Мъж, отказал да се евакуира, е загиналият в Мизия
Изведени са около 600 души от дълбоката около 5 метра вода, спасителната операция продължава
03 Август 2014, Неделя, 15:25 ч.
Водата в града е повече от 5 метра
Намереният мъртъв човек в Мизия е 80-годишен, отказал е категорично да се евакуира, съобщи БНТ. Той е единственият, който отказал да напусне, други останали по домовете си засега не са известни. Евакуираните вече са над 600, но точният брой ще стане известен едва когато се обиколят всички къщи в Мизия.
Водата в града е повече от 5 метра, иначе няма как да се виждат само покривите на къщи, има спасени от покривите, тъй като всичко под тях е било залято, стана ясно още от репортажа на телевизията.
Залети са пътищата към Мизия откъм Враца, за да се стигне в града, трябва да се мине по обиколни пътища. Едва утре можем да очакваме оттегляне на водата и прибирането на реката в коритото си.
Огоста е почти преляла, дано дигите издържат, защото ако тя прелее, проблемите на района ще са огромни.
В категории:
Животът
Туристи се стреснаха от акули в...
17/06/2025, Вторник 22:00
0
Създателят на „Класик А“ с тежки думи към ректора на СУ заради закриването на радиото
Тръмп: Контролираме небето над Иран
17/06/2025, Вторник 21:33
3
Хвали се с новото си гадже
Парите не са всичко
17/06/2025, Вторник 20:48
0
Владимир Путин ще посрещне...
17/06/2025, Вторник 20:21
3
Жестока трагедия в Китай
17/06/2025, Вторник 20:00
0
"Левски" ще играе с израелци
17/06/2025, Вторник 19:40
1
6 години затвор за Адриан от катастрофата с Ани и Явор
17/06/2025, Вторник 19:24
2
От Русия считат, че са нанесли голям удар
17/06/2025, Вторник 19:00
6
Критиците му се скриха
Приятелката ми призна, че често мие косата си с веро, шашнах се, когато разбрах за ефекта
17/06/2025, Вторник 18:19
2
Пускайте DMS- и, защото на хората в Мизия няма кой друг да им помогне, освен ние - техните сънародници. За една нощ те останаха без дом, без дрехи, без всичко, което са имали. Така беше и в Бисер преди 2 години, така беше във Варна преди месец, така ще е утре някъде другаде у нас. Защото бедствията се случват едно след друго и все по-често. Това и малоумен би го забелязал. Не и нашите управници, които от Бисер - потопеното харманлийско село, не си взеха никаква поука и нищо не направиха.
Комисии описваха опасни язовири и затлачени реки. Днес, две години и половина по-късно, те пак са си такива. И сега язовир Иваново, чиято стена се къса и потопи Бисер, е с неясна собственост. Ей така - язовир има, но чий е не се знае. Виновен за трагедията няма. Бас държа, че и водоемите край Мизия ще се окажат такива.
Ще се окаже, че това трябвало да се направи, онова да се стори, но нямало пари. Това е на Общината, онова е на държавата, третото е на военните. И така един град бе залят, без да има виновни. Дано да съм лош пророк, но утре освен материалните щети, ще броим и човешки жертви.
Никой нямаше тука, плачат днес по телевизиите пострадалите. Тя, държавата отдавна я няма. Ако я имаше трагедията нямаше да е толкова голяма и повсеместна. Това да описваш щети и жертви след дъжд качулка, държава ли е?
Времето се променя, това го усещат всички. Язовирите ни стават все по-опасни, защото не са ремонтирани от години. Реките са затлачени, защото никога не са били чистени. Горите ни са изсечени и опожарени. Незаконно се строи на поразия. Ето ги причините за бедствията и днешната българска трагедия. Кои са виновните, ли? Ами всички български правителства от 1989г. насам?
Държавата ни, в лицето на уж независимите институции, има ли план за действие при подобни кризи, има ли програми в перспектива за това какво може да се случи след година, след пет, след десет? Съмнявам се, тя не е способна да прогнозира след 2 години какви кадри да подготви в училищата и университетите, какво да говорим за кризи.
Боя се, че никой не мисли в перспектива. Боя се, че утре погледите ще са вперени в друг български град или село, където ще броим жертви я на потоп, я на друга трагедия. Защото цялата ни страна е едно бедствие, нескончаемо бедствие.
Така че хващайте телефоните и помагайте. Днес да подкрепим хората в Мизия, пък утре ще видим...