Водката, дрогата и Китай морят Русия

Източник: Ралф Шьолхамер, clubz.bg

Днешната политика на руския президент Владимир Путин изглежда като демонстрация на сила, но всъщност е само признак на слабостта на Русия. Въпреки мнението на пророците на новата система на неолибералната демокрация като Виктор Орбан в Унгария, Москва не е модел за бъдещето.

За бъдещето на Русия са необходими преди всичко руснаци и рускини. Но в близките десетилетия ще бъде все по-трудно намирането им. Русия според данни на ООН е с най-високото ниво на абортите в света. След нея следват другите страни от бившия СССР, включително Украйна.

Дългосрочните прогнози винаги са проблематични. Но ако не стане неочакван бейби бум, Русия ще загуби една четвърт от населението си към края на 2060 година.

    Младите искат да напуснат страната

Такъв поглед върху тенденциите пак е оптимистичен. Едва ли някъде другаде съществува такава разлика в продължителността на живота между мъжете и жените. Средностатистическият руснак доживява до 64 години, докато рускините - почти до 77 години. Сред мъжете неудържимият алкохолизъм и наркоманията водят до преждевременна смърт. А разпространението на вируса ХИВ, повече напомня на Африка, отколкото на Европа. Само в Естония нивото на инфектиране е по-високо, но това засяга над 50 на сто от руското малцинство.

Ако вземем предвид голямата вероятност от некачествено събиране на данни, споменатите цифри въпреки това представляват твърде консервативни оценки. Демографската структура, при която наркотиците, ХИВ и абортите унищожават населението, все повече се превръща в причина младите да напуснат страната. Тази тенденция се засили заради руското "надуване на мускули" в Централна и Източна Европа. През последните осем месеца държавата напуснаха повече руснаци, отколкото през която и да било друга година, след като Путин стана президент.

Новият съюз между Москва и Пекин в действителност няма да бъде толкова хармоничен, както изглежда сега. В демографски план Русия и Китай биха били идеална двойка за геополитическа брачна агенция. Синовете на Русия са на изчерпване, докато в Китай на 120 мъже се падат 100 жени.

В действителност потенциалът за конфликт между двете страни е много висок. Заплахата за Русия заради възможното разширяване на ЕС и НАТО с Украйна е нищо в сравнение с геополитическата борба, която се разгръща в Централна Азия и Сибир.

    "Опъване на въжето" над Централна Азия

Въпреки всички приятелски жестове, все по-интензивно става "опъването на въжето" между Пекин и Москва в борбата за лоялност от страна на държавите в Централна Азия - Казахстан, Узбекистан, Туркменистан, Киргизстан и Таджикистан. И Русия, и Китай все повече зависят от богатите ресурси на тези страни. Пекин извлича ползи от конфликта в Украйна. Колкото повече на Путин се налага да съсредоточава вниманието си върху САЩ и Европа, толкова по-голяма става зависимостта на Русия от Китай, който може да използва тази ситуация, за да получи отстъпки от Русия в Централна Азия.

Не по-малко проблематично ще се развива ситуацията в Сибир. Вече може да бъде констатирана нарасналата вълна от имиграция от Китай във вътрешността на Русия. Не е изключено от анексия де факто някога да се получи анексия де юре.

Макар да има опити да бъде скрита тази тема, от руските националисти не може да бъде скрит фактът, че на изток от Урал се извършва постепенна колонизация. Ако Пекин последва примера на Москва и раздаде китайски паспорти на "нуждаещите се от защита", Русия ще стане жертва на тази политика, която самата тя провежда в Източна Украйна и Кавказ.

И за Пекин, и за Москва в настоящата ситуация е изгодно да си сътрудничат. Но в дългосрочна перспектива съюз между двете държави е изключен. Самият Китай печели от съюза с Русия по-малко, отколкото от дългосрочния конфликт между Путин и Запада, който на свой ред увеличава за Китай пространството за маневри в Югоизточна и Средна Азия, с минимално внимание от медиите.

    Най-доброто от глобалните кризи

Докато Русия е полезна за китайците, ще има и подкрепа. Разбира се, управниците в Пекин добре знаят, че разпределението на властта сега е в полза на тяхната страна. Това се подкрепя от икономическото положение заради падането на цените на петрола, което укрепва нуждаещия се от ресурси Китай и отслабва Русия, износителя на ресурси.

Ако вземем предвид постоянните безредици в преобладаващо мюсюлманските руски области, се получава най-доброто от глобалните кризи в една страна - ХИВ, ислямисти, потенциални сепаратисти и икономически спад.

Във всичко това обаче има прекрасна възможност за европейската външна политика, а именно конфронтацията с Русия да бъде повишена от темата за Украйна на по-високо геополитическо ниво. Русия не може да си позволи конфликти и на изток, и на запад. Богатият на природни ресурси Изток е стратегически значително по-важен от Изтока на Украйна.

    Ключът на политиката на ЕС

Освен това, стратезите в Москва трябва да разбират, че дори при разширяване на ЕС и НАТО на изток рискът от агресивна външна политика на китайците е доста по-висок от потенциална агресия на Брюксел или Вашингтон. Опитът конфликтът в Украйна да бъде разрешен в светлината на стратегическите проблеми на Русия потенциално може по-бързо да доведе до отстъпки от страна на Путин, отколкото прилагането на бъдещи санкции.

Сега с пропагандна цел на Москва може да й е изгодна враждата със Запада. Но бъдещето на Русия се решава на икономическо и демографско ниво, а не в Донбас. ЕС е в добра позиция, за да определи тези слаби места и едновременно с това да предложи възможности за поправяне на недостатъците, а в замяна да иска отстъпки в Украйна.

Такова партньорство никога няма да бъде хармонично и лишено от напрежение. Но то ще бъде по-стабилно и продуктивно от съюза между конкуриращи се държави - Русия и Китай. Да бъде разяснено това на Москва - ето го европейския ключ на политиката към Путин.

---------------------------------------------------------

Авторът е австриец, доктор по политически науки в Университета на Кентъки в САЩ. Завършил е в родината си Дунавския университет в Кремс и университета "Уебстър" във Виена. Препечатваме статията му от австрийския вестник "Ди Пресе".