10 факта за срещите, които само жените над 30 години знаят

Източник: snews.bg

1. Няма морков.

Винаги съм мислела за себе си за изключително силна. Карам мотор, винаги се за застъпвам за онеправданите и никога не трепвам по време на кола маска на бикини. Но когато става дума за съкровените тайни на душата ми, ставам като бяла ружа. Това противоречие си има причина. Не съм израснала на сигурно място, където да бъда емоционално уязвима. Обзалагам се, че повечето от нас не са. Така че да крещя фрази от типа на „Имам нужда от помощ” или „Обичам те” на някого, който значи много, ми коства огромна вътрешна сила. Но това, което изисква още повече смелост е да кажа думите, така че да не бъдат обвързани с последствията или моркова. Изричането на думите е урокът и край, само по себе си.

2. Очаквай да бъдеш разочарован.

Аз съм много лежерна за повечето неща в живота – изключение правят колекцията ми от записи, която е педантично събирана по десетилетия и жанрове. (Да, Ник Комби ми е духовен брат). Интересите и опитът ми също са разнообразни, така че когато става дума за срещите в годините след колежа, може да се каже, че ОК с всеки, който ми беше по път. Каквато и да беше природата му или начина на живот – нощна птица, планинар, интелектуалец – аз просто се приспособявах. Но с годините срещите започнаха да стават все по-скучни и аз оставах с чувството за празнота, вместо въодушевление. Не разбирах какво се случва. Дали беше изчезнала тръпката от откриването на някой нов? Или аз бях станала по-малко интересна? Защо толкова много мъже се оказваха разочароващи? Отговорът до който стигнах (връщайки се назад) беше, че мъжете не се бяха променили, аз бях. Навлизайки все повече в трийсетте, моите ценности все повече се разминаваха с тези, с които бях израснала, а житейските ми цели и интереси станаха все по-определени. Следователно, имаше далеч по-малко мъже, които да пасват на моите критерии. И това е нормално. Защото след втурването в живота, колкото и да изглежда противоречиво, зануляването на страстите и хората, които ги споделят, всъщност разширяват живота и хоризонтите ви.

3. Един ден той ще те третира като сервитьорка.

Излизала съм няколко пъти с човек, който демонстрира обожание и внимание към мен, но се държеше грубо със сервитьора. Никога не му каза благодаря или го погледна в очите. Все едно да съм на среща с Клеопатра, а сервитьорът е там единствено да му вее с палмово листо. Това ме притесняваше. След това, около седмица по-късно, излязохме след работа. Той беше в лошо настроение след дълъг ден и аз предложих да поръчаме храна за вкъщи. Реакцията му беше кратка, безцеремонна и директна – точно както със сервитьора. Можеш да разбереш много за един мъж, когато го видиш как се държи с майка си и с възрастните хора. Но обърни специално внимание на начина, по който се държи с хората, в сферата на услугите, защото начина, по който се държи извън роля, е начинът, по който ще се отнася към теб някой ден.

4. Кофти сексът се случва на добрите хора.

Мислила съм си, че ако усетиш силна химия по време на среща означава, че след това тя ще се пренесе в спалнята. Разбрах, че това не е така след три-часова вечеря, на която с човека си довършвахме изреченията, докато се взирахме дълго в очите си. Когато се прибрахме се разхвърчаха копчета и ние се озовахме голи в обятията си и преминахме към любовна игра, която усещах като изливаща се симфония без диригент. Докато обаче емоциите и общуването ни бяха съвършено синхронизирани, телата ни определено не бяха. Не мога да говоря от името на всички жени, но мога да кажа за себе си – сексът не е пица – което ще рече, че не винаги е вкусен. Ако не е като чаша отлежала Риоха – пикантно, възбуждащо с добър, силен завършек – то по-добре въобще да го няма.

5. Kрехък е добро определение… за кроасан. 

Забелязала съм, че с годините навиците на мъжете стават неизкореними. Понякога става дума за добри навици, като това да не забравиш да свалиш тоалетната седалка, понякога за лоши – като това да каже, че ще ти се обади и да не го направи. Винаги съм смятала, че това е отражение на това, как дългогодишната ми любов се чувства с мен. После обаче разбрах, че неговата нерешителност, всъщност е неговият начин да покаже, че не е готов да направи мен или нуждите ми свой приоритет. Това не го прави лош човек, а просто крехък – което е добър атрибут за френска закуска и не толкова за гадже.

6. Драмата е за актьорите.

