Откриват музея в Приморско за празника на града - 24 май
Новият музей на Приморско ще бъде открит на тържествена церемония на 24 май
19 Май 2015, Вторник, 11:21 ч.
Тази година настроението ще подхранват Криско, Фондацията и Мария Илиева
Приморско ще посрещне празника си на 24 май с откриване на дългоочаквания общински исторически музей. Тази година жителите и гостите на града ще имат възможност да се насладят на празнична програма, съдържаща различни спортни прояви, конкурс, преглед на художествената самодейност и народни борби. Настроението ще бъде подхранвано от изпълнения на Криско, Фондацията и Мария Илиева.Началото на един хубав празник и един очакван слънчев сезон ще бъде поставено в Приморско с откриването на общинския музей. Лентата ще бъде прерязана на 22 май /петък/ от 11.00 часа. Това ще е паметна дата в летописите на Приморско, защото с нея се поставя началото на нова ера в културно-историческото наследство на града.
В същия ден от 12.30 ч. на пристанището ще бъде даден старта на IX-та Национална „Регата Приморско 2015”.
На 23 май от 10.00 ч. любителите на спорта ще могат да съпреживеят емоциите от турнирите по футбол и волейбол на спортните игрища в СОУ „Н. Вапцаров”.
От 19.30 ч. на амфитеатъра в Приморско ще започне подгряващият концерт на местните рап – изпълнители Sasha end Stambenza, а от 20.00 ч. публиката ще бъде „взривена” от идола на младото поколение Криско. Непосредствено след рап-звездата на сцената ще излязат и „динозаврите” на бг музиката – група „Фондацията” с участието на Кирил Маричков от „Щурците”, Иван Лечев -„ФСБ”, Дони - „Дони и Момчил”, Славчо Николов – „Б.Т.Р.” и Венко Поромански от „Те”. Финал на програмата за деня ще постави зрелищна празничната заря.
На 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, когато е и същинският празник на Приморско, програмата ще започне от 9.00 часа с тържествен молебен в храм „Св. Св. Кирил и Методий”. От 9.30 ч. е началото и училищното тържество, а от 10.00 ч. на амфитеатъра ще бъде официалното откриване на празника с вдигане на знамената на Република България и поздрав от кмета на Община Приморско д-р Димитър Германов към жителите и гости на града. След това градоначалникът, заедно с председателят на Общински съвет Миглена Барцулева ще наградят най-изявените деца в конкурса за рисунка „Нарисувай мечта”.
Празничната програма ще продължи с Преглед на художествената самодейност`2015, в който ще се изявят самодейните състави на общината.
По традиция и тази година борци ще премерят сили в двора на училището от 13.30 ч.
Празникът ще завърши с концерт на поппевицата Мария Илиева. Тя ще пее от 20.30 ч. на амфитеатъра.
В категории:
Приморско
Гала отиде в подкаста на дъщеря си и призна, че е правила секс...
26/04/2024, Петък 09:00
0
Как шеф Ангелов се завърна в кухнята на Хелс Китчън
26/04/2024, Петък 08:30
0
„Розова луна“ над Флорида
26/04/2024, Петък 08:22
0
Решават за извънредни мерки и обявяване на епидемия срещу коклюш
26/04/2024, Петък 08:15
0
Добра новина за столичани, метрото ще се разшири с още две станции в "Люлин"
26/04/2024, Петък 08:00
0
Красивата украинка Мария и най-голямата интригантка от "Ергенът" Криси останаха без рози
Тя е любимка на шеф Ангелов, но снощи приключи с Хелс Китчън
26/04/2024, Петък 07:11
4
4 причини да не търсите сродната си душа
25/04/2024, Четвъртък 21:57
0
7 лъжи, които мъжете изричат в началото на връзката
25/04/2024, Четвъртък 21:38
1
4 начина да разберете дали партньорът ви крие нещо от вас
25/04/2024, Четвъртък 21:25
0
Младите огнеборци канят на спортен празник в Бургас
Любовен хороскоп за май
25/04/2024, Четвъртък 21:00
0
Г-жа Виолета Илиева
- Началник на РИО гр. Бургас
копие: до Медиите
Уважаема г-жо Илиева,
Напомням Ви, че все още не съм получил отговор на тук приложеното писмо изпратено от мен до РИО - Бургас през м. септември 2014 г.
