Д-р Галя Милева срещнала бъдещия си съпруг в моргата

Източник: 24 часа

“Съдебната медицина не ми е била резервен план. Когато влязох в Медицинския факултет, бях взела решение, че ще специализирам точно това”, категорична е д-р Галина Милева. Тя е шеф на отделението в бургаската болница, което се свързва с неприятната дума аутопсия.

В криминогенен район като Южното Черноморие съдебните лекари често присъстват в новините. Д-р Милева не прави изключение - тя трудно може да мине незабелязана. Въпросът, който най-често ѝ задават, е как се съхранява от негативните емоции.

“Помня уроците от проф. Стойчо Раданов още докато встъпвах в професията - това, от което другите хора отвръщат очи, за нас е материал за работа. Ако допусна емоция, няма да мога да дам професионално мнение”, с привидно хладнокръвие казва д-р Милева.

Тръгва към тази специалност уверено - надъхана от д-р Йордан Красналиев. Съдебният лекар от Русе и нейните родители са семейни приятели. Разказите му разпалвали любопитството на Галя още докато била ученичка. По това време тя планира да следва биологията, макар че има и друга страст - археологията. В крайна сметка избира медицина.

Шегува се, че и до днес майка ѝ не я признава за “истински доктор” и когато трябва да потърси здравен съвет, дъщеря ѝ не е първият човек, на когото звъни.

Професионалният избор се оказва решаващ и за личния живот на д-р Милева - среща бъдещия си съпруг не в кафене или на танци, а в моргата.

“Беше дошъл да търси моя колежка, но попадна на мен. Разговорът тръгна съвсем естествено - започнахме да излизаме и сме заедно вече 35 г.”, казва лъчезарната д-р Милева.

Съпругът ѝ е д-р Светлозар Георгиев - неврохирург, шеф на операциония блок в МБАЛ-Бургас, и зам.-управител на болницата по медицинската част.

Милева харесва работата си и се радва на малките и големите победи. Например в отделението ѝ да има модерна количка за трупове като във ВМА, че то вече отговаря на европейските изисквания, че Бургас си отвоюва правото да има ДНК лаборатория. Ако артистите казват, че децата им израсват край сцената, д-р Милева без преувеличение може да каже, че е отгледала децата си в болницата.

Дъщеря ѝ Боряна имала респект към това, което се крие зад завесите в залата за аутопсии, и не смеела да припари там. Но синът ѝ Стефан, който е 7 г. по-малък, не само се престрашавал да надниква, а след това превръщал видяното в зрелищен разказ в детската градина.

“Имах един комичен случай с негова учителка. Тя съвсем добронамерено ме предупреди да не пускам на детето филми на ужасите. Обясних ѝ, че впечатленията му не са от екрана”, смее се докторката.

Децата ѝ обаче избират друго поприще - Боряна завършва право, а Стефан е IT специалист. Все още не се знае на каква професия ще заложи Борис, синът на Боряна, който вече е на 14.

Каквато и школовка на емоциите си да е преминала, за Галя Милева има преживявания, които са се врязали в паметта ѝ. В нейно дежурство през лятото на 2005-а става бомбеният атентат в Обзор срещу семейството на бившия полицай и плажен концесионер Рали Пенков. 2-годишното му дете е разкъсано, съпругата му Златина е с тежки травми и издъхва малко по-късно.

Д-р Милева трябва да изготви съдебномедицинските експертизи и наистина ѝ е тежко - с Пенков и семейството му ги свързва дългогодишно приятелство. Съдебният лекар не може да забрави и страшните поражения от сблъсъка на 3 автомобила по пътя към Кошарица през март 2007 г. От катастрофата колите пламват, овъглени са телата на 7 души.

Работата изцяло е преподредила ценностната ѝ система и е изтласкала на заден план материалните неща. Признава, че не може да стои дълго време далеч от работното си място.

По време на атентата на бургаското летище през 2012 г. тя е депутат, но аутопсира главата на прекия извършител на терористичния акт и стига до заключението, че той е от смесен брак. По-късно това се потвърждава от антропологичния анализ, а и от разкриването на самоличността му.

През 2006 г. Милева е сред учредителите на ГЕРБ, после става депутат в 41-ото и 42-ото НС. Смята, че 5-годишното пребиваване в парламента е имало смисъл най-вече заради това, че е съдействала на много хора да получат възможност за лечение в чужбина. Съжалява обаче, че не е направила достатъчно, за да получи съдебната медицина своето заслужено място.

Признава, че две неща са направили по-трудно пребиваването ѝ в политиката - откровеността и любовта към танците.

Предпочита да е директна, а това в партийните среди рядко се приема като положително качество. Танцува от детските си години и щом чуе музика, ѝ е трудно да стои безучастна. “А когато си народен представител, невинаги е удачно да си на дансинга”, шегува се докторката.

Разходките сред природата за нея са най-ефикасният начин за релакс. Предпочита спокойствието на планината - да се усамоти с хубава книга. Не пропуска епизодите на “От местопрестъплението” и се увлича по заплетените сюжети на Патриша Корнуел. Неслучайно приятели я наричат “д-р Скарпета”.