Много специален надзор или най-краткият път към изкуствения фалит на КТБ АД

Автор: Цветан ВАСИЛЕВ

Държавата с мълчаливото съгласие на основните политически сили унищожила една от малкото банки, работещи за възстановяването на българската национална икономика

Неадекватните мерки на БНБ на практика предопределиха съдбата на КТБ. Това пише в личния си сайт мажоритарният акционер в КТБ Цветан Василев. В позицията си Василев пише още, че в истинска правова държава, вместо да разиграват циркове и театрални импровизации в Извънредната парламентарна комисия, биха потърсили зависимостите на гуверньора на БНБ Иван Искров.

Банкерът задава и въпрос - Дали случайно г-н Искров не е бил принуден да следва определени инструкции, за да не станат обществено достояние замразени разработки, свързани с него и с преводи към банка на остров, чиято централа е в Африка?!

Изявлението на Цветан Василев е трета част от обявената от него поредица за случилото се с КТБ, която е озаглавена "Много специален надзор или най-краткият път към изкуствения фалит на КТБ АД".

Публикуваме текста без редакторска намеса:

Много специален надзор или най-краткият път към изкуствения фалит на КТБ АД

Уважаеми дами и господа,

Не знам дали все още има човек в България, който да не разбра, че КТБ АД беше атакувана умишлено с активното съдействие на редица държавни органи и институции, за да бъде доведена до изкуствен фалит. Основната цел беше да се разграбят най-апетитните активи на банката и да се стопят дълговете на определени компании и лица, близки до ДПС и ГЕРБ. В предното си изявление Ви разказах как атаката беше подготвена от българското следствие и прокуратура. Не бива да се забравя обаче и недостойната и тенденциозна позиция на БНБ в целия този зловещ сценарий.

Преди всичко следва да стане ясно, че позицията на БНБ и особено на Иван Искров от самото начало е неадекватна и странно некомпетентна и свидетелства единствено за силни зависимости. В истинска правова държава, вместо да разиграват циркове и театрални импровизации в Извънредната парламентарна комисия, биха потърсили зависимостите на г-н Искров – например, от превърналата го в нищожество прокуратура. Дали случайно г-н Искров не е бил принуден да следва определени инструкции, за да не станат обществено достояние замразени разработки, свързани с него и с преводи към банка на остров, чиято централа е в Африка?! Или пък за друга забежка на гуверньора, забелязана от бдителните очи на тези, към които е „пришита“ прокуратурата. В нормална държава това би представлявало интерес за Извънредна парламентарна комисия, така както е представлявало интерес за онези, които контролират действията и фамозните изказвания на гуверньора.

Защото как по друг начин може да се обясни:

1. Отказът на БНБ да предостави ликвидна помощ на КТБ АД? Особено съпоставен с незабавното предоставяне на ликвидна помощ на ПИБ в същия период и то в доста по-голям размер от тази, поискана от КТБ АД! КТБ АД оцеля след 7-дневни масови тегления в брой и имаше нужда от около 500 милиона лева, за да преодолее ликвидната криза. ПИБ, за сметка на това, получи 1,2 милиарда лева, без одити и излишни въпроси от БНБ, веднага след като я поиска.     

2. Разликата в позициите на г-н Искров от 17.06.2014 г. – датата на официалното изявление на Централната банка по повод на кризата в КТБ АД, инициирана от независимата прокуратура (независима, защото нищо не зависи от нея без одобрението на господарите й) и 20.06.2014 г. – деня, в който е издадено решението на Управителния съвет на БНБ за поставяне на КТБ АД под специален надзор?     

3. Решението на БНБ от 22.06.2014 г. да постави под специален надзор Креди Агрикол България ЕАД (в момента преименувана на Банка „Виктория“ ЕАД), въпреки че тази банка не претърпя масови тегления?  

4. Декларацията на БНБ от 22.06.2014 г., че ще одържави КТБ АД преди дори да е провела разговори с акционерите относно евентуална рекапитализация на банката, което е стандартна международна практика? Тук можем да включим и тенденциозното разиграване на акционерите и отказа на ръководството на БНБ да се срещне с тях с месеци!     

5. Халюцинациите на гуверньора относно изнасяне на 200 милиона с чували посред бял ден в центъра на София, разкрити в култовото му изявление от 11.07.2014 г.?     

6. Назначаване на квестори, които не отговарят на изискванията на Закона за кредитните институции и нямат опит и квалификация, за да заемат тези позиции?     

7. Провеждането на фиктивен „одит“ на КТБ АД по стандарти, които не са прилагани никога нито в България, нито в Европейския съюз?     

8. Комплексната политика по тенденциозно и умишлено влошаване на състоянието на КТБ АД по време на „специалния надзор“, който спокойно може да бъде преименуван на „унищожителен надзор“?

Цялостното поведение на БНБ след изкуствено причинената ликвидна криза в КТБ АД от театрал-майсторите на българската прокуратура е пример за това как в кратки срокове може да се ликвидира банка, която до вчера е работила добре!     

Но нека обърнем внимание на някои малко известни факти от дейността на БНБ във връзка с умишленото съсипване на КТБ АД:     

I. Крайно „специален“ специален надзор

Малко известен факт е, че Управителният съвет на БНБ е въвел най-тежките мерки на специалния надзор, предвидени в Закона за кредитните институции, без да отчете нито за момент особената ситуация, в която банката е поставена вследствие на показните акции на следствието и прокуратурата – то не бяха предотвратявания на „убийства“, масово нахлуване в офиси, арести, обвинения в присвояване преди приключване на разследването и т.н.     

