Орешарски: Не подслушвахме протестиращите, те сами донасяха

Източник: Clubz.bg

"Задкулисие беше термин, ползван с политическа насоченост. Днес виждаме по-голямо задулисие. Тези, които въведоха термина задкулисие, сега го практикуват в много голяма степен."

Това заяви бившият премиер Пламен Орешарски в първото си пространно телевизионно интервю от подаването на оставката на кабинета му досега - пред БНТ. Според Орешарски издигането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС било компромис въпреки скептичното му отношение, неговото управление е вдигнало страната на крака, а тегленето на дълг до 16 млрд. лв. е правилно, но не и в такива размери.

    "Доста повече бяха ясни нещата тогава отколкото днес - когато виждаме, че партиите на единия ден правят една заявка, а на следващия гласуват по обратен начин. Задкулисие беше термин, ползван с политическа насоченост. Днес виждаме по-голямо задулисие", посочи Орешарски, визирайки начина, по който депутатите от ДПС и АБВ изненадващо гласуваха "за" външния дълг.

    "По ирония на съдбата най-големите критици на тройната коалиция, сега бяха принудени да направят четворна и то с министри от тройната коалиция", хвърли още един камък в градината на кабинета "Борисов" Орешарски.

Що се отнася до самооценката за мандата му, експремиерът посочи обобщаващо:

    "Струва ми се, че успяхме да установим нов стил на управление - стил на толерантност. И сега ми се струва, че го виждам - стил на приемственост".

Орешарски отново не отговори на пословичния вече въпрос #Кой предложи Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Каза само, че това е било решение на управляващите партии БСП и ДПС.

    "Имах скептично отношение, но го приех като компромис", бе лаконичен бившият стопанин на "Дондуков" 1.

Той "хвърли бомба" като каза, че не е имало никаква нужда службите да подслушват протестиращи срещу управлението му, защото самите протестиращи "донасяли" информация. Изкаването си Орешарски направи на въпрос за т.нар. разработка "Червеи".

    ""Червеи" на мен не ми говори нищо. Не знам на кой му говори нещо. Информираха ме, че това е разработка на "Вътрешна сигурност" в МВР и са взети надлежно разрешенията. През ума не ми е минало, въпреки опитите за политическа спекулация, че е разработка за подслушване. Нямаше за какво да ги подслушваме. Една част от тях (протестиращите) донасяха информация", посочи Орешарски.

За разработката, той косвено обвини сегашното управление.

    "Вътрешният министър (в оставка - Веселин Вучков) ми се струваше доста политически ентусиазиран, а политическият ентусиазъм не свършва добре. Той беше в основата на това да се говори за "Червеи" като за подслушване на протестиращи", заяви Орешарски.

По повод коментарите на Бойко Борисов, че шефът на ДАНС (вече бивш) Владимир Писанчев е изпълнявал нарежданията на Орешарски, експремиерът бе категоричен:

    "По никакъв начин не съм упражнявал натиск върху шефа на ДАНС. Оставил съм го да работи според професионалните си виждания".

Орешарски обаче не отрече, макар и противоречиво, че е имало политическо влияние върху службите. И по-специално от страна на ДПС:

    "Не съм забелязал по-особено влияние на ДПС върху службите. Влияние имаше, разбира се, и на двете партии, които подкрепяха кабинета (БСП и Движението)."

Връщайки се назад, по повод ДПС, Орешарски, заяви, че е подал оставка в следствие на липсата на парламентарна подкрепа. Заявка, която даваше още докато беше на власт.

    "Един премиер винаги е функция на парламентарната подкрепа. Още в мандата виждах нарастващо напрежение между БСП и ДПС. Така че се стигна до обективния извод. Питаха ме кога ще подам оставка, казах - когато липсва парламентартна подкрепа. След евроизборите имаше скърцане между партньорите", посочи бившият премиер.

По отношение на кризата с КТБ, каза: "беше изненадващо". По думите му банката се равивала добре поне наглед, но когато видял одита, станало ясно, че кредитният й портфейл е бил лош и е било въпрос на време на се срине. Според Орешарски обаче КТБ е можело да бъде спасена, но политическите сили се стягали за избори и умишлено я оставили да фалира.

    "Каквото лошо имаше да стане, стана", отсече бившият министър-председател. Но и не пропусна да спомене: "Истинският разцвет на банката беше 2009-2013 г. Всички си спомняме какъв беше този период (мандатът на кабинета "Борисов" I)."

Като финансист Орешарски бе помолен да коментира и взетия дълг до 16 млрд. лв.

    "Този заем е презастраховка, прекалено голям е. По-малка сума би свършила работа. Критиците би трябвало да протестират малко по-усърдно за тези 16 милиарда. А те мълчат. Дълг се рефинансира с дълг, така е. Въпросът обаче е в размерите. Не пледирам да не се взима дълг, защото излизат падежи. Но 16 милиарда е много. Парламентът подписа чек на кабинета без много да гледа числата. Ивайло Калфин, ако беше надникнал още повече в цифрите, можеше още 2 милиарда да спести", смята Орешарски.

Иначе за своето управление първоначално каза:

    "Никак не ми се иска да се връщам към 2013 г."

Но после направи ретроспекция, според собствените си виждания:

    "Поехме мандата в сложна политическа и икономическа обстановка - на стангация, отчаяние, политическо противопоставяне. Затова първите ни стъпки бяха стабилизацонни. Бяхме свидетели и на остър бежански натиск, това беше допълнително изпитание и се справихме за няколко месеца. Еврофондовете също бяха предизвикателство."

Според него е било съвсем реалистично в един мандат да се разкрият 250 000 нови работни места, "една от най-амбициозните задачи" в управленската му програма.

    "Ще припомня, че за една година бяха разкрити 50 000 нови работни меса. Струва ми се, че ако бяхме продължили мандата, щяхме да се доближим до заявената цифра", каза Орешарски.

Той изрази съжаление за заявката на Русия, че спира проекта "Южен поток" за България. По отношение на договора с американската "Уестингхаус", която иска да прави седмия реактор в АЕЦ "Козлодуй", бившият премиер посочи, че кабинетът му е постъпил коректно като е оставил на следващото правителство да вземе окончателното решение.