Туризъм в резервати – Витаново, втория по големина в Странджа

Автор: Флагман



Резерват "Витаново" е вторият по големина странджански резерват след "Узунбуджак".  Типично горски резерват. Територията  му обхваща северните и североизточните склонове на главното  (Резовско) било по границата с Турция, в землището на гр. Малко Търново (на 9 км) и с. Бръшлян (на 5 км). Местността е била известна в миналото като "Витановото". Теренът е силно разлчленен на долове - Голям Мечи дол, Малък Мечи дол и Райчов дол. През резервата протича горното течение на река Айдере (Мечи дол).
Резерватът е обявен през 1981 г. и обхваща площ 1 112,4 ха.  Бившата му буферна зона  е прекатегоризирана в защитена местност "Мечите долове". Резерватът е обявен през 1981 г. и обхваща площ 1 112,4 ха.  Бившата му буферна зона  е прекатегоризирана в защитена местност "Мечите долове".

ФЛОРА

Горите заемат почти 95 % от площта на резервата. В 1/5 от територията му се опазват участъци на „стари гори”. Преобладават горите на възраст 80-90 години, а само в отделни участъци се срещат горски съобщества със средна възраст над 140г. Широколиостните гори са съставени от съобщества на източен бук, източен горун, цер, благун, обикновен габър, трепетлика, сребролистна липа, обикновен и черен глог, мушмула, скоруша. Особено характерни за подлеса в резервата са вечнозелените храсти от лавровиден тип - странджанско бясно дърво, бодлив залист, по-рядко лавровишня, колхидски джел, калуна, и листопадната кавказка боровинка. Специфични тревисти видове тук са източен лопох, безстъблена иглика, пролетно ботурче, качулест конски босилек и др. Флората на резервата включва над 30% от висшите растения на Странджа планина, което определя ключовото значение на резерват „Витаново” за опазване на специфичната странджанска флора. В резерват „Витаново” до момента са установени 31 вида висши растения с консервационен статус, включени в Червената книга на България. Терциерни реликти са 26 от установените в резервата висши растения. Ендемичните видове са 9, като сред тях са локалният ендемит търилово великденче и българските ендемити българска круша и крумово великденче.

ФАУНА

В резерват „Витаново“ и ЗМ “Мечите долове” са установени 301 животински вида, от които 38 таксона водни и 138 вида сухоземни безгръбначни животни, 2 вида риби, 7 вида земноводни, 18 вида влечуги, 52 вида птици, 46 вида бозайници. В Червената книга на България са вписани 33 вида гръбначни животни. Двата установени вида риби черноморска пъстърва и странджанска лешанка са ендемични за Балканския полуостров. Най- голяма консервационна тежест при земноводните и влечугите имат трите вида костенурки-шипобедрена, шипоопашата и обикновената блатна костенурка, пъстрият смок и южният гребенест тритон, а при птиците: голям ястреб, сив кълвач, южен белогръб кълвач, полубеловрата мухоловка и гълъбът хралупар. В намиращата се в централната част на резервата “Братанова пещера” и на територията му са установени 18 вида прилепи. Представители на едрите бозайници са сърна, дива свиня, див заек, европейски вълк, дива котка, лисица, чакал и др.

МАРШРУТНИ ПЪТЕКИ

Резерватът е достъпен за посетители по обозначените четири маршрутни пътеки. Най-лек за посетители е маршрутът, част от който преминава по поречието на река Малък Мечи дол.
При преминаването по пътеките се забранява отклоняването на посетители и навлизане в резервата, замърсяване с битови и други отпадъци, бране, събиране, отрязване, изкореняване или друг начин на увреждане на екземпляри от растителни видове, убиване, улавяне, преследване, обезпокояване или друг начин на увреждане на екземпляри от животински видове, палене на огън и бивакуване.