Моля за някакъв отговор от Ваша страна по повдигнатите от мен въпроси касаещи придобиването на научна титла от Стоян Налбантов - директор на СОУ "Н. Вапцаров" гр. Приморско! Смятате ли за нормално такъв човек да заема поста директор на училище?
С уважение:
Атанас Петров Атанасов
- бивш учител в СОУ "Н. Й. Вапцаров" гр. Приморско
адрес: гр. Ямбол......
22.05.2015
___________________
ДО
МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ИНСТИТУТ ЗА ИСТОРИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ПРИ БАН
РЕГИОНАЛЕН ИНСПЕКТОРАТ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО - БУРГАС
ОТНОСНО: Искане да бъде преразгледан дисертационен труд на Стоян Налбантов - директор на СОУ "Н. Й. Вапцаров" гр. Приморско
УВАЖАЕМИ Г-ЖИ И Г-ДА,
Моля за Вашето съдействие да бъде преразгледан научният труд на г-н Стоян Николов Налбантов "Култовете към светците по Южното Черноморие" (по материали от средата на ХIХ и началото на ХХ век. С., 1998.) Въз основа на тази дисертация на г-н Налбантов е присъдена научна степен "доктор" с диплома № 25361 от 24.09.1998 г. (във връзка с протокол №9 и дата на утвърждаване от научната комисия - 06.07.1998 г.)
Имам пълни основания да смятам, че въпросният дисертационен труд на Налбантов няма никаква научна стойност и че неговата защита не е протекла според изискващите се от закона правила. Станало е така, че по време на защитата изпитната комисия е била под силното давление на проф. Андрей Пантев, който е кръстник на г-н Стоян Налбантов и на практика никой от членовете на комисията не е прочел и ред от дисертационния труд, а всички са се влияели от мнението на проф. Пантев, което е било в подкрепа на г-н Налбантов.
През 1998 г. участвах в изготвянето на въпросния дисертационен труд и имам преки наблюдения и впечатления за това какво представлява дисертацията и как Налбантов е придобил научната степен "доктор". Тогава Налбантов ме беше ангажирал да набирам на компютър текста на дисертацията му и ми направи впечатление, че материалът е написан некомпетентно и полуграмотно. Текстът обхващаше около стотина страници разделени на глави, като повечето от половината текст на главите беше буквално преписан от чужди автори, а там където Налбантов беше импровизирал и писал със свои думи личеше едно пълно непознаване на граматическите правила в българския език. На места дори имаше изречения без глаголи, за които, въпреки забележките ми, г-н Налбантов така и не разбра, че ги е написал неправилно.
Най-фрапиращи обаче бяха фактологичните грешки.
Така например, на едно място в дисертацията, където се споменаваше пророк Исая, Налбантов говореше за него като за "НОВОзаветен" пророк. Предполагах, че става въпрос за грешка по невнимание и поправих думата "новозаветен" на "старозаветен" като после осведомих Налбантов, че съм открил тази грешка и сам съм решил да я поправя. Но Налбантов беше непреклонен по въпроса и ме убеждаваше, че аз греша и че пророк Исая е бил не старозаветен, а новозаветен пророк. Като аргумент привеждаше факта, че е преписвал текстовете за дисертацията от много авторитетни учени и не било възможно тези хора да грешат. Бяха ми нужни много усилия за да го убедя, че греши и в края на краищата той се съгласи на поправката, като непрестанно ме питаше дали съм сигурен в това, което твърдя. Случаи като този бяха за мен много фрапиращи, защото осъзнавах, че Налбантов не знае елементарни и всеизвестни факти, т. е. той нямаше една елементарна обща култура по въпроса, а претендираше да е професионалист в областта си.
