Спомени от соца: Странджанските овчари за горските и за властта през 60-те

Автор: Върбан Москов
Източник: socbg.com

За странджанското население, включително и за странджанските овчари, гората е била винаги на почит. Гората и животновъдството (главно овцевъдството), са били двете основни опори на стопанския живот в този район. Рудодобивът и металургията са се активизирали само в определени периоди, а другите стопански дейности само са допълвали и подкрепяли двете основни.

Странджанските овчари винаги са помнели, че, когато в поляните всичко е изсушено, спасението за животновъдството е в Гората. Дългосрочните интереси на животновъдството и на Гората са в една посока, но често в ежедневието на преден план излизат конфликтите между овчарите и горските.

За ежедневния характер на тези конфликти допринася и разположението на земеделския и горския фондове, които в Странджа са като мозайка. Но през втората половина на 20 век, след пълното ликвидиране на козевъдството в Странджа, в съзнанието на преобладаващата част от населението и местните ръководни кадри се формира невярната представа, че ограниченията на пашата в гората са основна и най-важна пречка за развитие на животновъдството в Странджа. По-вярно е твърдението, че политиката на горската власт е била много важен фактор, но решаващо значение имат структурните промени в икономиката и начина на живот.

Предлагаме два примера, от които се разбира как овчарите, които по цял ден не се срещат с хора, в своите публични изказвания са търсили оригинални изрази да представят значението на тези конфликти. Тези изказвания са от средата на 60-те години на миналия век, когато в Странджа е имало доста стада и все още живи истински овчари:

Първият пример е от с.Звездец. Провежда събрание, на което се обсъждат решения за развитие на животновъдството България. На трибуната застава дългогодишният овчар Никола Балев:

„Много правилно е казано, че трябва по-добре да се оценява, заплаща и да се уважава труда на овчарите. Вчера отидох да си купя нещо от магазина. Вътре имаше опашка, наредени бяха доста жени от военните. Застанах накрая на опашката, но жените започнаха бързо да се отдръпват и да ми отстъпват мястото си. Помислих си: виж какво уважение има вече към труда на овчарите. Като платих и погледнах жените, за да им благодаря, видях, че повечето си държат кърпичките на носа. Разколебах се и още се чудя дали бе от уважение към труда на овчаря или ми отстъпиха, заради миризмата.

Искам да ви кажа и какво смятам, че трябва да  направя за развитие на животновъдството в Странджа, ако ме изберат за първи секретар ( на мястото на Тодор Живков). Първата ми работа ще е да наредя да се развъдят много мечки в гората. Първо мечките трябва да изядат горските, а след това вече ще може да се развива и животновъдство и овцевъдство  в Странджа.”

Вторият пример е от по-голямо събиране в града. В големия салон на читалището в Малко Търново се провежда конференция на първенците от селското стопанство. Присъстват представители на бригадите и филиалите на ДЗС „Странджа” от всички села. В президиума са ръководители от Малко Търново, Бургас и София, включително народния представител от района и министър на външните работи Иван Башев и Никола Костов – началник на горите в Бургаски окръг.

Водещият дава думата на Димитър Петков – овцевъд от животновъдната бригада в с. Заберново. Той застава на трибуната, оглежда пълната зала и хората от президиума с достойнство и започва да изрежда думите бавно, тържествено, подчертавайки всяка от тях:

„Другари! Старите, царските горски имаха своя библия. И на тяхната библия пишеше: Козътъ е враг на горътъ!

Когато дойде Девети септември, когато дойдаха новите социалистически горски и те извадиха своята библия. И какво мислите, че пишело на тяхната горска библия?

На тяхната библия пишело: И овцътъ е враг на гората!”



Последното изречение е изречено така, че, както се пише в такива случаи, след тези думи последват: бурни и продължителни ръкопляскания, които изразяват отношението на залата към изреченото от оратора. Докато продължават тези овации, със зачервено лице инж. Никола Костов бърше очилата си……

Козите и овцете в Странджа вече са реликтни видове. Вече се срещат толкова рядко в Странджа, че не са заплаха за гората.

Според общественото мнение в района на Странджа, животновъдството в планината има нови врагове: Това са ветеринарните лекари, които през последните години играят повече ролята на унищожители, а не на лечители. Но това (за ветеринарните) е тема за друг разговор.

Основната причина за продължаващия упадък на животновъдството в Странджа е предишната:  В Странджа вече не се раждат овчари.

Днес хората от Странджа вече не се тревожат за овцете и козите, защото в Странджа вече няма овце и кози. Днес хората от Странджа повече се тревожат за гората, защото все още в Странджа има гора. Но Гората на Странджа днес е заплашена от най-опасните си врагове: човешката глупост и човешката алчност.