Нагласите, които пречат на младите да градят кариера

Източник: manager.bg

През 2014 година, когато интервюто ми с Д-р Тим Елмор от Growing Leaders на тема „7-те вида вредно родителско поведение, които спъват развитието на децата като лидери” постигна огромен успех във Forbes – 6,8 милиона гледания досега – знаех, че сме напипали много наболял проблем. Двамата с Тим сме не само консултанти по темата, но и родители, и сами живеем с предизвикателството да отгледаме щастливи, здрави, мотивирани и трудолюбиви млади хора, готови да работят в полза на обществото.

Затова, когато Тим ми разказа за новото си проучване върху ключовите негативни и непродуктивни черти и поведения на младите кадри без трудов стаж, слушах с огромен интерес. Ето какво ми сподели той:

-Тим, какво разкрива проучването ти за някои от най-честите непродуктивни и вредни поведения на младите професионалисти?

- Открихме, че мнозинството (над 75%) от работодателите смятат, че младите са не просто неподготвени за работното място, но и че носят със себе си нездравословна надменност по отношение на различните професии. В едно проучване, мениджъри казват, че оставили 50% от свободните постове за млади кадри незаети, защото кандидатите били неподготвени.

Ето и кои са 7-те вредни навика и типа поведение на младите служители според анкета, проведена сред работодатели и младежи, току-що завършили висшето си образование:

1. Нежелание да започнат от нулата. Много от запитаните смятат, че им се полага по-висшестоящ пост, тъй като имат диплома за завършено висше образование. Те приемат, че някои длъжности са „под достойнството им”.

2. Липса на търпение и упоритост. Младите висшисти смятали, че ще получат повишение до 6 месеца след назначаването си, включително по-високи заплати и привилегии… без да полагат особени усилия.

3. Неудовлетворение от управата. Мнозинството от запитаните срещали трудности при спазването на политиките и параметрите, които не разбирали. Смятали, че системата ги ограничава.

4. Липса на инициативност. Младите служители рядко демонстрирали склонност да поемат рискове. Много от тях се страхували да се откроят и да поведат останалите.

5. Лоша работна етика. Висшистите не притежавали твърдост и изразявали нежелание да се занимават с неща, извън длъжностната им характеристика. Не били готови на всичко, за да изпълнят задачите си.

6. Безотговорност. Те не можели или не искали да поемат отговорност за работата си. Като че ли искали да вземат поста си „под наем”, а не да го „притежават”.

7. Не притежавали умения за разрешаване на сблъсъци. Мнозинството от младите кадри не се научили да се справят в конфликтни ситуации. Предпочитали да бягат, вместо да търсят решение.

Знам, че този списък звучи доста грубо, но работодателите са единодушни, че тези черти саботират младите членове на екипите им. Вярвам, че менторите имат пълното право да изискват богата емоционална интелигентност – все пак всеки над 20-годишна възраст е способен на това. Не става въпрос за талант, коефициент на интелигентност или обаяние, а за правилни навици и отношение.

- Можете ли да обясните защо тези характеристики са толкова разрушителни? Как младите биха могли да се справят с тях?

- Списъкът определено не е пълен, но покрива проблеми, за които родителите, учителите и работодателите със сигурност биха могли да помогнат. Младежите трябва да могат да се вглеждат в това си поведение, за да сполучат на работното място.

Те трябва да разберат, че светът не се върти около тях. Ако са израснали в среда, в която са били центърът на вселената, получавали са похвали, защото са измили чиниите, и футболни трофей, те няма да бъдат подготвени за „подготвителната година” от професионалния си път. Трябва да се борим с чувството, че нещо им се полага. Трябва да ги научим, че дребните задачки имат за цел да спечелят доверието на работодателя, а не че са повод за фукане. Няма да е зле да разнасят кафета от време на време. Трябва да разберат, че развитието е привилегия, която трябва да си извоюват, а не законно право.

Успехът няма да ги сполети бързо. Днес, децата израстват в среда, в която всичко, което са поискали, се е сбъднало почти веднага. Светът е много по-динамичен, отколкото преди 50 години. Затова трябва да ги научим, че кариерата им е като стара печка – ястието става бавно. Това, че повишението не идва веднага, не ги прави недъгави. Освен това, всичко дългоочаквано е по-вкусно.

В кариерата е важно да сте част от едно по-голямо цяло. Младите са израснали във време на себеизразяване, в социалните медии, сред селфита и кръжащи родители; те трябва да се научат, че светът не се върти около тях и че има по-важни неща. Това е един от даровете на живота – да си част от екип, чийто труд е от значение за обществото. Трябва да научим младежта да поема инициативата, да проявява твърдост и да прави жертви, да дава пример на другите, а не просто да имитира. Това значи, че е нужно да разпалим страстта на младите, възлагайки им отговорности, които да им помогнат да израснат.

Затова препоръчвам да ги насърчавате да започват работа по-отрано. Вместо да ги оставяте да се захласват по футбол, карате и уроци по танци, защо не им помогнете да си намерят почасова работа? Въпреки че спортът и изкуствата учат на дисциплина, творческо мислене и екипна работа (а те са много важни за воденето на пълноценен живот), тези дейности не са точни копия на професионалния живот, с който младите ще трябва да свикнат. Нищо не може да замени времето, енергията и качествата, вложени в платен труд и в изграждането успешна кариера, която да е от полза на обществото.

- Кое е най-простото, но и точно описание на кандидатите, които мениджърите искат да наемат днес?

- Отдадени сме на това, да изграждаме в студентите и младите професионалисти навици и умения, които са им нужни, за да процъфтят кариерите им. Добрата новина е, че повечето HR мениджъри търсят качества, които са по възможностите на всеки:

    Емоционална интелигентност
    Твърдост и добра работна етика
    Комуникативни умения
    Инициативност и чувство за отговорност
    Умения за работа в екип
    Творческо и критично мислене

Наскоро, един баща от програмата ни за лидерско развитие разказа история, която очарова всички. Той каза: „Моята 25-годишна дъщеря ми се обади този месец, след като започна работа в Албакърки. Когато вдигнах телефона, попитах от какво има нужда. А тя ми каза: „Ами, просто се обадих, за да ти благодаря.” Бях приятно изненадан. „Уау,” отвърнах аз, „за какво?” „За всичко,” отговори тя.”

Когато баща й я поразпитал, за да разбере конкретната причина за обаждането й, тя най-накрая изплюла камъчето: „Ами, предполагам, че се обадих, защото работя с толкова много млади хора на моята възраст, които изглеждат толкова объркани в това, което правят, и имат ужасна работна етика. Благодарна съм на теб и мама, че така добре ме подготвихте за кариерата ми, въпреки че често ви се опълчвах. Просто исках да изразя признателността си”.”

***

Обучавайки млади професионалисти, често се сблъсквам с типовете поведение, които Тим описва. Тези предизвикателства доказват, че като родители всички сме длъжни да подготвим децата така, че те да успеят, да са щастливи и да достигнат пълния си потенциал, след като напуснат гнездото. Въпреки че това е нелека задача, резултатите със сигурност ще си заслужават.

Кати Каприно, треньор по лидерство и професионален успех, за LinkedIn.com