Кажи ми, на колко години се чувстваш?

Източник: manager.bg

Биологичният часовник във всеки от нас не зависи само от календара. Влияе се и от психологическата ни възраст. Но как? Казано е: „Всички болести са от главата”.

Не само правилният начин на живот, но и нагласите ни, нашето мислене ни помага да младеем или пък обратното – да остаряваме по-бързо от годините в паспорта. Днес учените са убедени - вътрешно-психологическите конфликти често отключват астма, гастрит, анорексия, а повишеният стрес е сред основните виновници за сърдечен удар.

Процесите на стареене също не са „изолирани във вакуум". За тях, разбира се, на първо място отговаря т.нар. биологична възраст, която, въпреки общоприетите представи, може силно да се разминава с календарната. Но не е трудно двете да бъдат изравнени.

В човешкия организъм не настъпват практически никакви сериозни промени в деня на вашия 30 или 40-годишен юбилей, казва докторът по психологически науки Сюзан Краус от Масачузетския университет. Но, получавате честитка с доста "напредващата" цифра отпред и ставате съвършено друг човек. Започвате да се чувствате по-възрастни, по-отговорни и приемате съответния модел на поведения.

Само от мисълта за годините си, много хора започват да се ограничават, повтаряйки ден след ден: "стар съм вече за това", "вече не мога да си позволявам такива неща, такива натоварвания". И започват да стареят психологически – зарязват спортуването, отпускат се, не държит толкова на добрата си форма и стройната осанка. Жените често прибягват до агресивни козметични средства и процедури, за които е твърде рано и не съотвестват на възрастта на кожата, пояснява д-р Краус. В резултат, процесът на стареене се ускорява. Дори и мислите за остаряване да не го стартират, организмът лека-полека започва да реагира на намаляването на физическото натоварване, повишаването на нивото на стреса и многобройните лекарства и хранителни добавки, без които спокойно може да мине.

Според учените, около 200 са показателите, които влияят на биологичната възраст, но независимо от проследяването им и резултатите, човек, който не се вглежда постоянно в себе за признаци на преждевременно стареене по правило изглежда пълен със сили и външността му не претърпява значителни изменения.

Как влияе интелектът на психологическата възраст?

"Връзката между интелекта и продължителността на живота е толкова осезаема, както между пушенето и белодробните заболявания ", се казва в статия, публикувана наскоро в Scientific American. И обяснението не е само в това, че умният човек рядко попада в опасни за живота ситуации. Според учените, продължителността на живота се увеличава най-вече заради факта, че разумният, интелигентен човек, по-лесно се адаптира към обкръжаващата го среда и така изпитва по-малко стрес.

Психологическата старост настъпва, когато човек започва да изпитва усещането, че губи значение за околните или изпитва безпомощност, казват специалистите от изследователския център Mayo Clinic. Спасението от това е мозъчната активност. В последните години бяха проведени не малко изследвания, които потвърждават, че колкото повече време посвещава човек на учене, толкова по-нисък е рискът от старческо слабоумие. Всяка година, прекарана в изучаване на нещо ново, намалява риска от ментални заболявания с 11%.

Психологически младият човек остарява по-бавно от стареца по душа, добавят те.

Календарната възраст може силно да се различава от биологичната, но в нашия свят основен критерий са количеството изживяни години, месеци и дни. Човекът заема това място в обществото, което му отрежда възрастта. Извън специфичните фактори като здраве и развитие, до 18 години той е непълноправен член на обществото. След 30-те трябва да гради кариера и да създаде семейство, а след 60-те обществото го праща в „запаса” и той се пенсионира.

И ако човек по някаква причина се „пенсионира” на млади години – да кажем, спечели джакпот на 25, то неговата социална възраст ще се равнява на 55-60 , т.е – на пенсионната. Рано или късно това ще окаже влияние и на психологическата му възраст. И обратното – късното раждане и отглеждане на деца „подмладява” социалния статус. Затова и д-р Краус съветва по-малко да зацикляме на дати и по-често да си задаваме въпроса: „Колко години бих си дал, ако не знаех на колко съм?”. Отговаряйте с оптимизъм!