Впоследствие като преписвах текста от ръкописа се натъкнах и на други странни куриози. Установих, че Налбантов не прави никаква разлика между Исус Христос и Исус Навин, т. е. той не знае, че това са две съвсем различни личности. В една от главите, посветена на дървото смокиня и мястото й в народния фолклор и религиозните вярвания, Налбантов споменава, че не случайно Христос бил решил да предаде завета си в близост до смокинята. От познанията си, които имах по религия, не бях чувал подобно нещо и затова предположих, че става въпрос за някаква грешка. Впоследствие като прегледах бележките и източниците, на които Налбантов се позовава в края на главата, разбрах, че той е черпил сведения от Стария завет на Библията и по-специално от книгата на Исус Навин. т. е. действително е имало такъв завет, но той не е бил извършен от Исус Христос както Налбантов твърди, а от друг човек - Исус Навин. Така разбрах, че Налбантов не прави никаква разлика между тези две личности, живяли в различни епохи с около 1500 години разлика. За него и Христос, и Исус Навин са един и същ човек, което е повече от фрапиращо и говори за пълно непознаване на материята по темата на дисертацията.
В главите посветени на Трифон Зарезан и Св. Никола също имаше някакви странни и смущаващи интерпретации и внушения с порнографски привкус. Така например Трифон Зарезан на едно място е описан като човек, който буквално флиртува със Св. Богородица и прави недвусмислени намеци за външния й вид, примерно за това какви хубави крака имала и пр. Св. Никола е описан едва ли не като сладострастник, който флиртува с девойката Ропотамо като й говори какво предизвиквала тя у него - някакво събуждане, и едва ли не възбуждане. Когато ми диктуваше този текст Налбантов ми обясни, какво е искал да каже - как девойката Ропотамо възбуждала Св. Никола сексуално и как му повдигала някои интимни части от тялото. Разбира се аз бях против такива интерпретации по темата и попитах Налбантов защо ги пише всичките тези глупости. Той ми отвърна, че това било нормална практика сред учените, така по-лесно се утвърждавали научните концепции по даден въпрос. Истинският учен трябвало да бъде предизвикателен, нетрадиционен и едва ли не скандален, за да привлече вниманието върху себе си и да предизвика повече размисли и дискусии по повдигнатите теми. Така разбрах, че за Налбантов са по-важни не научните истини и тяхното утвърждаване, а по-скоро скандалите и емоционалните настроения свързани с тях, които биха го направили много по-известен като учен.
Другото, което ми направи впечатление беше, че заглавията на една част от източниците в библиографията, които бяха взети от Библията, бяха представяни на едно място на църковно-славянски език, а на други места - на новобългарски. Примерно, не можех да разбера защо в една глава той посочва като източник Посланието на Апостол Павел към Коринтяните като изписва заглавието му на църковно-славянски - "Послание к Коринтяномъ", а в друга глава се позовава на друго послание на Апостол Павел като изписва заглавието му на новобългарски - примерно "Послание към Римляните". Постепенно си дадох сметка, че всъщност Налбантов не е бил наясно, че тези източници са части от една и съща книга (Новия завет на Библията) и затова не е разбрал, че е редно да ги представи по един и същи начин - примерно на новобългарски. Това отново ми даде да разбера, че Налбантов няма не само необходимите професионални знания по темата на дисертационния труд, но дори му е липсвала и една елементарна обща култура по въпросите на християнството и религията въобще.
