Осем години държавата не намери време, за да направи карта на дюните

Източник: capital.bg

Българското Черноморие предлага широк набор от парадокси - в Несебър дюните не са дюни, в Царево плажът не е плаж, масивни бетонни сгради на Камен бряг са рибарски заслони, а хотели край Варна са брегоукрепителни съоръжения. Крайният ефект е поредната демонстрация на регулаторната немощ на държавата и морски бряг, който е все по-отблъскващ за любителите на чистия досег с морето.

Новата доза бетон, която вдигна градуса на общественото недоволство, се изля преди седмици до плажа на къмпинг "Юг" от инвеститора "ИФ Фаворит". И отново предизвика обществено брожение, оперативни намеси на правителството, решителни предложения... А всичко това можеше да се избегне с няколко... jpg-а.

Повече от половин година след поредния краен срок по закона за Черноморието (1 октомври 2014 г.) гражданите все още нямат пълен достъп до актуалните специализирани карти на плажовете, които показват разположението на пясъчните дюни, лиманите, крайбрежните езера, лагуните, влажните зони, островите, включително и изкуствените. Законът казва, че тези природни и пясъчни образувания са изключителна държавна собственост, с тях не могат да се правят разпоредителни сделки, нито да се застрояват. Тоест специализираните карти на дюните могат да се окажат най-сигурният, използваем и незабавен начин да се опазят последните незастроени кътчета на Черноморието.

Хубава работа, ама...

Специализраните скици за плажовете бяха въведени със Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК) от 2007 г. (влязъл в сила 2008 г.), работата по изработката им започна 4 години по-късно и на практика още не е приключила. Осем години четири редовни и две служебни правителства прехвърляха едни на други отговорността за липсващите карти с оправданията "нямаше пари, сменяхме ръководството на Агенцията по кадастър, общините се дърпаха".

В разгара на скандала от последната седмица Агенцията по кадастър публикува 322 файла със специализирани черноморски карти. По-голяма част от тях са огромни pdf файлове на сканирани хартиени карти, които са трудно разбираеми за неспециалисти. Правени са от различни изпълнители и в някои от тях графичните елементи се различават. Най-притеснителното е, че в част от разположението на дюните въобще не е отбелязано, а само границите на морския плаж и различните хабитати.

"За съжаление над 70% от тези карти са създадени преди големия скандал със застрояването на дюните край Несебър в края на 2012 г.", посочват в свое становище от четвъртък от коалиция "За да остане природа в България". Въпросът за картите е повдиган многократно от природозащитните организации, като най-голям отзвук имаше след така наречения "Дюнигейт" - заравняването на дюни (необозначени в кадастъра) на плажа в Несебър от "СЛЕ груп" за изграждането на ваканционен комплекс. Тогава отново се разпореди спешно картиране на пясъчните образувания и пълна забрана за строежи.

От отговори на регионалното министерство до "Капитал" става ясно, че след скандала в Несебър МРРБ, МОСВ и Агенцията по кадастър са решили да актуализират картите на 41 плажа плюс тези на плажовете в землищата на селата Осеново, Близнаци, Ново Оряхово, Шкорпиловци и Самотино. До края на годината пък ще се изработват картите за плажовете в останалата част от землищата от област Варна и за цялата територия на област Бургас.

"Това е гавра с потребителя", коментира пред "Капитал" Тома Белев от сдружение "Зелени Балкани" и "Асоциация на парковете в България", които са част от коалицията. По думите му регионалното министерство и Агенцията по кадастър от месеци обещават онлайн платформа с актуалните данни от специализираните морски и кадастралните карти. Такава няма и до ден днешен, а новият срок, определен от шефа на агенцията Светослав Наков, е два месеца.

И все пак - къде са

Но отново няма гаранция, че дюните ще са коректно нанесени. Ангажимент за определянето на техните граници имаше Министерството на околната среда, което трябваше да наеме специалисти за заснемането. В действителност експерти ботаници от БАН са присъствали на огледите още през 2012 г., когато започна същинската изработка на специализираните карти, но някои плажове са подминавани с аргумента, че вече имат скици и нямат нужда от актуализация. Това беше потвърдено пред "Капитал" от д-р Антоанета Петрова, директор на Ботаническата градина към БАН, която е част от екипа по изготвянето на картите. Тя каза, че на къмпинг "Юг" не е правено заснемане. За плажа има стара карта и от екоминистерството твърдяха, че тя няма нужда от актуализация, а на мястото на конфликтния строеж няма дюни. Впоследствие се оказа, че не е точно така, и екип от специалисти замина по спешност да прави нов оглед. Д-р Петрова посочи, че все пак за голяма част от плажовете има актуални данни от 2013 и 2014 г., но не всички са нанесени върху публикуваните тази седмица от Агенцията по кадастър скици. От МРРБ обясниха пред "Капитал", че единствените карти, които не са актуализирани са за въпросните 41 плажа и работата по обединяването на цифровите данни трябва да приключи до края на май.

Да си върнем плажа

В момента, в който специализираните карти на плажовете са изрядно попълнени и качени за публично ползване в достъпен вид, те се превръщат в мощен инструмент за гражданското общество. С подходящо приложение всеки ще може да види в реално време дали даден проект, съществуваща масивна или временна постройка на плажа е незаконна, както и да сигнализира институциите.

Освен това с последните промени в закона за Черноморието регионалният министър се задължи да издаде актове за изключителна държавна собственост въз основа на актуализираните карти, както и да отчужди по реда на Закона за държавната собственост естествено формирани морски плажове, засягащи частни имоти.

Това даде надежда на природозащитниците за запазване на последните пощадени от бетона плажове като Иракли, Карадере и Корал. В случая с Корал те се оказаха оправдани. "Ето как сега вече няма как да се строи на Корал", написа в страницата на гражданското сдружение "Да запазим Корал" Атанас Русев.

Според публикуваната във вторник по спешност специализирана кадастрална карта на района част от частните земи зад плажа са дюни и каквото и да е строителство върху тях е забранено. В същия ден регионалният министър Лиляна Павлова потвърди, че площта на имотите на трима частни инвеститори в района на Корал ще бъдат намалени за сметка на държавата. "Пясъчните дюни, разположени непосредствено зад морски плаж "Корал" попадат върху части от 12 бр. частни поземлени имоти. Общата площ на тези поземлени имоти е 150 дка, от които върху 78 дка са разположени дюни, което представлява 52 % от общата им площ", уточниха от регионалното министерство. Това означава, че испанската "Ибердрола" с проект за огромен ваканционен комплекс върху площ от 120 дка (блокиран от екоминистерството през 2014 г.), "Прайм пропърти БГ" АДСИЦ и "Корал резидънс" с няколко по-малки проекта (също блокирани), ще се простят с половината от терените си. Закупените през годините имоти от инвеститорите навлизат на територията на плажа, който е изключителна държавна собственост, обясни министър Павлова. Тя посочи, че това не е отчуждаване, а актуализация, скиците на въпросните частни имоти не са верни към момента и компаниите няма как да са собственици на части от плажа. Изпълнителният директор на Агенцията по кадастър Светослав Наков каза ден по-късно пред електронното издание "Club Z", че най-вероятно ще има отчуждения и на други морски терени, преминали в частни ръце. Но едва след актуализацията на картите.