Малки наркоманчета вилнеят нощем в клуб за психичноболни хора

Може би Бургас е единственият град, в който около 30 умствено изостанали хора с различни заболявания, имат страхотни условия всеки ден да ходят на "училище", както те го наричат, да общуват, да рисуват, да се забавляват и да бъдат сред себеподобни. Куп социални работници се грижат за тях, преустроени бяха двете подблокови помещения в бл. 10 в ж.к. "Славейков". Наоколо всичко беше благоустроено и пригодено за нуждите на наказаните по рождение от съдбата.

Може би много хора са ги виждали. Лица без възраст, усмихнати, любезни, застинали умствено на предучилищна възраст, а иначе 30-40 годишни, безобидни и послушни.

Точно там, където беше направена хубава беседка и пейки за тях, вечер се събират млади наркомани. Денем жените чистят, нощем под пейките е пълно с фасове, боклуци и изпити бутилки, казват хората от блока .
Първо се събираха в беседката, но когато тя падна от една буря и се счупи, са окупирали пейките. Удобни са, една срещу друга са и са на сушина. Някъде след 23 часа, та чак до петляно време, от пейките звучи смях, крясъци, викове, протяжни стонове, палаво момичешко кикотене и момчешки рев, който може би минава за ухажване, или просто хормоните избиват в невероятни децибели. Съседи крещят от терасите, молят за тишина, но в отговор получават само кикот, а навярно и по някой среден пръст, незабелязан в тъмното.
Виковете и младежкото веселие продължават до 2 - 3 през нощта, а ранобудници, които излизат да разходят кучетата си, твърдят, че там понякога има и спринцовки. Хубавите пейки вече се рушат, тийнейджърите се веселят и  крещят, огласяйки целия район. Дали не е добре от време на време оттам да минава по някоя патрулка, питат от блока. Младежите са все още "начинаещи" в занаята и може да бъдат спасени. Ако някой се заинтересува от тях.