Работата ми по преписването на текста вървеше бавно, поради многото граматически и стилистически грешки в ръкописа. Нужно ми беше време за да изглаждам стила и да го правя приемлив за четене. С напредването на времето Налбантов все по-настоятелно ме караше да бързам, защото проф. Пантев постоянно му звънял и недоволствал от това, че материалът още не бил готов. Накрая в желанието си да свършваме по-бързо Налбантов ми даде указания да пиша без да поправям и въобще да гледам на нещата отгоре-отгоре, защото... (така му бил казал проф. Пантев): НИКОЙ ОТ КОМИСИЯТА НЯМАЛО ДА ЧЕТЕ ДИСЕРТАЦИЯТА. ПРОФ. ПАНТЕВ ЩЯЛ ЛИЧНО ДА ГАРАНТИРА ЗА ВСИЧКО, А ТОВА БИЛО ДОСТАТЪЧНО ЗА ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА ДА ДАДАТ СВОЯ ГЛАС "ЗА" В ПОДКРЕПА НА ДИСЕРТАЦИЯТА НА НАЛБАНТОВ. На практика така и се получи. Налбантов успя да придобие титлата "доктор" благодарение на връзките си с проф. Андрей Пантев и силните протекции, които той му осигури при защитата на дисертацията.
Впоследствие станах свидетел на това как Налбантов се възползваше от плодовете на тази "защитена" дисертация и придобитата научна степен "доктор". Той не спираше да се хвали и да злорадства, че сега, след като бил станал "доктор" вече никой от учителите не можел да го измести от директорския му пост в училището. И това е самата истина. Благодарение на придобитата от него титла "доктор" сега той заема мястото на много други по-способни и можещи учители. И не само това. Налбантов злорадстваше и се присмиваше и по адрес на жителите на град Приморско. Наричаше ги "тъпи селяни", които нямали неговия интелект и неговите научни титли. Той бил единственият доктор в Приморско и на такива като него общината трябвало да плаща специално възнаграждение, за да не го загубят като квалифициран кадър. В интерес на истината някои хора в Приморско все още вярват, че той наистина има качества и способности на учен - след като е станал доктор, казват те, значи наистина бил имал някакви знания. И не могат да прозрат истината зад всичко това, че дисертационния му труд е една пълна глупост без каквато и да е научна стойност и че той си е останал същият както и преди - един слабообразован човек със съмнителни знания и слаба обща култура.
Всичките тези обстоятелства и събития около докторската дисертация на Налбантов, на които аз станах неволен свидетел, предизвикаха у мен множество въпроси, които дотогава не бях си задавал:
Това ли е българската наука?
По този начин ли се утвърждават научните истини в България?
Нормално ли е хора като проф. Андрей Пантев в буквалния смисъл да подаряват научни титли на свои близки хора - хора, които иначе казано са некомпетентни и полуграмотни?
Кой е дал власт на проф. Пантев да върши всичко това и защо е нямало кой да го спре?
И каква е гаранцията, че това не се върши повсеместно и от други професори?
Предвид гореизложеното от мен ви
МОЛЯ
Да направите необходимата проверка и след доказване на изложените от мен факти да анулирате защитата на дисертационния труд на Стоян Николов Налбантов "Култовете към светците по Южното Черноморие" (по материали от средата на ХIХ и началото на ХХ век. С., 1998.) както и да му бъде отнета присъдената научна степен "доктор" с диплома № 25361 от 24.09.1998 г.
Ще очаквам вашия отговор за взетите от вас мерки по повдигнатите от мен въпроси!
С уважение:
Атанас Петров Атанасов
- бивш учител в СОУ "Н. Й. Вапцаров" гр. Приморско
адрес: гр. Ямбол.....
16.09.2014
Г-жа Виолета Илиева
- Началник на РИО гр. Бургас
копие: до Медиите
Уважаема г-жо Илиева,
Напомням Ви, че все още не съм получил отговор на тук приложеното писмо изпратено от мен до РИО - Бургас през м. септември 2014 г.
