Спасовден е, почитаме и пресветите равноапостолни Константин и Елена

Българският народ тачи този празник строго за предпазване от градушка – жените не перат, не тупат, не предат, не шият
Спасовден е. Днес почитаме и пресветите равноапостолни Константин и Елена.
Спасовден (Възнесение Господне) се отбелязва винаги в четвъртък, на 40-я ден след Великден. Според Новия завет, 40 дни след възкресението си Исус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с апостолите, движейки се между тях като богочовек.
Празникът се нарича и Спасовден, защото с Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение.
Българският народ тачи този празник строго за предпазване от градушка – жените не перат, не тупат, не предат, не шият. Според поверието, на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък. Затова в събота след празника се отбелязва Черешова Задушница.
Според българските народни вярвания, на 40-я ден от Великден идват и самодиви, наречени "русалийки", "русалци", "русалии". Представяли си ги като свръхестествени женски демони, подобни на самодивите, които имали дарба да лекуват странни болести. Приема се нощта срещу Спасовден е лечебна и болните ходят за росен, лягат до цветето и поставят до главата си някакъв дар за русалките-лечителки.
Спасовден е професионален празник на хлебари, сладкари, шофьори, строители, хотелиери и цветари.
Ако на Спасовден вали дъжд - годината ще е богата, а реколтата - обилна.
На 21 май Източноправославната църква чества и едни от най-ревностно почитаните Свети Константин Велики и Света Елена, неговата майка. Те са канонизирани и от другите християнски църкви.
Флавия Юлия Елена (останала в историята като Света Елена) е жена на съимператора Констанций Хлор и майка на император Константин I. Прието е, че е родена в Сердика (София) в 250 г. Традиционно се счита, че в Ерусалим е издирила къде се е намирал върхът Голгота, заповядала там разкопки и открила Гроба Господен и Светия Кръст.
Тя е считана от Православието и Католическите църкви за светица, прочута със своето благочестие. Нейният празник като светица на Източноправославната църква се празнува заедно с този на нейния син на 21 май - празникът на пресветите равноапостолни Константин и Елена. Тя е покровителка на археолозите.
Константин Велики е може би най-известен с това, че е първият християнски римски император и е обявил Рим за християнски град. Неговото управление е повратна точка за християнската църква. През 313 г. Константин обявява толерантност към християнството чрез Медиоланския едикт, който премахва наказанията за изповядване на християнството (вследствие на които мнозина стават мъченици в предходните гонения на християни) и възвръща конфискуваната църковна собственост.
Учените спорят относно това дали Константин е възприел християнството от своята майка Елена на младини или го е приемал постепенно в течение на живота си. Константин е на над четиридесетгодишна възраст, когато най-накрая се обявява за християнин. Пишейки до християни, Константин дава да се разбере, че той дължи успехите си единствено на закрилата на Всевишния християнски Бог.
Честването на св. св. Константин и Елена е последният от пролетните празници, чиято обредна страна изпреварва настъпващото лято.
Тогава в някои места, предимно в Югоизточна България, се танцува върху жарава (нестинарство). Според някои историци, обичаят е свързан с езически ритуали, запазили се от времето на траките. Въпреки че нестинарите играят върху жаравата с икона на св. Елена и св. Константин, обичаят никога не е признат от църквата.
Днес празнуват Константин, Костадин, Коста, Косьо, Костадинa, Констанца, Елена, Елеана, Еленкo, Елин, Ели, Елка, Елица, Елина, Елеонора, Лора, Лена, Ленко, Койчо, Динко, Тинко, Дито, Дичо, Динка, Тинка. Празнуват Спас, Спаска, Спасена, Спасия, Спасимир, Сотир, Сотирка, Соте. Честит празник!