Тайните на Марковия камък в Странджа

Източник: Десант

Някога в село Долно Ябълково е кипял живот, училището било пълно с деца, а църковната камбана известявала за празник стотици християни. Днес там живеят едва двайсетина души, все възрастни хора, необитаемите къщи бавно се рушат. Селото и без друго е в един от най-трудно достъпните райони на Странджа, само на 7 километра от границата ни с Турция.

Шосето е напълно отнесено от пороите през годините и най-вероятно никога няма да бъде ремонтирано. За жалост. Защото точно там са скрити някои от тайните на най-мистичната в Европа планина.

Марков камък или известен още като Голям камък, е само един от природните феномени край Долно Ябълково. Труден за намиране, защото маркировката до него е оскъдна, а указателната табела за „скалното образувание“ (при това изписана с правописна грешка) е сложена досами мегалита. Затова е много важно да се хване вярната посока – през селския площад, през моста, вдясно от църквата, строена през 1893 година, покрай неразровена могила, 5 километра по коларски път.

Според една легенда, край тази могила бил чифликът на Крали Марко и двамата му братя. Когато баща им се споминал, оставил на по-големите си синове животните, нивите, къщата, а на най-малкия – на Крали Марко завещал само една тепавица на реката. Ядосал се исполинът, грабнал един камък и го запокитил в гората. После тръгнал напосоки в планината и стъпил върху канарата. Стъпката му личи и сега...

Сред местните хора има поверие, че във вдлъбнатия отпечатък се събира лековита, нарикана още мълчана вода. Помагала за всякакви болежки. За да заченат пък, безплодните булки слагали във водата си за пиене частици от стрити на прах отломки от камъка.

Много преди мита за Крали Марко да се появи по нашите земи и да влезе в народните приказки и предания, това място край Долно Ябълково е било почитано от траките. Край Камъка те извършвали свещенодействия и сакрални обреди, някои от тях запазени до наши дни.

Ако питате някой от останалите в селото старци, ще ви разкаже, как всяка година на 15 август, на Успение Богородично цяло Долно Ябълково, заедно с Белеврен, Факия, Сливарово, Кирово и Голямо Буково се събирали край мегалитното светилище. Жените тръгвали от рано, за да варят курбан и през целия ден нареждали молитви за дъжд.

„Толкова силно вярвахме, че още по пътя на обратно, преди да влезем в село, дъждът започваше да вали. Сега и да се случи чудото пред нас, пак няма да повярваме. Затова и чудеса не стават“, казват възрастните хора.

Височината на основния камък на тракийското светилище е 8 метра, а диаметърът му е 9 м. Монолитът е закрепен върху две други скали, така че под него се образува процеп. Наблизо в култовия комплекс има два жертвеника и каменен „трон“. Местността е с надморска височина 400м.

Казват, че ако болен мине три пъти под процепа между трите скални образувания, ще се излекува. Ако пък вдигне глава, за да огледа долната част на Големия камък, ще види нещо изключително. Там са отбелязани миниатюрни копия на лапичките на всички животинки, които някога са обитавали и в момента се срещат в Странджа, кълнат се местните хора.

Гледан от западната си част, мегалитът уникално наподобява пък един от основните камъни на друго тракийско култово място край Приморско – Бегликташ. И при двете светилища има процеп, под който, казват, минавали само праведни хора. Грешниците се заклещвали. И под двете скали човек може да легне с лице към свода и по този начин да приеме излъчванията от Камъка.
Най-отгоре, върху Марковия камък са двете кладенчета - едната сферична, а другата - овална, разположени перпендикулярно, така, че образуват "Т". Според някои тълкувания, те могат да се възприемат и като "очите на Бога" - приемали са небесната благодат и свещените дарове и течности, чиято сила попива в камъка и се излъчва долу през свода на процепа.

Всъщност, за да не повтарят грешката на екипа на ДЕСАНТ, който загуби в лутане много часове в търсене на светилището, най-добре вземете като гид някоя от местните баби. Ако я помолите, тя ще ви покаже и още един уникален природен феномен - „змийските къщички“. Без водач нямате шанс да ги откриете, защото през годините иманяри са разбутали долмените и са нарушили тяхната монолитност. Според легендите там са живеели странджанските змейове. Според търсачите на съкровища пък там било закопано златото на Вълчан войвода.