълговата криза е на прага на Италия, Франция, Испания, Португалия.

Резултатите от социологическите проучвания преди допитването говорят за това, че поддръжниците и противниците на споразумението с международните кредитори са се разделили на половина. Това крайно нервира и еврочиновниците, и инвеститорите. Европейският индекс Stoxx Europe 600 Index от началото на седмицата е изгубил около 3%, отбелязва Оксана Холденко от „БКС Експресс”. Падането на фондовите индекси на Испания, Италия и Франция тази седмица може да се окажат най-големите от януари насам, добавя тя.

Това, че индексите именно на тези страни изпитват най-голям натиск, е напълно обяснимо. Всичките три страни влизат в списъка на онези, които в обозримо бъдеще рискуват да тръгнат по гръцкия път: дългова криза, помощ от международните кредитори, програма за сурови икономии и тн. При това мащабът на проблема за ЕС и еврозоната ще бъде съвсем друг, отколкото събитията, случващи се в момента в Гърция, пише в коментар Газета ру. 

Съвкупния държавен дълг на посочените три държави към началото на годината, по данни на Евростат, съставлява гигантската сума от 5.2 трилиона евро, докато размерът на гръцкия дълг се оценява на около 320 милиарда евро. При това френският дълг е 95% спрямо БВП на страната, испанският 97.7%, а италианският - 130%.

Високото равнище на дългово натоварване се съпровожда и от други негативни фактори. Първо, бюджетен дефицит в размер на 3-5.8%. Важно е, че от 2003 година италианците и французите нито веднъж не са успели да приведат своя баланс в ред: разходите винаги са превишавали доходите. Испания имаше профицитен бюджет през периода 2004 – 2007 година. Но испанците много тежко преживяха последната финансова криза: от 2009 до 2012 година дефицитът в бюджета на страната се намира на рекордно висок равнище от 9.4-11% от БВП.

Наличието на хроничен дефицит означава, че страната трябва постоянно да взима назаем, за да свърже двата края. Затова дълговото натоварване расте постоянно. От 2003 година насам в Испания то се е увеличило над два пъти, във Франция – с 47%, в Италия с една трета.

Вторият негативен момент – слабият икономически растеж. Италия в последните три години се намира в рецесия. Испания през последните четири години три години показваше отрицателна динамика. Франция от 2011 година демонстрира минимален растеж – 0.2-0.7%. Рецесията не позволява увеличаването на бюджетни приходи и ликвидиране на дефицита, което означава и прекратяване на взимането на заеми.


Испанското издание El Economista смята, че Италия и Франция са най-проблемните страни в еврозоната. В редакцията сметнаха, че съвкупният заедно с този на населението и корпоративния сектор обем на дълга в Италия е 259% от БВП, а във Франция – 280% от БВП.

Посочената тройка – не е единствената проблема страна в Стария свят. В списъка задължително трябва да бъдат включени Португалия и Кипър. Също има Словения и Хърватия с всичките гореспоменати негативни явления, както и неочакваните страни като Белгия и Великобритания: първата има дълг по-голям от БВП, при втората е с около 10% по-малко, но дефицита в бюджета е над 3%. Британският дълг в парично изражение превишава 2 трилиона евро.

За да се развали порочният кръг, е необходимо да се съкращават разходите и да се стимулира икономическият растеж. Както показва опитът на Гърция, това не винаги се оказва възможно. В същото време възниква риска от подкопаване на собствената икономика, защото политиките на бюджетни икономии и „затягане на колана” води до намаляване на потребителската активност и съкращаване на работни места, преди всичко в държавния сектор. Във Франция и Италия безработицата не за първа година превишава равнището от 10%. В Испания са безработни над 24% от трудоспособните граждани.

Председателят на съвета на директорите на банката Societe Generale Фредерик Удеа е убеден, че еврозоната ще издържи не само гръцката криза, но и ще се справи с другите потенциални проблеми. Но за това страните трябва да проведат болезнени реформи. „Наблюдаваме множество позитивни примери в Европа. Ако погледнем, например, Ирландия и нейните реформи. Да, тя имаше тежки времена, но сега е доста по-добре. С Испания историята е същата”, казва той.

За успехите на Испания може да се поспори. Все пак ръст от 1,4% едва ли може да се смята за постижение, особено ако икономиката до тогава е изгубила около 10%. Но Ирландия действително би могла да преобърне ситуацията. Страната все още запазва висок показател по дълга и дефицита (109,7% БВП и 4,1% БВП), но те намаляват, при това миналата година там бе отчетен икономически растеж от 4.8%.

„Според нас, в близка перспектива рисковете пред развитието на мащабна дългова криза в страните от юга на еврозоната не са големи, защото високото равнище на дълга спрямо БВП и бюджетния дефицит не са задължителни условия за повишаването на риска от дефолт”, смята Иля Фролов от PSB Research ПАО „Промсвязьбанк”. Според него, Гърция е специален случай, защото сегашната ситуация „с неплатежоспособността към МВФ е свързана по-скоро с политически причини, отколкото с липсата на обективна възможност дълга да бъде плащан”. Гръцкият референдум е „един от елементите на преговорния процес между страните”, казва анализаторът, а крайната цел е отписване на част от дълга.

Резултатът от референдума е неочевиден и, най-вероятно, „няма да постави точка в гръцката сага”, коментират на свой ред от „Райффайзенбанк”.

Засега никой от „последователите на Гърция” не се е обръщал за помощ към международните кредитори (с изключение на Пртугалия). Всички се опитват да намерят баланса между необходимостта за съкращаване на рaзходите и запазване на жизнения стандарт на населението.

Но понеже всичките негативни фактори се запазват, световната икономика като цяло не е излязла на пътя на растежа, който се наблюдаваше преди кризата от 2008-2009 година, а и перспективи за пробив не се очакват. Рисковете от повтарянето на гръцкия сценарий остават големи. Едно грешно движение и сегашните гръцки страдания може да се окажат някак си несериозни.