Клуб "След мен и потоп" или топ 10 на начините за окопаване във власт

Автор: Екип на Webcafe.bg




Българската оставка винаги стои в джоба, подава се по команда или за успокоение. Подава се за всичко друго, но не и за това, за което е искана. И никога, когато се налага.
29

Ех, ако инатът на родния държавник можеше да произвежда ток...

Забелязали ли сте, че няма физическа сила, няма морален авторитет, съд и прокуратура, които да убедят българския държавник или високопоставен чиновник, че властта поражда отговорност; че злоупотребата с власт не е подвиг, а провал; че най-елементарната форма на политическото достойнство е оставката.

Веднъж усетили удобството на държавното кресло, депутати, министри, кметове, шефове на държавни агенции, висши магистрати и всевъзможни "слуги на народа" рано или късно предозират със собственото си величие.

Има няколко учебникарски примера за служебна звездомания. Предлагаме ви топ 10 на най-нелепите извинения за окопаване във властта.

Най-бавната оставка

Скъпоплатеното царуване на бившия царски депутат Иван Искров начело на БНБ приключи с неприлично закъсняла оставка и - което е по-тъжно - без помен от катарзис.

За дванадесет години на власт Иван Искров успя да похарчи най-ценното й притежание - авторитета и общественото доверие.

Зад фасадата на независимостта на Централната банка Искров превърна ключова държавна институция в заложник на собственото си спасение.

Банкер No.1 така и не намери за необходимо да поеме отговорност за престъпното си бездействие, допринесло за славния възход и безславния крах на КТБ.

Искров се сниши дори в единствения възможен момент, в който лично можеше да предотврати банковата криза преди последните издихания на четвъртата по големина банка - за което Цветан Василев не пропуска да му напомни с всяко кърваво писмо.

Вместо това довърши на инат мандата си, като допусна вторично сътресение в системата, блокира избора на ръководител на ключовото управление "Банков надзор" и превърна БНБ в трибуна за персонални нападки, оправдания и пазарлъци за постове.

Пожизненият ректор

Несменяемият ръководител на Стопанската академия "Д. А. Ценов" проф. Величко Адамов е типичният представител на клуба "След мен и потоп".

Само за осем години Адамов успя да срине авторитета на някогашното престижно финансово училище в Свищов, за да го превърне в печатница за дипломи по кройката на "кандидати на науката" като Красьо Черния.

Докато публиката се забавляваше с умопомрачителни записи от изявите на Величко Адамов на поп-фолк банкети или журиране на конкурси за красота "Мис Академия" сред свищовските студентки, ректорът на Стопанската академия работеше усърдно по пенсионното си осигуряване.

Първо се обгради с академична "преторианска гвардия", после ръкоположи крехката 35-годишна проф. Теодора Димитрова за свой наследник, а за финал окупира в ректорския кабинет и вдигна цялата държава на главата си.

Държавата, оказва се, му дължи пожизнена издръжка и работно място през бюджета на Стопанската академия заради приноса му за "утвърждаване авторитета на висшето училище".

Неоцененият

Сергей Станишев ще остане в историята с феноменалния си политически късмет и патологичното си неумение да се възползва от него.

13 години власт без конкуренция начело на БСП, един пълен управленски мандат и рядко срещан втори шанс за поправяне на грешките на Тройната коалиция.

И резултатът е печален: пълен електорален срив на столетницата, маргинализиране на партийния елит с последствия за поколения напред и потапяне на страната в една от най-тежките политически кризи за последните 25 години, кулминирала в месеци на тотално безвластие и фалит на КТБ.

Не само доведе БСП до състояние на перманентен вътрешен конфликт и интригантство, но продължи да държи "Позитано" 20 като заложник на личните си амбиции, докато не беше преизбран начело на PES.

Бившият председател на БСП винаги е страдал от комплекса на непризнатия визионер и пазител на демокрацията.

Което обяснява факта, че до ден днешен Сергей Станишев отказва да прогледне за собствения си принос в социалистическия батак.

Г-жа "Ами аз"?

