Как да извадим Крисия от тоалетната?

Автор: Илонка ИВАНОВА


Само след  24 часа малката  Крисия ще ни представи на „Евровизия“ в Малта. Едно дете, което се труди по цял ден, за да осъществи мечтата си и мечтата на цял един народ да покаже кой е и какво може. Един престижен конкурс, който май никога не сме печелили. И вместо искрено и сърдечно да кажем: „Давай, дете, покажи на цяла Европа колко сме добри и какви самородни таланти се раждат на нашата земя“ в медиите три дни преди конкурса излезе следната пикантерия: 

Глобили с 10 000 лв. семейството на Крисия

Родителите на детето чудо Крисия, която ще ни представи на детската „Евровизия” в Малта, са получили акт за 10 000 лв. Това се случило след данъчна проверка в механата им „Бохеми” в родния им Разград. Тогава било установено, че семейството укрива данъци чрез посочване на разходи от лично естество, пише „Монитор”. Проверка в „Дакси” установи, че повечето бизнеси на семейството са запорирани поради дългове към банки. Така родителите на талантливата Крисия Тодорова се оказват забъркани в сенчести финансови схеми. Баща й Марин Тодоров Петров не обслужва тлъсти кредити още през 2011 г. Оттогава той спира да плаща два огромни заема за близо 2,5 милиона лева. Месечните вноски били по 25 хиляди лева и с настъпването на кризата таткото на Крисия не можел повече да ги обслужва навреме.

Бизнесменът банкрутирал и така загубил собствеността на хотел „Тифани”, след като се наложило да го ипотекира, за да погаси задълженията си. Петров прехвърлил фирмата, с която открил хотела - „Калабрес”, на бизнес дамата Павлина Гешева от Велико Търново. Той обаче продължава да управлява хотела и да получава приходи от него.

В същото време справка в търговските регистри сочи, че семейството на Крисия се занимава и с още няколко вида бизнес като например застрахователна дейност и селско стопанство. Оказва се обаче, че фирмата, с която тръгнала търговията на Марин Петров с хранителни стоки, също е запорирана. Капиталът и активите на „Магма 5” ООД са собственост на банка и на фирма за бързи кредити. 150 хиляди лева са прибрали ищците от бащата на Крисия заради необслужени кредити. Заедно с двама свои съдружници Петров обаче продължава да върти компания за отдаване под наем на селскостопанска автоматизирана техника.“

В статията, препечатана от поне десет български сайта и налапана като топъл хляб от търсачи на кафяви сензации, липсват само подробности каква тоалетна хартия използва семейството и ходи ли правомерно в тоалетната. И ако е правомерно, цели ли дупката. Ненапразно споменавам думата тоалетна. Защото целият ни живот се превърна в един огромен, с извинение, кенеф, в който едни се облекчават, а други ровят из фекалиите им, нюхат ги, ровят ги, опитват ги на вкус, оценяват ги на форма и съдържание и после със същите тези фекалии замерят всеки, който не при тях, там

Долу в помийната яма

Никога, ама никога не мога и явно няма да разбера що за хора сме българите. Има едно талантливо дете, което ще излезе на сцената, а до името му пише България. Вместо да изпитаме някакви бледи чувства на национална гордост, да си кажем ех, дано да спечели, върху него започва да се сипе помия. Тази "суперновина", че бащата има съставен акт, който вероятно обжалва и вероятно ще падне в съда, не можеше ли да излезе другата седмица? Какво щеше да се промени? Хиляди хора получават актове всеки божи ден.  Това ровичкане из семейния живот на детето, бъркането до лакти в онова място, което подчертах, че ненапразно го споменавам, какво послание носи, кому е нужна? Или някой ще спечели пет лева хонорар от нея? Да бяха му дали десет, за да млъкне! Или поне от приличие да я беше запазил за понеделник?
 
Тази „суперинформация“ за акта на бащата обаче може да се разнесе из Малта и единствено да навреди на детето. И със сигурност вече се е разнесла.

Защо бе, хора?

Сигурна съм, че от останалите държави пишат само суперлативи за своите участници, независимо какви са те, какви са семействата им и дали дядо им не е изял прабаба им.  Единствено ние с някакво перверзно  удоволствие и чувство за изпълнен „патриотичен“ дълг изкарваме кирливи ризи и забиваме звучен шамар на семейството, а по този начин и на детето. Ако някой ми обясни защо го правим, ще съм благодарна. Просто мръсотията трудно я разбирам. То бива търсене на сензации, бива омаскаряване, но защо вървим дори срещу себе си, националното си достойнство и цялата си държава и сами се хвърляме в казана с боклука? Крещейки гордо – аз може да съм боклук, но и другите са!

Прав беше художникът Давид Черни, който ни нарисува като тоалетна!

Успех, дете!

Ние ще ти стискаме палци.

От тоалетната...