"Алфа Рисърч": ПФ се изравни с РБ, АБВ изпревари Атака

Ако в неделя имаше избори, парламентарно представените партии биха запазили в общи линии подкрепата, с която влязоха в 43-то Народно събрание, показват данните от проучването на Агенция „Алфа Рисърч”, проведено през юни.

От началото на годината ГЕРБ бележи постепенен лек спад, но остава първа политическа сила (21.9%). БСП излиза от най-ниската си точка и реализира символичен ръст (11.5%), ДПС запазва устойчиви позиции (7.3%). Двойствената позиция, която заемат ПФ и АБВ – едновременно на участници и критици на правителството, очевидно им носи известни бонуси. Патриотите достигат електорално РБ, който е в застой (и двете партии имат по 5.7% подкрепа), АБВ нараства до 3.5% и така изпреварва Атака (3.2%).

Електоралната картина на местните избори, обаче, поради съчетанието от мажоритарен вот и местни специфики, може да се окаже много по-различна от парламентарната. Впоследствие, завоюваните от партиите позиции в местната власт са в състояние да повлияят върху тежестта и дългосрочната им политика в национален план.

Поредица от събития през последните месеци като планираното повишение цените на тока, дискутираните реформи в здравеопазването и пенсионната система, конфликтите в ромски махали и дебатите около съдебната реформа повишават социалното напрежение, критичността и разочарованието от ефективността на изпълнителната власт. В резултат, цялостната оценка за дейността на правителството бележи лек спад спрямо април (20% одобрение срещу 41% неодобрение).

Премиерът Борисов остава незасегнат от този спад - с 33% рейтинг той продължава да е най-харесваният политик в страната, но редица министри от неговия кабинет фокусират недоволството на по-широки слоеве, или точно определени социални групи. Новата тенденция, която се наблюдава изключително рядко, е нарастване едновременно и на доверието, и на недоверието към няколко ключови, реформаторски настроени министри.

Най-изявен е този феномен в отношението към здравния министър Петър Москов и социалния Ивайло Калфин. Наред с регионалния министър Лиляна Павлова те продължават да формират Топ 3 на най-успешните членове на кабинета, като обаче увеличават както ядрото на своите фенове, така и кръга на своите противници.

В ситуация на поляризация на отношението към Москов и Калфин, регионалният министър Лиляна Павлова се откъсва като лидер в класацията на най-успешните министри с 30.7% положителни и само 3.8% отрицателни оценки. Одобрението за дейността на Петър Москов също нараства спрямо април (от 24.3% до 27.8%), но интензивно се увеличават и критиците му (от 10.5% през април до 16.1% през юни).

Аналогична е тенденцията в мнението за работата на социалния министър Ивайло Калфин (нарастване на положителните оценки от 19.7% до 25% и на отрицателните от 9.1% до 11.7%).

С близък до Москов индекс за дейността е и министърът по еврофондовете Томислав Дончев. Макар и в значително по-малка степен, той продължава да е сред популярните имена в кабинета (15.6% положителни и 4.9% отрицателни оценки).

На обратния полюс – най-неодобряваните членове на правителството – хората продължават да поставят образователния министър Тодор Танев (3.9% одобрение и 20% неодобрение) и икономическия Божидар Лукарски (3.2% одобрение и 17.2% неодобрение). Притесненията около повишението на цените на тока, понижават рейтинга и на енергийния министър Теменужка Петкова (1.3% одобрение и 14.9% неодобрение).

Най-значим спад е налице в оценката за работата на министъра на културата Вежди Рашидов. Със 7.3% положителни и 18.4% (вторият най-неодобряван министър след Тодор Танев) отрицателни оценки той се срива от челото в дъното на таблицата.