Моля за някакъв отговор от Ваша страна по повдигнатите от мен въпроси касаещи придобиването на научна титла от Стоян Налбантов - директор на СОУ "Н. Вапцаров" гр. Приморско! Смятате ли за нормално такъв човек да заема поста директор на училище?
С уважение:
Атанас Петров Атанасов
- бивш учител в СОУ "Н. Й. Вапцаров" гр. Приморско
адрес: гр. Ямбол......
22.05.2015
___________________
ДО
МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
ИНСТИТУТ ЗА ИСТОРИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ПРИ БАН
РЕГИОНАЛЕН ИНСПЕКТОРАТ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО - БУРГАС
ОТНОСНО: Искане да бъде преразгледан дисертационен труд на Стоян Налбантов - директор на СОУ "Н. Й. Вапцаров" гр. Приморско
УВАЖАЕМИ Г-ЖИ И Г-ДА,
Моля за Вашето съдействие да бъде преразгледан научният труд на г-н Стоян Николов Налбантов "Култовете към светците по Южното Черноморие" (по материали от средата на ХIХ и началото на ХХ век. С., 1998.) Въз основа на тази дисертация на г-н Налбантов е присъдена научна степен "доктор" с диплома № 25361 от 24.09.1998 г. (във връзка с протокол №9 и дата на утвърждаване от научната комисия - 06.07.1998 г.)
Имам пълни основания да смятам, че въпросният дисертационен труд на Налбантов няма никаква научна стойност и че неговата защита не е протекла според изискващите се от закона правила. Станало е така, че по време на защитата изпитната комисия е била под силното давление на проф. Андрей Пантев, който е кръстник на г-н Стоян Налбантов и на практика никой от членовете на комисията не е прочел и ред от дисертационния труд, а всички са се влияели от мнението на проф. Пантев, което е било в подкрепа на г-н Налбантов.
През 1998 г. участвах в изготвянето на въпросния дисертационен труд и имам преки наблюдения и впечатления за това какво представлява дисертацията и как Налбантов е придобил научната степен "доктор". Тогава Налбантов ме беше ангажирал да набирам на компютър текста на дисертацията му и ми направи впечатление, че материалът е написан некомпетентно и полуграмотно. Текстът обхващаше около стотина страници разделени на глави, като повечето от половината текст на главите беше буквално преписан от чужди автори, а там където Налбантов беше импровизирал и писал със свои думи личеше едно пълно непознаване на граматическите правила в българския език. На места дори имаше изречения без глаголи, за които, въпреки забележките ми, г-н Налбантов така и не разбра, че ги е написал неправилно.
Най-фрапиращи обаче бяха фактологичните грешки.
Така например, на едно място в дисертацията, където се споменаваше пророк Исая, Налбантов говореше за него като за "НОВОзаветен" пророк. Предполагах, че става въпрос за грешка по невнимание и поправих думата "новозаветен" на "старозаветен" като после осведомих Налбантов, че съм открил тази грешка и сам съм решил да я поправя. Но Налбантов беше непреклонен по въпроса и ме убеждаваше, че аз греша и че пророк Исая е бил не старозаветен, а новозаветен пророк. Като аргумент привеждаше факта, че е преписвал текстовете за дисертацията от много авторитетни учени и не било възможно тези хора да грешат. Бяха ми нужни много усилия за да го убедя, че греши и в края на краищата той се съгласи на поправката, като непрестанно ме питаше дали съм сигурен в това, което твърдя. Случаи като този бяха за мен много фрапиращи, защото осъзнавах, че Налбантов не знае елементарни и всеизвестни факти, т. е. той нямаше една елементарна обща култура по въпроса, а претендираше да е професионалист в областта си.
