Бетон на инат

Автор: Златина ДИМИТРОВА, Снимка:"Да запазим Корал"



Безсмислено упорство с четири букви - така в кръстословиците се описва думата инат. Със същото упорство знайни и незнайни инвеститори се борят да застроят всяко кътче пясък по Черноморието с неясно какви намерения.

Когато се заговори за проблемите за плажуващите в България, изпъква това, че всичко е презастроено, шумно и недобре устроено, защото дори не е предвидено как да бъдат обслужени многото гости на хотелите по Черноморието. И вместо усилията към подобряване на условията за туризъм да бъдат насочени в тази посока, те отново са насочени към превземане на още един плаж -в случая става дума за къмпинг „Юг" в залива Корал, a преди седмица - за заграбване направо на плажната ивица в местността „Фичоза" на юг от Варна.

Удивителна е и простотата, с която съответните общински власти се гърчат и обясняват всичко - в Царево (Корал) специалисти доказали, че дюните не са дюни (совите не са това, което са), а тези от Варна - че теренът „дошъл" на първа линия заради потъването на брега.

Инвеститорите, разбира се, винаги ще си намерят оправдание - този път това е, че строежът се извършва върху вече съществували бунгала (защото по неясна причина миналото винаги излиза като мотив за нарушения в настоящето).

Не е ясно и какъв уникален продукт искат да продават инвеститорите, когато уникалната природа е скрита под бетонни плочи, а "комплексите", хотелите, бунгалата и „ризортите" са един върху друг, без инфраструктура, паркинги, пречиствателни станции, и т.н. Приличат много на българи на опашка - блъскат се по принцип, без да си дават сметка, че не може на тебе да ти е добре, ако на Вуте му е зле.

Докога може да продължи това безсмислено упорство на закононарушителите? Най-лесният отговор е, че ще продължи, докато има кой да го позволи, докато корупцията сред местните власти в малките населени места продължава да процъфтява, докато има незастроено кътче край морето.

През лятото на 2014 година природата даде добър урок на всички, строили край брега - това е опасно, рано или късно строежът ще бъде наводнен, рано или късно цената за съсипване на природата ще бъде платена. Проблемът е, че дори когато в сметката влязат човешки жертви, урокът остава ненаучен.