Драмата всъщност не е емоция. Тя е измерение, в което тинейджърите живеят от сутрин до вечер, а възрастните създават, за да могат да изживеят по извисено съществуване. Неговото непостоянство, ревност или настроение не е демонстрация на яд или любов, а просто означава,  че той е неспособен да поддържа здравословна и уравновесена връзка. Така че, освен ако нямаш цел да получиш наградата Burton-Taylor или свое собствено риалити, по-добре да оставиш драмата на хората, които инвестират години от живота си да я изучават.

7. Винаги имаш възможност за отстъпление.

Имах фантастично гадже, когато бях на двайсет и няколко. Той беше земен, но спонтанен, зрял, но не се взимаше прекалено насериозно и най-важното, нямаше против, че нямам вътрешен глас. Една вечер, след като заспа, той се претърколи и ме обгърна с тяло и ние се превърнахме в едно така, както някога са били Южна Америка и Африка. Спомням си приглушеното звучене на „I Found A Reason“, от кожата му се носеше едва доловимата миризма на Dove и наболата му брада лекичко ме драскаше по врата. В този момент, се чувствах влюбена в него, а след това също толкова бързо се отдръпнах и скъсах с него. Направих го, защото изведнъж начина, по който животът ми да се развие, а в този момент, той не се вписваше в картината. Предадох истинска любов, заради илюзията за контрол. От този момент нататък, нищо в живота ми не се е случило по начина, по който съм го планирала: любовта ми се изплъзва, мечтите умряха, работата върви трудно, а аз още живея в студио. И въпреки това съм открила пълното щастие. Както може да попитате - може ли да живееш щастливо в 37 квадрата? Не беше лесно, но след като си взех поуки от болезнените уроци, трябваше да разбера и най-накрая да се доверя, че животът има план за моето абсолютно щастие, който е далеч по-интересен от всичко, което моето живо въображение може да мечтае.

8. Никога не можеш да кажеш грешното нещо.

Едно гадже ме заведе на купон в къщата на свой приятел. Това беше среща от типа  „запознай се с новата ми приятелка”. Бях очарователна и сърдечна, държах се като свежарка, пуснах няколко шеги и след това сложих ръка на корема на неговата приятелка и я попитах кога й е термина. Тя отговори, че не е бременна. Упс… По-малко от час след това вече си говорихме с неговия най-добър приятел и аз подметнах колко е сладко, че е решил да доведе дъщеря си на партито. Той отговори, че това е съпругата му и че те всъщност са на една възраст. Попитах приятеля ми дали можем набързо да си тръгнем след втория гаф и започнах многословни извинения за това, че обидих приятеля му. Той отвърна, че всичко това му се струва ужасно забавно, а фактът че винаги казвам нещата такива, каквито ги виждам, е нещото, което най-много му харесва. И след това се разбрахме. Все още ми се струва невероятно, че нещата, които се опитваме да скрием от хората, които искаме да ни харесат – неудобство, тайни, които мислим, че не си струва да се споменават, особености, които ни правят прекалено стеснителни – са нещата, които щом разкрием се оказват нещата, които ни правят такива хора.

9. Всеки има багаж. Някои имат товар.

Когато бях още в двайсетте си, не разбирах, че битките и противопоставянията, в които изпадах с гаджетата си, са част от емоционалния багаж, който носим със себе си в зрелостта си. Но след известно време при моя терапевт и друго, прекарано в секцията за самопомощ в Barnes and Noble, най-накрая започнах да разопаковам. Не ме разбирайте погрешно; все още си нося багажа, но сега поне знам колко е тежък и какво е разтоварването на товари на летището. Така че, важно да е помислите, като имате предвид тежестта на собствения си багаж, дали е във ваш интерес да се срещате с някого, чийто житейски багаж изисква най-малкото пътнически комплект на Louis Vuitton.

10. Ти си любовта, която винаги си искал

Когато навърших 30, имах усещането, че най-накрая съм изкачила върха на голямо възвишение, само за да погледна надолу и да разбера, че това всъщност е основата на много по-голяма планина. Тъкмо започвах живота си на възрастен и имах още много да уча. Това беше особено вярно, когато говорим за връзки, особено за онази, която осъзнах, че нямам със себе си. Когато отделих известно време и си станах най-добър приятел, ми се случи нещо интересно: престанах да се питам кога ще срещна „единствения”, защото бях в процес на изпитване на щастие от самата себе си. Започвайки да водя по-високо качество на живот със самата себе си, започнах да привличам истински качествени хора (и мъже). Някои могат да го нарекат закон на привличането, но аз мисля, че е далеч по-просто… Най-накрая се научих да обичам себе си по начина, по който искам да бъда обичана.