Впоследствие като преписвах текста от ръкописа се натъкнах и на други странни куриози. Установих, че Налбантов не прави никаква разлика между Исус Христос и Исус Навин, т. е. той не знае, че това са две съвсем различни личности. В една от главите, посветена на дървото смокиня и мястото й в народния фолклор и религиозните вярвания, Налбантов споменава, че не случайно Христос бил решил да предаде завета си в близост до смокинята. От познанията си, които имах по религия, не бях чувал подобно нещо и затова предположих, че става въпрос за някаква грешка. Впоследствие като прегледах бележките и източниците, на които Налбантов се позовава в края на главата, разбрах, че той е черпил сведения от Стария завет на Библията и по-специално от книгата на Исус Навин. т. е. действително е имало такъв завет, но той не е бил извършен от Исус Христос както Налбантов твърди, а от друг човек - Исус Навин. Така разбрах, че Налбантов не прави никаква разлика между тези две личности, живяли в различни епохи с около 1500 години разлика. За него и Христос, и Исус Навин са един и същ човек, което е повече от фрапиращо и говори за пълно непознаване на материята по темата на дисертацията.
В главите посветени на Трифон Зарезан и Св. Никола също имаше някакви странни и смущаващи интерпретации и внушения с порнографски привкус. Така например Трифон Зарезан на едно място е описан като човек, който буквално флиртува със Св. Богородица и прави недвусмислени намеци за външния й вид, примерно за това какви хубави крака имала и пр. Св. Никола е описан едва ли не като сладострастник, който флиртува с девойката Ропотамо като й говори какво предизвиквала тя у него - някакво събуждане, и едва ли не възбуждане. Когато ми диктуваше този текст Налбантов ми обясни, какво е искал да каже - как девойката Ропотамо възбуждала Св. Никола сексуално и как му повдигала някои интимни части от тялото. Разбира се аз бях против такива интерпретации по темата и попитах Налбантов защо ги пише всичките тези глупости. Той ми отвърна, че това било нормална практика сред учените, така по-лесно се утвърждавали научните концепции по даден въпрос. Истинският учен трябвало да бъде предизвикателен, нетрадиционен и едва ли не скандален, за да привлече вниманието върху себе си и да предизвика повече размисли и дискусии по повдигнатите теми. Така разбрах, че за Налбантов са по-важни не научните истини и тяхното утвърждаване, а по-скоро скандалите и емоционалните настроения свързани с тях, които биха го направили много по-известен като учен.
Другото, което ми направи впечатление беше, че заглавията на една част от източниците в библиографията, които бяха взети от Библията, бяха представяни на едно място на църковно-славянски език, а на други места - на новобългарски. Примерно, не можех да разбера защо в една глава той посочва като източник Посланието на Апостол Павел към Коринтяните като изписва заглавието му на църковно-славянски - "Послание к Коринтяномъ", а в друга глава се позовава на друго послание на Апостол Павел като изписва заглавието му на новобългарски - примерно "Послание към Римляните". Постепенно си дадох сметка, че всъщност Налбантов не е бил наясно, че тези източници са части от една и съща книга (Новия завет на Библията) и затова не е разбрал, че е редно да ги представи по един и същи начин - примерно на новобългарски. Това отново ми даде да разбера, че Налбантов няма не само необходимите професионални знания по темата на дисертационния труд, но дори му е липсвала и една елементарна обща култура по въпросите на християнството и религията въобще.
Работата ми по преписването на текста вървеше бавно, поради многото граматически и стилистически грешки в ръкописа. Нужно ми беше време за да изглаждам стила и да го правя приемлив за четене. С напредването на времето Налбантов все по-настоятелно ме караше да бързам, защото проф. Пантев постоянно му звънял и недоволствал от това, че материалът още не бил готов. Накрая в желанието си да свършваме по-бързо Налбантов ми даде указания да пиша без да поправям и въобще да гледам на нещата отгоре-отгоре, защото... (така му бил казал проф. Пантев): НИКОЙ ОТ КОМИСИЯТА НЯМАЛО ДА ЧЕТЕ ДИСЕРТАЦИЯТА. ПРОФ. ПАНТЕВ ЩЯЛ ЛИЧНО ДА ГАРАНТИРА ЗА ВСИЧКО, А ТОВА БИЛО ДОСТАТЪЧНО ЗА ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА ДА ДАДАТ СВОЯ ГЛАС "ЗА" В ПОДКРЕПА НА ДИСЕРТАЦИЯТА НА НАЛБАНТОВ. На практика така и се получи. Налбантов успя да придобие титлата "доктор" благодарение на връзките си с проф. Андрей Пантев и силните протекции, които той му осигури при защитата на дисертацията.
