Порно по време на соца: Циците са гола вода

Източник: socbg.com


Навремето беше популярен един руски виц – в някаква деревня дошло подвижното кино и обявили, че вечерта ще дават шведския сексуален филм „Баба дала солдату“.

Събрало се цялото село вечерта, излязъл механикът и обяснил:

- Станала е малка грешка. Първо: филмът не е шведски, а е съветски. Второ: не е сексуален, а е социален. Трето: казва се „Балада о солдате“, а не „Баба дала солдату“.

Горе-долу така мина детството ни, че и младежките ни години – все чакахме шведски филми, а ни пускаха съветски. В съветските, естествено, нямаше почти никакъв секс.

В една от новелите на комедията „Операция ЬI” героинята-студентка, увлечена в подготовката за някакъв изпит, неволно се събличаше и лягаше до непознат свой колега, но след като смъкваше роклята си, се оказваше, че вместо еротично бельо носи отдолу нещо като бански костюм. Изглежда голямо мислене е паднало докато се вземе такова компромисно решение – хем да има нещо като стриптийз, хем да няма „порнография“.

Американските филми бяха не по-малко целомъдрени. В уестърните след кадъра с първата целувка следваше кадър в църквата, в който направо се разменяха пръстените.

Ако все пак ни пускаха благосклонно нещо по-така, трябваше да гледаме филма още в понеделник. Защото до петък сексуалният филм можеше да стане социален. Операторите, които прожектираха филмите, имаха навика да си поизрязват по някое кадърче – за спомен. Разправяха, че един оператор имал сериозна колекция с кадри на поразголени звезди. Сега си мисля – какво ли би могла да съдържа тя?



Помня, че във „Фанфан Лалето“ с Жерар Филип Джина Лолобриджида беше с малко по-голямо деколте и стегнат сутиен, та циците й се подаваха по начин, който вълнуваше публиката повече, отколкото сцена на групов секс днес. По-щастлив беше Жерар Филип в “Опасни връзки“ – съвременен вариант на прочутия епистолярен роман на Шодерло дьо Лакло. Там той пишеше домашното на своята приятелка ученичка, полагайки тетрадка та върху голото й дупе. Изглежда сцената се е сторила доста смела ма цензорите, защото филмът се прожектираше само в студийните кина.

В „Опасни муцуни“ имаше една креватна сцена, в която за секунда се мяркаше цяла гола гръд – виждаше се даже зърното. Няма човек който да е гледал филма и да не си спомня вълнуващия кадър.

Тогава нямаше силикон и известните актриси трябваше много да внимават със заголването. Някои на Запад си имаха дубльорки, но у нас не съм чул да е имало такива неща. Мисля, че в „Езоп” Доротея Тончева си показваше циците, но не представляваха нищо особено.

Полската руса звезда Барбара Брилска също се съблече във „Фараон”, но и нейните цици бяха гола вода.

В много филми героите рано или късно стигаха до леглото, но точно след като настъпваше сюблимният момент, камерата срамежливо се отместваше към някаква картина, свещ или към камината, чийто огън символизираше страстите, които се разиграваха само на няколко метра встрани – тоест зад кадър.

Анджей Вайда в един от филмите си беше направил нещо по-интересно – камерата панорамираше от кревата нагоре, стигаше до някакви окачени паунови пера, които започваха многозначително да треперят под въздействието на любовните въздишки на героите.

По принцип от креватиите сцени (доколкото ги имаше) ставаше ясно, че партньорите предпочитат мисионерската поза.

Много неочаквано в някакъв филм на ГДР героинята доста смело възседна своя любим. Но неговото щастие свърши дотук – човекът беше граничар на Берлинската стена и на другия ден империалистите го убиха. Филмът беше силно пропаганден и очевидно сексуалната сцена е била пусната като примамка – да се привлекат повече зрители и покрай другото да им се обясни кои са добрите и кои са лошите в Берлин.

Чак в „XX век” на Бертолучи имаше нещо като шведска тройка и намек за нещо като орален секс. Режисьорът май беше комунист и това е била причината да се пусне филмът в този вариант. Как да се реже творбата на наш човек?!

imagesПреди това от прочутия филм на Иржи Менцел „Строго охранявани влакове” научихме какво означава „еякулация прекокс”  – бяхме на възраст, когато този проблем беше особено актуален. От филма разбрахме, че няма нищо страшно, просто трябва да си намерим по-зряла жена.

С първата зряла жена първо отидох на кино, държахме се за ръце и при някаква любовна сцена усетих как дланта й става влажна. Предположих, че това е добър знак, а то така се и оказа, и още същата вечер…



Няма как – стигаме до днешното порно по телевизията. И в най- смелите си мечти не сме допускали, че ще преживеем подобно нещо. А дали това е кино, или не – не мога да преценя.

Колко души го гледат – не съм срещал точна статистика.

В началото на новия век – мисля, че беше 2001 година – за пръв път получих българска пийпълметрия.

Ужасих се, когато видях срещу колко телевизионни предавания стоят кръгли нули – като аудитория. На авторите обаче не им пукаше – утешаваха се, че всичко е платено и нагласено.

Колкото повече разучавах отчетите на социолозите, толкова повече се убеждавах, че не може всичко да е лъжа. Докато най-накрая направих ужасяващо откритие.

Новата тогава телевизия 6ТВ имаше невероятно високи рейтинги през нощта. А програмата й все още не беше станала денонощна. Какво по-голямо доказателството от това, че хората на Мърдок си плащат.

С тогавашните майстори на пийпълметрията имахме общи познати, които помолих да предадат моето откритие – за да не се излагат повече.

Оказа се обаче, че няма никаква далавера.

По много кабелни мрежи пускали порното точно на канала на 6ТВ, който не предавал друга програма през нощта. И всъщност нощните рейтинги сочели ясно обема на тази специфична аудитория.

Та има и добри неща във времето на демокрацията.

Лежиш си в леглото и гледаш на воля. Само дето няма превод.

Един колега преди време разправяше, че по някакъв нов канал хванал порно, което май имало и дублаж на български.

-Че ти не разбра ли имало ли е, нямало ли е? – попитах заинтригуван.

-Порно гледам само с изключен звук – призна си колегата. – За да не събудя жената.



из „Наръчник на носталгика“, Евгени Тодоров