Разпети петък е, християните минават под плащеницата гладни и жадни

Разпети или Велики петък е най-тежкият и страшен ден от седмицата преди Великден, на него извършваме възпоминание на бичуването, поруганието, разпъването и страшната смърт на Спасителя. На този ден Иисус претърпял безброй поругания, мъки, неимоверни страдания.

Това е денят, в който разпънали на кръст невинния Агнец - "изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове", принесен в жертва за греховете на цялото човечество. Раздрало се небето и земята, слънцето скрило лика си, тъмнина надвиснала над Голгота.

Черен, мрачен, потресаващ е денят, в който Божият Син умрял, разпънат на кръст като най-позорен разбойник. На Велики петък бил погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която властите оставили стража и огромен камък на входа.

В този ден Светата Църква припомня как разбойникът от кръста изповядвал, че Христос е небесен Цар, както и молбата му Господ да не го забравя в царството Си. На тези събития са посветени и богослужебните песнопения.

На Разпети петък не се служи света литургия, защото сам Господ е принесъл себе си в жертва, а се извършват Царските часове.

Сутринта на Велики петък се четат и пеят Великите (или Царски) часове (първи, трети, шести, девети). Наричат се Велики както заради продължителността, така и заради важните събития, които ни припомнят, а Царски, защото през византийската епоха на тях са присъствали и царете.
Часовете се пеят и четат в петък сутринта. Те съдържат псалми, тропари, пророчества, апостолски четива, евангелия и молитви. След деветия час се продължава с последованието на вечернята.

Вечерта на Велики петък се отслужва утренята за Велика събота, а след песните на канона символично се снема от Кръста Разпнатият, обвива се в плат и се полага в светата кувуклия, символизираща гроба. Тялото на Господа е избродирано или изографисано върху плащаницата и изобразява това снемане.

На Велики петък сутринта, в центъра на храма се изнася св. Плащаница. В този ден миряните минават под Плащаницата, с която е било завито тялото на мъртвия Христос. Тя се поставя пред символичния гроб на Спасителя в центъра на храма.

При изнасянето на Плащаницата се спазва и специален ритуал. Певецът застава пред северната врата на Св. Олтар и започва бавно да пее първата стихира, а след него върви свещеникът и други църковнослужители, които носят Св. Плащаница, обикалят три пъти около разпятието и приготвената маса (кувуклия) и слагат плащаницата на масата. Свещеникът, а след него и богомолците, целуват кръста, Светото Евангелие и самата Плащаница.

Светата плащаница се поставя на маса и православните християни минават под нея за здраве, като получават след това от ръката на свещеника стръкче здравец. Плащеницата представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Молещите се пристъпват към нея и се покланят на изображението.

Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг. Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода). А народът казва, че на Велики петък и пиле не пее, и гнездо не вие. Всяко дихание страда заедно с Богочовека, съпричастно е на неговата смърт и погребение. В петък никой не подхваща каквато и да е работа.