Неадекватните мерки на БНБ на практика са предопределили съдбата на КТБ АД. Несъмнено никой от БНБ не си е правил илюзии, че ще оздравява КТБ АД, защото такива явно са били инструкциите на #КОЙ или на Ня#КОЙ.     

Какви са доказателствата за това:     

1. Решенията на УС на БНБ не са мотивирани съгласно изискванията на чл. 151, ал. 2 от Закона за кредитните институции.    

2. Наложените мерки са приложими при опасност от неплатежоспособност, докато КТБ АД към момента на поставянето й под специален надзор е в класическа ликвидна криза;     

3. Мерките са възможно най-тежките, предвидени от Закона, и не дават никаква възможност на бившите вече управителни органи да съдействат на квесторите за оздравяването на КТБ АД;     

4. Самите мерки не са нито диференцирани, нито насочени към оздравяване на банката. Пълната забрана на всички сделки на практика лишава клиентите на КТБ АД от възможност за обслужване на техните експозиции.     

Защо всъщност се учудваме, след като 2 седмици след поставянето на КТБ АД под специален надзор Искров беше готов със своите предложения за разделяне на банката на добра и лоша, подкрепян от проекто-законодателния тандем Пеевски-Цонев (да ме прости Господ, но това си е чиста подигравка)?

II. Какво „свърши“ квестурата в КТБ АД?

Вече имах възможността да ги нарека „изнесено звено на следствието и прокуратурата“. Техните действия абсолютно потвърждават правилността на това определение, защото са отявлено насочени срещу интересите на вложителите и на самата банка.     

Ето няколко примера:     

1. Информация за активите и пасивите на КТБ АД се разнася безконтролно в пряко нарушение на правилото за банкова тайна;     

2. „Защитените“ свидетели на Пеевски и прокуратурата се разхождат из банката, като че ли им е бащиния;     

3. Клиентски досиета са изнасяни към следствието и връщани обратно в абсолютно нарушение на закона (да не забравяме, че през това време усилено се говореше за възстановяване на банката). Дали квесторите ще отрекат, че са им връщани досиета в насипно състояние без опис? Навярно – да! За голямо тяхно и на заблудените служители от следствието и прокуратурата съжаление, и за това има свидетели!     

4. В същото време под благия и „компетентен“ поглед на същите тези квестори, следствие и прокуратура се вършат безобразия с активите на банката. Никой от тях не се интересува като какви се изживяват техният основен свидетел и неговите клакьори, та се разпореждат с имущество, което в никакъв случай не им принадлежи? Това май са Ви двойните стандарти, господа от прокуратурата и БНБ? Естествено, за голяма част от незаконните действия на тези лица, които са известни на мене и на моите адвокати, сме подали сигнали. Засега ни се показва, че принципът „гарван гарвану око не вади“ е основополагащ. Аз съм убеден обаче, че ще дойде ден, в който обществото ще се заинтересува от това!     

5. Дали квесторите могат да дадат разумен отговор на въпроса защо упълномощеният от тях представител е гласувал „въздържал се“ на Общото събрание на акционерите на Булгартабак холдинг, очевидно срещу интересите на КТБ АД? #КОЙ Ви посъветва така, неуважаеми Лютов и Костадинчев? На кого се отчитахте Вие – на УС на БНБ, на прокуратурата или лично на Пеевски?

Знаете ли, че само от това Ваше действие/бездействие сте нанесли щета от около 30 милиона лева на банката, респективно на нейните кредитори? Подобни са случаите и с Рубин, Петрол, така наречените студия на „инвеститора“ Сталийски и много други. В същото време направихте всичко възможно заедно с вашите началници от Берлин и Монтевидео да попречите на нормалното съществуване на работещ бизнес с цел да докажете безумната им теза, че банката е „пирамида“.

6. Това, което квесторите не успяха да унищожат с бездарното си и слугинажно поведение, сега е предоставено в ръцете на следващите оръдия в ръцете на Пеевски – НАП и КЗК. И публиката ръкопляска! Дори „корифеи“ разсъждават как това е трябвало да стане по-рано! Кого мислите, че наказвате, господа? Мене?! Изпаднали сте в дълбока заблуда! Самонаказвате се, защото това е най-бързият начин да доунищожите това, което беше създадено и съхранено до 20.06.2014 г. И затова един прекрасен ден ще носите отговорност!

Очевидно е, че единственият начин да защитя моето име и достойнство, както и името и достойнството на моето семейство и моите колеги, е да отнеса проблема в Страсбург. И за да спра спекулациите за моите действия, още веднъж подчертавам, че със спечеленото ще създам фонд „Пострадали от действията на държавата в случая КТБ АД“.

В заключение бих искал да изтъкна, че държавата с мълчаливото съгласие на основните политически сили унищожи една от малкото банки, работещи за възстановяването на българската национална икономика. Сега същата тази държавна машина е на път да досмаже и бизнеса, финансиран от банката, за да не би случайно да се възползвам по някакъв начин от него.

Нямам съмнение кой ще е крайният потърпевш от тези безумия – суверенът, който гледа зрелището отблизо и си мисли, че това не го засяга. Надявам се в скоро време този суверен да се събуди от дълбокия си сън и да разбере, че днес му разказват приказката за „лошия и добрите“ само за да продължат да го държат в „будна“ кома.