Преференциалният вот! Виж с колко гласа може да пренаредиш бургаските листи!

Автор: Иван КОЛЕВ

След феномена 15/15, пратил в Европейския парламент, никому неизвестния до този момент млад социалист Момчил Неков преференциалният вот започна да се възприема като сериозна алтернатива от все повече избиратели. Месец евроизборите бе направена промяна на Избирателния кодекс в тази насока, която донякъде ограничи пренареждането на листи, но това засяга само водачите. В законодателната корекция имаше известен смисъл, защото до този момент, се даваше възможност на малцинството да доминира на мнозинството. Така за тези избори всеки, който изрично не маркира преференциалното си гласуване, ще се счита, че е подкрепил водача на дадена листа. По този начин реалното пренареждане може да започне от второ място. Интересно за мнозина е с колко и как може да се пренаредят бургаските партийни листи.

Най-трудно изглежда заработването на преференцията при ГЕРБ. За справка вземаме данните от последните парламентарни избори – през 2013 година, когато партията спечели 66 533 гласа във 2-и МИР-Бургас. Това число прави невъзможно пренареждането както на първо място, така и на второ. 7 % минимален праг, който трябва да постигне кандидат-депутатът, желаещ да се нареди зад водача Ивелина Василева е 4 657 гласа.

Преференцията трудно може да заработи и при „БСП-Лява България“. На изборите през 2013 година с червената бюлетина гласуваха 45 566 гласоподаватели. 7 % от тях са 3 190.

Общоизвестен факт е, че избирателите на ДПС са безкрайно дисциплинирани и едва ли и там ще се стигне до някакво пренареждане, ако разбира се някаква партийна депеша. Само за справка минималния праг, за да се случи това е напълно постижим – 1 588 гласа, което е горе-долу колкото едно по-голямо село в айтоския балкан.

Преференцията обаче може да заработи в други две листи – на Реформаторите и АБВ. Още повече, че изследване на Института за развитие на публичната среда показва, че избирателите на точно тези две политически сили най-много подкрепят преференциалното гласуване. 57,53 % от тези, които смятат да гласуват за обединената десница казват, че ще дават вота си преференциално. В АБВ този процент е 34,26 %. 28 % от избирателите на БСП също са готови да гласуват за определен кандидат. От водещите политически сили най-нисък е показателят при ГЕРБ – 23 %.

За да се пренареди листата на Реформаторите след първото място, ще са необходими 398 гласа, ако се вземе съпоставка от резултата, получен за коалицията на евровота в Бургаско. Възможно е да се получи лидерска битка в коалицията и за първото място, прогнозират запознати.

При АБВ процентът е още по-нисък – едва 275 гласа, но с условието, че отново правим сравнение с евроизборите, когато резултатът на алтернативната левица бе под очакванията. Сега се смята, че те ще успеят да обединят много повече избиратели и съответно прагът ще скочи повече.

Около 1400 гласа ще бъдат нужни, за да се пренареди листата на „Патриотичния фронт“. За справка вземаме общия сбор на гласовете на партиите, участници в коалицията – НФСБ и ВМРО от парламентарните избори през 2013 година, когато те бяха подкрепени от 20 666 гласоподаватели. От патриотичното обединение неведнъж призоваха избирателите си да не гласуват преференциално. Техните притеснения са, че по този начин членовете на различните секционни избирателни комисии може да обявят бюлетината за недействителна. НФСБ вече си изпати, след като през 2013 година имаше обявени хиляди недействителни бюлетини, а на партията не достигнаха 6-7 хил.гласа, за да влезе в 42-ото НС.

За да заработи преференцията в друга листа – тази на ББЦ за кандидатите зад Стефан Кенов, ще са необходими 677 гласа. За съпоставка се взема изборния резултат от евровота, когато за „България без цензура“ в Бургаска област гласуваха – 9 679 избиратели.

Кой е новият 15/15 в Бургас?

Феноменът 15/15 трудно ще се повтори, но интересно е позициите на кои кандидати от водещите листи, съвпадат с номера на бюлетината на партията им. В ГЕРБ 9/9 е бившият председател на Общинския съвет в Бургас Снежина Маджарова.

В „БСП Лява България“ 22/22 е Радослава Карагьозова. Тя има сериозна визитка - икономическо образование с четири магистратури със стаж в европейския парламент, дългогодишен член на БСП. Интересно е името, заемащо 18-а позиция в листата на ДПС, явяваща се на изборите с бюлетина № 18 – това е Елван Атила, съпруга на бизнесмена и дългогодишен депутат Юджел Атила.

При Реформаторите на 7/7 е бизнесменът Стоян Колев, общински съветник и лидер на СДС в Айтос, собственик на верига магазини „Перла“. Фаталният номер 13 в листа 13 – на България без цензура е Станислав Гърков, член на БДС „Радикали“. 14/14 в листата на АБВ пък е Деница Друмева. Коалиция „Патриотичен фронт“, която се явява на вота с № 24 няма регистриран кандидат под този номер в листата си.