Аз се избавих от хемороидите и увеличих члена си! А вие?

Автор: Илонка Иванова


Човек и добре да живее, рано или късно си прави електронна поща. След това тя става част от работата му, лично пространство, в което съхранява лични и служебни данни. Не след дълго обаче установява, че пощата му буквално е станала обществена, всеки му пише, каквото реши, а най-вероятно някой и я чете.  А още като я отвори, служебните съобщения потъват  в потопа от реклами, въдички и всякакви  опити за зарибяване, някои от които даже не можеш да изтриеш.

Днес с моята електронна поща си прекарахме така:
Важно! Уважаеми портебителю, поздравяваме те, защото те избрахме за играта за месец март. Ти получи възможност да занесеш вкъщи един от подаръците, на обща стойност 2000 лева.
Ама какъв потребител? На какво? На интернет, на салам, на парфюми? Каква игра? Какви подаръци, които общо струват 2000 лева - неясно.  Сайтът, който ми предлага това е световно неизвестен, както и аз на него, обаче защо да не изпратя един СМС и да се включа в играта?


Някакъв Ангел ми предлага офертата на годината. Сега и завинаги! Да сваля десетина килограма, за да вляза в стария си бански през лятото. По неповторим начин. Само сега и само с неговата хранителна добавка.

Първо не познавам никакъв Ангел. Второ той със сигурност не познава мен. Трето нямам стар бански. И четвърто сигурен ли е, че искам да сваля десет кила? Може да искам да кача пет?

И отново съм избрана! Чак ми иде да подскоча от радост. На мен и само на мен се предлагат изключителни червени ботушки само за 80 лева. Да си ги нося със здраве и да ходя на плаж с тях. Не е ли изгодно, пита ме някаква си Нели. Не е, но Нели е прекалено виртуална, за да взема да я халосам с единия червен ботуш и да й набия в главата, че такива чепици се носят преобладаващо през зимата и е нелепо да ми ги пробутва на Първа пролет. 

Следващата оферта е умопомрачителна и неустоима. Само срещу 60 лева да се избавя от хемороидите. Попипвам се смутено на едно характерно място. Аз такова страдание да чукна на дърво не съм имала – пропуск огромен, но какво да се прави, някои болести ме подминават, не мога да ги хвана всичките. Така че спестявам 60 лева и се прехвърлям на следващото писмо.

И потъвам в блаженство. Най-после някой ме е разбрал, че съм културен човек и чета книги! Най-после нещо смислено в безкрайния списък от писма. Обаче радостта трае кратко. Книгите са на цена 20 лева парчето, преобладават заглавия „Как да си спасим душата в греховния свят“, „Видове магии и предназначението им“, „Дишаме ли правилно на пара“ и „Полезен ли е кокосовия орех“. По 80 странички, огромен шрифт,  бомбастично заглавие, солена цена, искане на банковата сметка, кой знае защо и на ЕГН-то и пет лева да ми донесат „научния труд“ до вратата.  

Не ми е весело. В никавъв случай не ми е весело. Но от сайта „Весело е!“ не са ме пропуснали и днес и са ми метнали някакъв толкова брадат виц, на който и дядо ми, Бог да го прости, не би се разсмял. Натискам функцията – отказ от подобни съобщения, но тя е само декоративна. Всеки ден се отказвам от вицовете и всеки ден те долитат с още по-голям устрем, все по-тъпи и все по-настоятелни да харесам страницата им във Фейсбук. А бутон „не харесвам“ или направо „майната ви“, все още няма.
За сметка на това следващото съобщение наистина ме развеселява.
Идва от неизвестния ми Живко Петров, който ми пише като на стар приятел.

Имаш ли проблеми с ерекцията, пита ме палаво той. Ние ще ти ги решим. Извлек от бял трън е решението на всичко. Твърд като стомана, палав, пъргав, радост за всяка жена, само за 50 лева на месец!
Аз проблеми с ерекцията нямам и няма как да имам. Но как да обясна това на „приятеля“ си Живко,  който не знае даже, че не съм мъж и на когото не мога да дам нито игнор, нито да го маркирам като спам, защото в пощата ми тези функции явно не работят. Натискам ги, но резултат нулев.

Смехът ми става истеричен, когато отварям следващото писмо. Там не само ми гарантират страхотна ерекция, ами и за 80 лева удължаване на члена с два сантиметра. И то с безобидни хапченца със стрит магарешки бодил в тях.
Нямам на кого да обясня, че член не притежавам, не искам да го удължавам, че не ме интересуват магии и червени ботушки през лятото със слонския номер 41, които явно са за травестити. И че ако не ща ботуши, това не значи, че искам да изтегля бърз кредит до заплата, който ми предлагат във всяко второ писмо.

Но докато трия вбесено непоисканите съобщения, натрапените идиотски реклами и сладникавите хвалби на кремове, които ще направят кожата ми нежна, като бебешко дупе, си пропускам в бъркотията служебната поща. Тя буквално се е завряла невидима в нахалния рекламен поток и той я е отнесъл нанякъде.
И така всеки ден.
И бясно се размечтавам. В тази държава да има закони срещу тормоз. Не ме интересува, че отдолу пише непоискано рекламно съобщение, не ме интересува, че мога да се отпиша само с един клик от съответния сайт, за който никога не съм се абонирала, защото и десет пъти да клкнеш, никой не те отразява и никой не те отписва.

Интересува ме кой е дал имейла ми на хилядите знайни и незнайни мошеници и натрапници, как са се добрали до него и защо съм закачена към тях като сиамски близнак и не мога да се отърва. Интересува ме има ли начин да осъдя поне един навлек, който ми предлага лек срещу рак, космическа тенджера, или шпионска техника да си следя подчинените. То аз и подчинени нямам, но и това е друг въпрос.

Интересува ме има ли оторизиран орган в България, който може да се намеси в стотиците хиляди случаи на откраднати и продадени електронни пощи и на кого можеш да се оплачеш, че някой ти е продал личните данни за 20 лева.
Интересуват ми много неща.
Но отговор няма.
Само току що полученото писмо, че мога да си купя надуваема секс кукла и чифт розови безезници на преференциални цени.
Белезниците обаче ме заинтригуваха. И отново бясно се размечтах да вържа с тях някой политик, да го метна върху надуваемата кукла, а аз докато си  правя татуировка на промоция върху увеличения си пенис, той да ми отговори на въпросите докога ще ни правят на идиоти безнаказано.
А може би и той участва в сценария на масовото видиотяване. Знам ли...