Впоследствие станах свидетел на това как Налбантов се възползваше от плодовете на тази "защитена" дисертация и придобитата научна степен "доктор". Той не спираше да се хвали и да злорадства, че сега, след като бил станал "доктор" вече никой от учителите не можел да го измести от директорския му пост в училището. И това е самата истина. Благодарение на придобитата от него титла "доктор" сега той заема мястото на много други по-способни и можещи учители. И не само това. Налбантов злорадстваше и се присмиваше и по адрес на жителите на град Приморско. Наричаше ги "тъпи селяни", които нямали неговия интелект и неговите научни титли. Той бил единственият доктор в Приморско и на такива като него общината трябвало да плаща специално възнаграждение, за да не го загубят като квалифициран кадър. В интерес на истината някои хора в Приморско все още вярват, че той наистина има качества и способности на учен - след като е станал доктор, казват те, значи наистина бил имал някакви знания. И не могат да прозрат истината зад всичко това, че дисертационния му труд е една пълна глупост без каквато и да е научна стойност и че той си е останал същият както и преди - един слабообразован човек със съмнителни знания и слаба обща култура.
Всичките тези обстоятелства и събития около докторската дисертация на Налбантов, на които аз станах неволен свидетел, предизвикаха у мен множество въпроси, които дотогава не бях си задавал:
Това ли е българската наука?
По този начин ли се утвърждават научните истини в България?
Нормално ли е хора като проф. Андрей Пантев в буквалния смисъл да подаряват научни титли на свои близки хора - хора, които иначе казано са некомпетентни и полуграмотни?
Кой е дал власт на проф. Пантев да върши всичко това и защо е нямало кой да го спре?
И каква е гаранцията, че това не се върши повсеместно и от други професори?
Предвид гореизложеното от мен ви
МОЛЯ
Да направите необходимата проверка и след доказване на изложените от мен факти да анулирате защитата на дисертационния труд на Стоян Николов Налбантов "Култовете към светците по Южното Черноморие" (по материали от средата на ХIХ и началото на ХХ век. С., 1998.) както и да му бъде отнета присъдената научна степен "доктор" с диплома № 25361 от 24.09.1998 г.
Ще очаквам вашия отговор за взетите от вас мерки по повдигнатите от мен въпроси!
С уважение:
Атанас Петров Атанасов
- бивш учител в СОУ "Н. Й. Вапцаров" гр. Приморско
адрес: гр. Ямбол.....
16.09.2014
Здравко,тези хора се наричат страхливци, освен помияри! Хора , които нямат смелостта да се покажат в собственото си аз и да изразят индивидуалното си мнение им е по-лесно да се скрият зад анонимното плюене и злосновене. Така е по-лесно!
____________________
(По повод какво казал Здравко по някакъв негов си повод...)
Jeanette Stoitschewa:
не им се вързвай/ в един момент ще им станеш безинтересен и ще престанат
Zdravko Vasilev:
Жанет 10 години го чакам този момент...
(...и т. н... фб-истории - преливане от пусто в празно)
Палим,
па-палим,
Палим,
виждам ва двойно.
Па-па-палим, палим
па-палим, палим.
Болярската схема, братчед, централно,
Криско бийтс, Мария Илиева, бейби.
Минимум-максимум...
