Спомени от соца: Как българката си е намирала секси бельо (СНИМКИ)

Източник: socbg.com

В следващите редове ще се опитаме да погледнем какъв е бил възможният избор на жената в късния соц по отношение на бельото.



„Късен соц“ условно ще наречем времето от около 1970 г. до 1989 г., да кажем. Късен соц, защото – казват официално – в късния няма „трудови“ лагери; няма внезапно изчезващи хора, извикани „за справка“; няма изселени зози и суинги; няма разпрани крачоли, печати по бедрата и изхвърлени през прозореца от кварталния „Унитри“ и „Грундизи/ци“. Така казват – няма. Има все още (жестоко устойчив е градският навик на истинските градски жители) майсторки в шиенето на индивидуално поръчано бельо по тертипа на града отпреди Втората световна война, има все още кройки за скромно платнено бельо и съвети за носенето му във всяка домакинска книга и списание. Но вече има достъп до кройките за бельо, предполагащи фини трикотажни платове на пазара  на Burda – списанието идвало у нас първо на немски, после на сръбски, а после и на руски; първо чрез пътуващи в чужбина (тогава Югославия си е било чужбина, за разлика от СССР), после чрез РЕП, после чрез сложен абонамент. Вече има достъп до каталози на дрехи, бельо и обувки (като този на Quelle – по едно време го е имало само от Хасково „надолу“, защото се продава първоначално само в някакъв си единствен магазин на граничния пункт след Свиленград).



Соцжартиера с гумичка, в горния
си край зашита за дрешка: камизолка, гащи, колан.



Намигане към металните защипвалки
за чорапи, които са били съдба на целия женски свят
след Втората световна, но при соца остават наша
следвоенна съдба до 1970 г.


Самата гумичка в олекотен вариант,
но също от гума, която се рони след пране, и метал.
И до нея – нововъведението: вече от черна пластмаса.
Макар и едро, и грубо, това поне не е ръждясвало след пране.


Не бива да се отрича наличието на специални магазини като Кореком, Тексим в България или „Берьозка“ в СССР. Там, естествено, е можело да се купят съвсем други неща. При известни условия. Тук обаче илюстрираме продаваното в нормалните магазини, достъпни за редовата гражданка в редовния й живот. Извън него тя е правела чудеса от героизъм да се сдобие с красиви и секси бельо и аксесоари.

Чорапогащите остават за всекидневната употреба, а празникът на съблазнителското изкуство, празникът на сексуалната фантазия е доминиран от не-чорапогащи и не-гащи: от чорапи с жартиери. В същото време (1980-1990 г.) на соцпазара продължават да се продават все още доста груби, страстоубийствени продукти с жартиери по съответния руски или български производствен соцстандарт отпреди 1970 година. Едновременно на българския пазар през годините след 1984 се продават и хубави английски дълги чорапи заедно с фини колани с жартиери, и сатенени произведения на БДС с груби пластмасови закопчала, заместили гордо т.нар. „гумички“ – гумена основа с бабунка и с метална примка.

На нашия соц-пазар господстват най-вече модели, чийто изглед е далеч от красотата и съблазнителността. Българките обаче вече имат достъп до образци от прадаваното „на Запад“, дори и само на картинка. Един от пътищата на информиране например е бил следният: в късния соц все повече хора, и то по-малко обвързани с най-високите партийни сфери, са можели да пътуват по работа отвъд Желязната завеса, така че жените са получавали повече информация.

Налице са вече и магазините на Кореком. Нямало е пазар на валута, но черният пазар се е вихрел. Проблем не е било закупуването на долари, а невъзможността да влезеш легално да си купуваш в тези магазини. Тук обаче се появявяват на помощ приятелките и приятелите с боновете – членове на онези семейства, които са имали право да пазаруват с валута, защото някой от семейството е работил в чужбина и му е било заплащано във валута. Ако нямаш такава приятелка, трябва да продължаваш все още да си купуваш каквото има на официалния пазар с левове.

В късния соц жените на българския град вече имат и достъп до нерегламентирани източници за придобиване на по-приятно за носене, по-качествено, по-красиво бельо извън регламентираните производства и продажби на държавата. Но годините на ранния соц, възпитали у майките на тези жени една предавана в семейството уплаха от нямане, загнездват  в съзнанието задължителността на пазенето: да опазиш нещата си дълго годни за употреба. Докато навън, извън социалистическите пазари, консумизмът налага модела „купувай и хвърляй, за да купиш ново“, у нас продължава още да важи грижливото пазене на малкото хубави неща, които можеш да си осигуриш. Така се поддържа практиката на свръхвнимателното пране, грижливото сушене на сянка в хоризонтално положение, микроскопското кърпене, добавянето на нови украсителни елементи на мястото на поизтърканите, старателното събиране за по-нататъшни ремонти на частите от неупотребимите вече вещи: части като копченца, закопчалчици, стегалчици…



Сатенен колан с „гумички“. Сделано в СССР.


Произведено в ГДР. Вижда се ясно, че
артикулът се родее с т.нар. „body shapers“ – т.е.
с онези световни (не само соц-) образци на дизайна
в бельото, предназначени да пристягат и
подкрепят отпусналото се вече тяло на дамите над 35-45-55 години.

Понеже е имало период, когато вносните долни дрехи и техните аксесоари още не са се продавали по левовите магазини, разраства се и се развива бурна дейност мрежата на оказионните магазини. Те са били под шапката на държавното предприятие „Всестранни услуги“, което са правили услуги официално: от преводи и легализации на документи до чистене по домовете. Оказионните магазини са  продавали най-вече вносни стоки: това, което хората са оставяли като в заложна къща – такова е името на социалстическия вариант на заложните къщи. Разбира се, под строг, макар и неявен контрол на органите на реда: кой продава в заложната къща, откъде има тези привлекателни стоки, как се сдобива с тях и т.н. Така или иначе – от тези оказионни магазини жените вече са можели да си купят вносно бельо, в огромния процент от случаите – неносено, защото всъщност е било обект на умишлен внос за продан на дребно.


Чашката, която оформя сутиен. Отново благодарение на ГДР.

IMG_6499В края на късния соц на пазара се появяват и немалко вносни стоки, продавани в левовите магазини. Както знаковото за онези години списание Burda се е приемало отлично именно заради утилитарността, практичността и, да речем, буржоазността на моделите, предлагани в него, така и знаменитата марка бельо „Триумф“ се появява и се удържа приоритетно на соц-пазара поради същите качества. Така българката вече е можела да си купи свободно истинско западно бельо. Но моделът, наложен от политиката на СИВ (Съветът за икономическа взаимопощ на социалистическите страни), изисква соц-страните да могат, а и да трябва да задоволяват нуждите на своето население със свои сили, без помощта на лошия Запад. Затова, въпреки поотворените пазарни прозорчета, лидерът на социалистическата лека промишленост – ГДР още е продължава да ни засипва с продуктите на марката „Триола“, чието име подозрително е започвало със същите три букви като „Триумф“, а шрифтът и цветът на марковото изписване са си комай съвсем същите…

Източник: „Бельото като дискурс“, проф. Георг Краев. Със съкращения