Безпрецедентен скандал беляза полагането на клетва на новите конституционни съдии през 2012 г. Президентът Росен Плевнелиев бойкотира Венета Марковска и не допусна тя да се закълне и да встъпи в длъжност.

Плахото й запитване "Ами аз?", недоумението в погледа й и категоричното тропане с крак "Няма да се оттегля" заслужено я нареждат в настоящата класация. Половин час преди тази сюрпризираща развръзка ВСС гласува оставката й като съдия и заместник-председател на Върховния административен съд (ВАС).

Прокуратурата пък си „спомни", че разследва и нея, и приятелят й Георги Георгиев по дела за пране на пари, търговия с влияние и подкуп срещу "неизвестен извършител". Основното проверявано лице бе приятелят на Марковска Георги Георгиев заради подозрителните съвпадения между имотните дарения, които е получавал, и решенията по дела, в които съдия е била Марковска.

Тя не отстъпи дори когато премиерът Борисов я призова да се вразуми. Накрая се наложи президентът да я бламира в тържествената зала на Конституционния съд. Г-жа Марковска обаче не остана капо. Вместо с проверка и евентуални санкции, тя напусна съдебната система с около 100 000 лева обезщетения.

Репресираният

Скандалите за "едни пари", които съпътстваха кариерата на Мирослав Найденов, не му попречиха да порасне от участъков ветеринар в министър на земеделието и храните.

Не го притесни нито скандалът с вноса на 20-годишно ирландско месо, нито прокурорските проверки за финансови измами по време на началството му в столичното "Екоравновесие", нито скандалите около Калина Илиева във Фонд "Земеделие", нито 50-те хиляди лева държавни пари за Twitter-а на гаджето му, нито обвинението в корупция, принуда и злоупотреба със служебно положение по време на министерския му мандат.

Вместо да изчезне завинаги от политическия пейзаж, Найденов си направи "застраховка живот" със СРС-тата от дома на Бойко Борисов в Банкя, от подсъдим се превърна в любимец на прокуратурата, учреди си партия-файтон, а най-накрая се обяви за репресиран.

Само преди дни раздаваше правосъдие в национален ефир от позицията си на морален стожер. Но както е казал поетът - когато изгониш културата през вратата, простотията нахлува през прозореца.

Пестеливият

Ексшефът на столичното парно Валентин Димитров, по-известен като Вальо Топлото, ще бъде запомнен с екзотичните си покупки, които пишеше на сметката на "Топлофикация" в графата "представителни разходи". Сред тях "блестят" джет, джакузи, скъпи сирена, алкохол, различни аксесоари и др. Само през 2005 г. за подобни покупки са изхарчени над 52 000 лева, докато "Топлофикация" едва успяваше да събере вземанията си от длъжници.

В обясненията си за прекомерните харчове Димитров каза пред съда, че разходите всъщност били "икономични и пестеливи".

Срещу Вальо Топлото се водеха общо 4 дела, но окончателна присъда има по едно от тях - Димитров бе осъден да плати 1 417 023 лв. данъци и 563 693 лв. лихви върху тях.

След едно от заседанията в съда през 2010 г., Димитров се ожали, че носи дрехи втора употреба, не може да изхранва дъщеря си, а семейството не помнело вече какво е да отидеш на хубава морска почивка. Такава е тъжната съдба на един шеф на държавно дружество, който само 2 г. по-рано купи воден джет "за благото на служителите си".

Мозъка

Лъчезар Иванов напусна постовете зам.-председател на НС и шеф на столичната организация на ГЕРБ след скандал около него и приятеля му митничар Сергей Бранков. Иванов беше ходатайствал за Бранков да бъде назначен за началник на митница "Калотина". Скромното му изискване било, ако не шеф, то поне да бъде началник смяна.

Дружката Бранков, който взима 600 лв. заплата, има огромна къща върху 1.5 дка и луксозен джип, даден му, разбира се, от приятел.