Виждам я редовно, пукаме се готино.
Дрехи по земята и в нас е пълна кочина.
Най ми е удобно дупето ти сочно.
Ставам кат животно един път като почна.
Може би нарочно, тя ма глези мощно.
Аз купувам глупости за нея май изгодно.
Карам го айляк и гледам всичко да е точно.
Мога да я галя по дупара денонощно.
Пуши от Ямайка, псува ги на майка.
Кара най-лъскавата скъпа таратайка.
Всяка нощ, суши пари, са прай на мозайка.
После ми звъни, че съжалява и са вайка.
Тялото ѝ мазно, пипа си го бавно.
Фаща ма за джоба, вика "Нещо ми е жадно".
Аз ѝ викам "Найш кво,
знайш ли някво място,
някъде къде ше прайм секс много бясно"?
Отивам някъде, където няма
мои, твои, други закони.
Аз съм навсякъде,
където има много хора видимо доволни.
Отивам някъде, където няма
роли, филми, телефони.
Аз съм навсякъде,
където има много хора видимо доволни.
Палим, палим,
па-па-палим, палим.
Покажи на тия хора.
Палим, палим.
Па-па-палим, палим, па-палим.
И после паля към Слънчака.
Много, много истории ма чакат.
Палим, палим, палим от качака.
Тя ми вика "ти си... баси маняка".
Карам бавно товар.
Пабло Ескобар.
Вдигам, вдигам всеки бар.
Пазя sound с катинар.
Карам бавно товар.
Пабло Ескобар.
Вдигам, вдигам всеки бар.
Покажи на тия хора как са мяташ,
как го движиш, как са бараш,
колко са раздаваш.
Как са мяташ,
как го движиш, как го бараш,
колко са раздаваш.
Съседите бучат, пенсионерите кълнат.
А ние сме на път да събориме градът.
Съседите бучат, пенсионерите кълнат.
А ние сме на път да събориме градът.
Отивам някъде, където няма
мои, твои, други закони.
Аз съм навсякъде,
където има много хора видимо доволни.
Отивам някъде, където няма
роли, филми, телефони.
Аз съм навсякъде,
където има много хора видимо доволни.
Твърде много тясно, търсим друго място.
Тряя ти е ясно - искам те ужасно.
В този мътен час нищо друго не е важно.
Ние сме на път да събориме града, става страшно.
Тясно, търсим друго място.
Тряя ти е ясно - искам те ужасно.
В този мътен час нищо друго не е важно.
Ние сме на път да събориме града.
Покажи на тия хора как са мяташ,
как го движиш, как са бараш.
Покажи на тия хора как са мяташ,
как го движиш, как го бараш.
Отивам някъде, където няма
мои, твои, други закони.
Аз съм навсякъде,
където има много хора видимо доволни.
Отивам някъде, където няма
роли, филми, телефони.
Аз съм навсякъде,
където има много хора видимо доволни.
И къде е тук възрожденския дух и жаждата за знания? Къде са Кирил и Методий? Чували ли са ги въоще?...
Наистина си заслужава да ви се съсипе туризЪмЪт и да гладувате... Ако не се прави нищо - защо не се прави, ако се прави - не се харесва...ееее!!!!
Сигурно една свястна работа не сте свършили цял живот, и се мразите себе си толкова, че сутрин като се погледнете в огледалото, светът ви е крив.
На калпава ракета - космосът и е крив!
И какво общо може да има Приморско с празника 24 май и въобще с Кирил и Методий...? Отговорът е: едно голямо НИЩО!!! Някои хора така си я мислят. Като му лепнат на града етикета "24 май" и едва ли не хората ще станат много учени и начетени... ама не става така. Както са казали някои преди 2000 години: "Ражда ли се грозде от тръни или смокини от репей?" т.е. каквото и да го правиш простият си остава прост, тъпият - тъп и селянинът - селянин...