Смъртоносна прокоба тегнела над бургаските лекари реаниматори

Зла прокоба или ужасна случайност е трагичният инцидент, отнел живота на бургаския реаниматор д-р Стефан Геренов, питат се жителите на морския град, след като за съвсем кратко време това стана втората трагедия, случила се с лекар от най-важното отделение на МБАЛ-Бургас, съобщава Блиц. Два дни по-рано и друг топреаниматор пострада жестоко - д-р Йордан Томов загуби дъщеря си Ирена, която се самоуби у дома им. След втората трагедия, стоварила се върху лекар от отделението по реанимация и интензивно лечение, в областния град започна да се носи от ухо на ухо, че съществува страшна клетва, която ще застигне всички медици, участвали в спасяването на пострадалите в бомбения атентат на летище Сарафово.

На 15 юни д-р Стефан Геренов пътува от бургаското село Варвара към областния град. Той бърза да застъпи на смяна в отделението по реанимация и интензивно лечение, където работи от 25 години. Почивните си дни 52-годишният лекар е прекарал в семейния хотел в село Варвара. Времето напредвало, докторът се опасявал да не закъснее и надувал луксозната си лимузина „Ягуар“,

шофирайки с близо 180 км/час

Към 13 часа на прав участък от пътя между Созопол и Приморско, близо до отсечката за Равадиново, колата му навлязла в насрещното движение и буквално се забила в голям камион. За да избегне сблъсъка, тежкотонажната машина изкривила парапета на моста. Заради останките от смазания автомобил, които били пръснати по целия път, участъкът бил отцепен. От удара скъпарското возило изхвърчало от пътя и катастрофирало. Лекият автомобил, който е помлян до неузнаваемост, се врязал в мантинелата, затиснат от камиона, после бил изхвърлен в канавката. До тялото му се стигнало едва след намесата на специална техника от "Гражданска защита". Лекарят загинал на място. От удара човекът, спасил хиляди животи, бил неузнаваем, като най-големи били травмите му в областта на главата. Шофьорът на камиона от катастрофата - Дженко Ангелов, на 60 години, е настанен в МБАЛ-Бургас с контузни рани, без опасност за живота. В тежкотоварния автомобил е пътувал и още един мъж – Добрин.

Според показания на очевидци, ягуарът се е движел с несъобразена скорост и не е видял, че от базата на "Евробилд" излиза камионът. Аутопсията показала, че реаниматорът не е получил инфаркт зад волана, както се предполагаше първоначално.

Ръководството и целият колектив на МБАЛ-Бургас отбелязаха, че д-р Стефан Геренов е посветил 25 години от живота си, за да спасява най-тежко пострадалите пациенти в болницата. Той работи в отделението по реанимация. Носител е на почетната сребърна значка „Лекар на годината”, която се връчва традиционно от Българския лекарски съюз. На 18-20 юли 2012 г. д-р Геренов участва в спасяването на десетки ранени в атентата на летище Бургас. "Покрусени сме от случилото се с д-р Геренов. Той беше отговорен и всеотдаен. Беше герой. Правеше невъзможното, за да спаси пациента, независимо от условията, при които работи", заяви неврохирургът д-р Светлозар Георгиев, зам.-директор на МБАЛ-Бургас.

Два дни по-рано „онази с косата“ се намеси необратимо и в живота на д-р Йордан Томов. Най-известният анестезиолог-реаниматор в Бургаска област, който се прочу с това, че спаси десетки животи от ранените в атентата на летище Бургас през юли 2012 година, загуби дъщеря си Ирена, която се самоуби у дома им. Младата жена е взела тайно ключа от сейфа, в който баща й е съхранявал законно притежаваното си оръжие,

и се е простреляла в главата

По това време д-р Томов е бил у дома си, но нищо не е могъл да направи. Изстрелът е бил смъртоносен. Дулото е било допряно до дясната страна на главата, куршумът е преминал почти напречно.

Трагедията е страшна. 29-годишната Ирена – по-голямата дъщеря на д-р Томов, изпаднала в тежка депресия вследствие на любовна мъка. Тя била в детската стая в апартамента им, когато около 15 часа проехтял изстрел от пистолета на доктора. Той бил в съседната стая, хукнал веднага, но намерил момичето си в безпомощно състояние, с рана в дясното слепоочие, което издъхнало в ръцете му.

Младата жена е завършила висше образование в София - специалност „Икономика", с отличие. Имала е приятел, с когото смятали да сключват брак. Според всички изглеждало сякаш Ирена е уредила живота си там, но неочаквано момичето се прибрало у дома.

Близки до семейството на реаниматора и съпругата му, която също е лекар, знаят, че от няколко месеца те се опитвали да овладеят силната депресия, в която изпаднала по-голямата им дъщеря. От 4 месеца се налагало да взема антидепресанти. Д-р Томов бил много притеснен, макар че напоследък се държал по-ведро. „Надяваше се е, че лошото е отминало”, разкриват негови приятели. Напоследък, според родителите, Ирена била в стабилно състояние и те смятали, че мъката й към любимия е отшумяла и че дъщеря им е приела раздялата. Явно са се лъгали. Оставила е предсмъртно писмо, в което обяснява причините.

Йордан Томов е сред най-опитните реаниматори в Бургас, уважаван в лекарското съсловие. Той придоби популярност след прословутата реплика на премиера Борисов: „Къде е този якият „касапин”?” на церемония за награждаване на медици от МБАЛ-Бургас за бързата реакция и проявения професионализъм след атентата от 18 юли 2012 г. на бургаското летище.

Д-р Томов е бивш военен лекар – офицер. След пенсионирането си във Военна болница, той започва работа в МБАЛ-Бургас. Пистолетът му е законно притежаван - като бивш военен, той има право на лично оръжие. Веднага след атентата през 2012 година премиерът Бойко Борисов и посланикът на Израел Шаул Камиса Раз отличиха лекарите, които са положили най-много усилия за спасяване на пострадалите. С най-голямо признание бе почетен именно д-р Томов. Той често е наричан от колегите си Данчо Майтапа заради прекрасния нрав въпреки огромната му фигура.

Колежка на почернения топреаниматор споделя, че го познава повече от 20 години. „Като млади лекари той и съпругата му дойдоха във Военна болница - Бургас. Невероятно семейство! Толкова отзивчив и състрадателен колега не познавам! Когато ни се наложи да транспортираме тъщата в София, освен помощта си, Данчо ни предложи и колата си. Винаги готов да помогне. Рядко добър и състрадателен човек. Последната ни среща беше преди две седмици. Пак за съдействие. Защо светът е така устроен, че толкова често се сбъдва поговорката: „Няма ненаказано добро“?!..., пита се колежката на д-р Томов - д-р Водева. Дългогодишната лекарка завършва с думите: „Данчо, приеми нашите най-дълбоки и искрени съболезнования!“.

снимка: 24 часа