50 нюанса сиво от мъжка гледна точка

Източник: Борислав Димитров, goguide.bg

Честно да си призная, не ми беше нужно да гледам филма, за да се ебавам както с него, така и с всички, които го гледат, но реших, че ако отида да го видя и аз, може би ще променя мнението си и все пак ще ми хареса и ще поискам извинение от всички, на които съм се подигравал. Ебавам се, разбира се, отидох да го гледам само за да имам повече материал за подигравки на хората, на които им е харесал. Та тръгвам аз, нарамил голямата торба с клишетата: „най-чаканият филм на годината” – повтарям си, секс сцени, садо-мазо, лубриканти, веганство и какво ли друго не. Трябва да призная, че влязох много надъхан в киното. Помня, че така започнах да чета и книгата, когато излезе, и ако трябва да съм честен, и досега това е единствената книга, която съм изхвърлял на боклука. Стигнах някъде до 40-ата страница и викам, заеби, стига ми.

    Не ми пасна един вид или несходство с вкуса ми, както е по-модерно да се изразява човек, тотално разочарован от нещо.

Та седнах удобно с една биричка и малки пуканки и зачаках да видя къде е тоя big deal за 12 лева. Еба ли му майката, защо взех малки пуканки, май не очаквах да изкарам до края, но пък бира взех голяма, все пак планирах да остана и след частта с трейлърите на филмите.

Знаете ли го онова усещане, когато очаквате нещо да е супер калпаво, пък то се окаже, че не е толкова калпаво, и ти стане едно неудобно, понеже разбираш, че имаш предразсъдъци? Е, няма нищо такова. Както си и очаквах, филмът беше зле. След него дори имаше изказвания на група „критици”, работници от „Паркинги и гаражи” (вероятно погрешно разбиращи концепцията на тийм билдинга), че това е най-лошото нещо, което някога е имало.

    Всъщност не съм съвсем съгласен с тях, имало е и по-лоши неща от „50 нюанса сиво“. Например ебола или Ислямска държава, киселините в стомаха, Хитлер, спарения въздух в тролей №2 в горещ летен ден, био бисквитите, Иво Сиромахов, псевдонимите на българските рапъри, влакът София – Радомир, Ким Чен Ун, българската поп музика, думата webinar и още някои други неща, но не много.

Все пак филмът си имаше и добра страна – по едно време свърши.

Да ви разкажа малко и за хората, които присъстваха на прожекцията заедно с мен. Мога да ги разделя на 3 групи. Първата група са жените, които обожават книгата и нямаха търпение да започне филмът. Те са щастливи, развълнувани и по някое време преди филма можеш да чуеш някоя от тях да цитира трейлъра, казвайки: Mr. Grey will see you now, и след това да се усмихне възбудено. Втората група са хората като мен, които са дошли с предразсъдъците си и искат да се убедят в това, колко е зле филмът. Третата група са мъжете, които са дошли с жена, понеже вероятно искат да я вкарат в леглото (иначе не си го обяснявам), а филмът предразполага към интимни намеци после по ескалатора до паркинга на мола. Хубавото на филма, е че и трите групи излизат доволни от киното, понеже  всеки е получил това, което е искал.

Но нека се насочим накратко към най-важното – филма. Сега ще споделя няколко спойлера, които обаче по никакъв начин няма да ви развалят изживяването от филма, понеже е все едно да ви кажа нещо, което да ви развали изживяването на херпес на горната устна.

За начало: сензационните съобщения за шокиращи сцени със садо-мазо секс, които „ще ти преобърнат мирогледа” и заради които е най-добре да дойдеш в киното със салфетки. Пълна глупост! Това може и да е било интересно по онова време, когато имахме dial-up връзка и не знаехме за порнхъб.

    Сега е не по-шокиращо от клип на фолк певица. Повече садо-мазо съм гледал и в Телетъбис.

Друго много афиширано клише: филмът бил порно за жени. И това даже не е. Има цици, има задници, ама има и песни като в Кауфланд. Още в първите 10 минути може да чуеш изречението от Крисчън Грей: „Аз не водя любов, аз чукам.” Точно тук за пръв път иначе дървената публика, избухва в смях. Един от няколкото такива моменти. Беше ми се паднал чудесен билет и зад мене седеше някакво момиче със смях, наподобяващ чайка, което беше супер, понеже през целия филм се усещах, все едно съм на първа линия на плажа в Созопол. Крисчън Грей в книгата не е Крисчън Грей във филма. (Знам това, понеже въпросното момиче чайка каза: „Това не е той”.) Грей от книгата е човек, който има стоманен поглед като Путин и не е само секси, той е ходеща секс машина. Изобщо, ако го видиш, със сигурност би си казал: „Тоя човек ебе”. Грей от филма е нежен метросексуален младеж, който по погледа го познаваш, че мисли за маникюр и безглутенови простотии. Не може никой да ти повярва, че ебеш, човече, та ти изглеждаш като малко по-хубавата сестра на Денди в кашмирена жилетка. И все пак Крисчън Грей е по-добре в сравнение с Анастасия.

    Може би режисьорът все пак е трябвало да я прекръсти на Анестезия, тъй като е безчувствена като радиокоментатор на световното по шах до 19 години.

Като цяло това е филм, който цели да внуши малко порно, малко садо-мазо, малко романтична комедия, малко драма, обаче няма топки да заеме някаква конкретна позиция и затова до края е нито едно от изброените. Или казано по-кратко, ако филмът беше човек, гаранция щеше да е Любен Дилов-син.