Защо тройкаджии в училище стават отличници в живота

Източник: manager.bg

„В училище постоянно преписваше от мен, в университета му правех всички курсови работи, а сега съм редови служител в банката, която той ръководи. Как така?”. Наистина, защо животът е пълен с примери как отличниците в училище биват „задминавани” по-късно от хора, които са били смятани за проблемни, та дори и безнадеждни ученици?

Психолозите дават обяснение: причината е в емоционалния интелект. Той е високоразвит при хората, които в живота стават успешни, независимо от училищния си бележник.

Излиза, че EQ е по-важен, отколкото коефициента на интелигентност. Учени от Харвардския университет дори са убеoени, че значението на IQ за постигането на успех в живота е само 20%. И ако човек на ръководен пост притежава висок IQ, но емоционалният му интелект е минимален, едва ли ще успее да реализира потенциала си.

Понятието „Емоционален интелект” е многопластово и сложно. То се формира от редица различни качества, които се проявяват във високо ниво на самооценка, в способността да слушаш и разбираш другите, да предвиждаш поведението им, да контролираш своите и чуждите емиции, в умението да се вземат правилни решения, в способността да влияеш, формираш и мотивираш екип от хора за постигане цели и т.н.

Едно от важните умения на емоционалния интелект е умението адекватно да оценяваш собствените си възможности и ограничения, максимално ефективно да използваш силните си качества и да балансираш слабите си страни.

За EQ масово се заговори след книгата на Даниел Голман „Емоционалното лидерство”. На базата на свое изследване в 200 големи глобални компании той установява, че традиционните до този момент качества, свързвани с лидерството (интелигентност, твърдост, решителност и визия) са недостатъчни за постигане на успех.