Лъчезар Иванов има удивителната способност да се самозабърква в скандали. Първо беше депутатското му пътуване до САЩ с пари на чуждестранна компания, обвързана с доставки за българските болници. После пък името му бе замесено в лобистката поправка "Мери Джейн", която излезе в "Държавен вестник", без да е гласуван от депутатите. Накрая избяга от пленарна зала, за да се снабди с "безплатно Верту". Някъде по това време му излезе "интелигентния прякор".

На фона на тези приключения някак в сянка остана фактът, че преди няколко месеца Лъчезар Иванов спечели конкурса за доцент в Медицинския университет в София с публикации, които не са негови.

Услужливият

Бившият шеф на столичното следствие Петьо Петров напусна съдебната система със скандал и с полагащите му се около 60 000 лева от изплатени заплати накуп.

Той бе посочен от 3 съдебни инстанции като извършител на престъплението "провокация към подкуп". Става дума за сгромолясалото се мегадело срещу бившия военен министър Николай Цонев, в което Петров бе ключов свидетел. Но вместо да му потърси дисциплинарна отговорност, Висшият съдебен съвет му пожела "на добър час".

Петров се прочу като "професионален прокурорски свидетел". При процеса срещу ексшефа на Софийската районна прокуратура Славчо Кържев отново Пепи Еврото бе човекът, върху чийто показания съдът "стъпи", за да признае подсъдимият за виновен.

По стечение на обстоятелствата - малко преди ранното "пенсиониране" на Петьо Петров, подопечният му Следствен отдел на СГС изгуби нелепо най-важните веществени доказателствени средства по делото срещу Филип Златанов - тефтерите за политически поръчки на бившия шеф на Комисията за конфликт на интереси.

Петров отново мина между капките, а накрая получи "заслужено" парично обезщетение за дългогодишната си служба в полза на правоохраната.

Незаменимият

Най-личният зет сред ченгетата, преминал плавно прехода от баретата на Филко Славов до шлифера на Бойко Борисов - Светлозар Лазаров, се задържа подозрително дълго начело на професионалното ръководство на вътрешното министерство.

Едва ли в МВР скоро ще забравят касапницата в Лясковец, при която командосът Емил Шарков беше убит, а още трима служители на СОБТ пострадаха под вещото ръководство на главния секретар.

Вместо да обезпечи операцията по залавянето на въоръжения до зъби Петко Петков, Светлозар Лазаров беше избързал да се похвали за предстоящия "подвиг" на ведомствената ТВ7, която без да иска, излъчи на живо провала на МВР.

Лазаров никога не призна собствената си вина за смъртта на бившия си колега, при това не се поколеба да се присламчи към скръбта на близките му.

Не само че не подаде оставка, ами беше преназначен за нов петгодишен мандат. В крайна сметка отстраняването му от поста се превърна в общодържавен проблем, довел до управленска криза в МВР.

Обидената

Кадърът на ДПС и бившият заместник-министър на правосъдието Сабрие Сапунджиева напусна с гръм и трясък поста си на съдебен секретар в Административен съд София-град (АССГ) - пост, който заемаше по заместителство само и само за да запази държавното си жилище.

Мотивите й хем шокираха, хем издигнаха чиновническото безочие до нови висини.

Сапунджиева обвини министъра на правосъдието в "политическа репресия", защото беше прокудена от имота, което заемаше незаконно. Въпросният апартамент, освен всичко друго, беше ремонтиран с пари, предназначени за затворите и арестите.

Сапунджиева дори опита да трогне обществото, като се оплака от етническа и религиозна дискриминация.

Класацията не претендира за изчерпателност поради богатата палитра безобразия, на които ставаме свидетели всеки ден.

Сигурно ви липсват заслужили артисти като Николай Бареков, Волен Сидеров и Вежди Рашидов, които не са достигнали прага на своите възможности и, вярваме, тепърва ще покоряват нови върхове. Не са споменати и други държавни храненици, които ще трябва да се потрудят още, за да изгрее звездата им в тази своеобразна игра на тронове.

Засега в нея големият победител, почетният крал и пожизнен владетел е хидроинженерът номер 1 в държавата - Ахмед Доган, единствен по рода си.