Бургас изуми света с ампула от гроба на Йоан Богослов

Източник: Стандарт

Древни крепости и старинни храмове разкриват ден след ден хилядолетни тайни за миналото на Бургас. Най-развиващият се град в страната вече дава сериозна заявка да се превърне в Меката на културно-историческия туризъм у нас. Община Бургас не пести средства за археологически разкопки и резултатите от това вече са налице. Активната работа на учените през последните години извади на повърхността неопровержими доказателства за стародавни цивилизации и непознати традиции. Безценните находки постепенно подреждат пъзела на отминали епохи. Артефактите свидетелстват, че от незапомнени времена географското разположение на града, насред Изтока и Запада, е било мощен двигател на неговото демографско, икономическо и културно развитие.

Голямата находка от миналата година е оловна ампула с чудодеен прах от гроба на св. Йоан Богослов. Безценната реликва е била донесена от Ефес и положена в храм на брега на морето. Ампулата беше открита при разкопки в основите на базиликата в крепостта "Порос" на полуостров Форос, който се намира на крачка от днешния кв. "Крайморие". В момента тя се реставрира и подготвя за експониране. Директорът на РИМ - Бургас, Милен Николов, потвърди, че този изключително рядък артефакт ще бъде изложен на 18 май в Археологическия музей.

Ампулата е с дължина едва 22 мм и широчина 17 мм, но е изключително богато орнаментирана. От едната й страна е изографисан равнораменен византийски кръст с разширени краища в два медальона. От другата страна са представени два вписани един в друг кръста с капковидни краища на рамената, отново в два медальона. На шийката са изобразени още два кръста.

Ампулата е уникат и е единствената открита у нас. Според археолозите тя е изработена през VI в. Общо в целия свят има само 43 подобни оловни ампули, но сред тях няма аналог на откритата край Бургас. 20 от тях се съхраняват в базиликата "Св. Йоан Предтеча" в Монца, Италия. Те са били подарени на храма от ломбардската кралица Теодолинда в началото на VI в. Други 16 капсули от олово се съхраняват и в манастира "Бобио", недалеч от Милано, и са открити в средновековна гробница. Една е открита в испанския манастир "Сен Пер де Каселес", а останалите се съхраняват в 2 германски и 4 американски музея. Всички открити ампули са изработени в Йерусалим и са съвсем различни от капсулата, намерена във Форос. Общото между тях е, че са от олово.

"Разполагаме с описание на една група глинени ампули от Ефес, които са откупени в края на ХIХ в. за Лувъра, което напълно съответства на тази от Форос. Тези капсули се свързват с култа към св. апостол Йоан Богослов, който е погребан в Ефес. Всяка година на 8 май поклонници от цял свят се стичали в този град, за да се поклонят на гроба на любимия ученик на Исус Христос. Те го отрупвали с рози, затова и самият ден е наречен в историческите извори "розовник". На 9 май гробът на светеца бил откриван покрит с прах, за който се е считало, че лекува всякакви болести. Пилигримите поставяли този безценен прах в ампули и го отнасяли по родните си краища. На практика това доказва, че неизвестен поклонник от крепостта "Порос" е бил на поклонение на гроба на св. Йоан Богослов и е донесъл в родния си град реликвата. Досега се смяташе, че в Ефес са произвеждани само глинени ампули, но бургаската находка е доказателство, че там са се произвеждали и оловни", коментират археолозите.

Шефът на Археологическия музей в Бургас Милен Николов е категоричен, че крепостта "Порос" е изключително интересен обект и вероятно ще разкрие още много тайни. Разкопките там установиха, че още преди да се изгради крепостната стена, през III в. на полуострова е имало голямо римско селище и пристанище.

От този период при разкопките са открити многобройни монети, керамика, части от бронзови и мраморни статуи. В средата на III в. е изградена и голяма римска вила. Тя е била изключително луксозна за времето си - с хипокауст, вътрешните помещения са били облицовани с мраморни плочки, дори и рамките за прозорци също са били от мрамор. Отвън вилата е измазана с фина мазилка, покрита със специфичен червен цвят, известен в изкуството като "помпеанско червено". С този цвят са били боядисвани само най-богатите градски сгради в град Помпей.

По-късно, през VI в., е построена и крепостната стена на "Порос", която бранела селището от вражески нашествия. Тя е с дължина 285 м и широка 2,9 м. Била е укрепена с 4 правоъгълни бойни кули. Тогава е изграден отново и пристанищният комплекс на "Порос". Покрай самия морски бряг са построени много складови, жилищни и административни сгради, обслужващи пристанището. Също през VI в. е бил издигнат голям православен храм - трикорабна едноапсидна базилика с притвор. Подът е бил покрит с големи керамични плочи. Находките от късната античност (IV-VI в.) са многобройни. Най-ценните сред тях са златни и бронзови монети, много рядък оловен печат от началото на VII в., скъпи съдове и мраморна колона. През ХIII-ХIV в. "Порос" се споменава в писмените извори и е отбелязан на почти всички известни до този момент средновековни карти от ХIV в. до ХVIII в.

Другата културно-историческа гордост на Бургас са императорските бани. Внушителният комплекс Акве Калиде ще отвори врати за туристите още това лято. В момента целият район около разкопките е превърнат в строителна площадка, тъй като Община Бургас работи по експонирането на старините и осигуряването на нормална инфраструктура за достъп на туристите. Вече е реставрирана екзотичната баня, изградена от турския султан Сюлейман Великолепни през ХVI в. По разпореждане на владетеля тя е била построена точно в центъра на античната римска баня на Акве Калиде. Османската постройка е с квадратна форма, а в центъра й е изграден мраморен басейн, в който се е събирала горещата минерална вода, ползвана за лечебни процедури. Покрай стените има множество ванички. Според турския пътешественик Евлия Челеби, султан Сюлейман се е излекувал именно от лечебната вода на Акве Калиде. В знак на благодарност построил нова баня и с ферман учредил ежегоден панаир на това място, което довело до голям икономически напредък на района.

В момента султанската баня е изцяло обновена. Възстановена е мраморната облицовка на стените и басейна, стенописана е в характерния пищен османски стил от ХV-ХVI в. Работи се по изграждането на посетителски център, детски кът, кафетерия, указателни табла и експозиция.