Вижте как футболната съдийка Рени бие дузпи и раздава картони и в живота

Автор: Радостина ГЕОРГИЕВА снимки Авторът



Рени Радева е на 17 години от Карнобат, чаровна мажоретка с батон, но като обуе бутонките, става строг рефер, раздаващ правосъдие на терена. Тя би могла да печели конкурси за красота, да обикаля молове и да капризничи в изискани заведения, но е умна, упорито спортува и учи. Красотата й е дар от Бога, но за всичко друго тя не спира да се труди. Ако има трета част на „Професия Блондинка”, Рени би била най-подходяща за ролята, защото би изиграла себе си. Ето и краткото, но изключително интересно интервю пред Флагман.бг , в което младата надежда описа живота и мечтите си.

Рени Радева (вляво) и Гергана Видова - двете футболни съдийки от Бургас

- Рени, наскоро ти се върна от футболен турнир за съдии, как премина състезанието?

- Този турнир се провежда за четвърта поредна година в Несебър. Участват съдии от различни краища на България, в нашата страна съдийството е доста разпространено. Тази година наши гости бяха румънски съдии, които обаче проявиха неспортсменска игра и затова бързо-бързо си отидоха е не взеха участие на финалите. Нашият отбор, бургаският, се представи с отлична игра срещу пловдивските съдии, които печелят всички съдийски турнири. Бихме ги с 1:0, малка разлика, но голяма победа, все пак.
Аз взех участие в мача срещу отбора на Силистра, който бе уговорен предварително, защото румънците също искаха да играят и сляха двата отбора предварително. Все пак ги оставихме да победят с 2:0. Аз бях на резервната скамейка, когато за десет минути влязох в игра за малко да се разпиша от корнер, но ударих греда. Имаше едно спречкване между мен с играч от Силистра, но аз победих с феърплей.
Турнирът беше много интересен, за мен това бе първо участие, останах много очарована от всичко - от топлото посрещане, взаимоотношенията между отборите. Запознах се с много хора, имам много нови приятели и приятелки, защото съдийството не е само за мъже, както и футболът.

- В Карнобат (и не само) си известна като красива мажоретка, пяла си във вокална група „Синева” като по-малка, а сега си футболен съдия. Колко популярно в България е женското съдийство?

- Женското съдийство в България не е толкова разпространено, допреди една година не знаех, че е така. За мен всичко започна с една моя тренировка на стадиона, и изведнъж дойде моят преподавател по ФВС Митко Дончев в СОУ „Св.св. Кирил и Методий” и ме попита дали гледам футбол, след като постоянно ме вижда как ритам на футболното поле. Отговорих: Да. И така, от септември миналата година започнах да се обучавам и смея да твърдя, че за почти една година много добре се справям със съдийството, с правилата на най-великата игра. Този напредък, който имам, го дължа на хората от Карнобат - Валентин Железов, Стефан Димитров, Сезаи Хасан, Николай Стоянов, г-н Петър Тишев - без които нямаше да съм това, което съм сега. Никога няма да забравя първия си мач със Стефан Димитров, който се държи с младите съдии като баща на терена и дава безрезервна подкрепа на новите колеги. Всичко това за мен е едно голямо приключение.

А съдийките в България не са много, в Бургас сме две - Гергана, тя е на 36 години, а по принцип съдийството за жените у нас е до 40 години. Така, че се надявам да бъда една достойна заместничка на Гергана, да не говорим, че няма и много кандидатки да се занимават с това. Статистически погледнато, в България на 1 000 мъже - съдии се падат 30 жени - съдийки, което е много малко изразено в проценти. Да не говорим пък колко малко са международните съдийки от България. Ето, сега по време на Световното виждаме по БНТ да дава коментари и мнения Християна Гутева, например, тя е наша млада международна съдийка, както и другата чаровница Павлета Рашкова. И двете засега са съдийки във В футболна група. За да има една жена право да е международен рефер, трябва да навърши 25 години. Камена, която вече е само делегат и има 21 години опит зад гърба си, може да бъде пример за подражание с нейната всеотдайност към съдийството на много мъже - рефери. Имах честта да се запозная и с Галина Донева, тя също е една уникална жена - с червените и жълтите картони в ръка, и със свирката в другата - невероятна е, със страхотни футболни способности и всява респект и страхопочитание от страна на играчите на терена.

Искам да стана международен футболен съдия, споделя Рени

- Как реагират футболистите на хубава съдийка?

- И аз като другите съдии съм на терена с къси гащета, бутонки, гети и големи по размер блузи - така съм облечена за мач и аз. Очарована съм от това, че момчетата на футболното поле ме приемат сериозно и показват уважение. Аз не съм там на модно ревю и не за да търся мъжко внимание. Не е важно как изглеждам, а какви са моите способности на терена.

- Какви са очакванията относно развитието ти като рефер?

- Засега съм рефер на ниво детски футбол, където да свириш мач е много забавно и увлекателно. Участвам в съдийство на мачове и в Бургас, и в Карнобат. Това са отбори на деца набор 1999 г. в елитните за тази възраст групи. Свирих и на четири контроли на „Дунав – Русе” с „Нефтохимик”, а знаем, че русенският отбор е в професионалната Б група. Може да се каже, че добре се адаптирам в мъжкия футбол, който е много по-различен от детския и юношеския. Била съм съдия и на 17-годишни, играещи футбол. Те са ми връстници, играят добре, имат респект към моето съдийство и се справям успешно. Те приемат моите съдийски решения, което говори добре за тяхната култура не само като играчи на терена, а и като млади възпитани хора. Последният ми наряд беше на мача от А ОФГ на „Средец” с „Планиница”, но мачът не се състоя, защото гостите не се явиха.

Плановете ми са, докато навършва 18, което ще е след една година, да започна да свиря и във В група, засега се водя в А. Надявам се да се срещам с по-висок клас футболисти. През следващия полусезон през септември се надявам да започна да ръководя мачове и не само на тъча да вдигам флага за засади, а да дам  и някой друг жълт или червен картон, ако се налага.

Не бързам, времето е пред мен, има много години да се развивам и когато навърша 25, съм уверена, че ще намеря своята реализация като международен футболен съдия.

Красавицата раздава картони и в живота

- Извън футбола раздаваш ли картони и на кого?

- Жълт картон бих дала на нечестните хора, аз съм честна и искам и към мен да се отнасят така. Не спестявам истината на близките си и ми се ще и те да не ми я спестяват, защото истината винаги е само една. Не съм злопаметна, бързо прощавам, но на предателите давам директен червен картон, това е положението в живота. Също като при футбола - един път правиш компромис, вторият път - вдигаш картона. Дузпа бия на безкомпромисните хора, случва се и на мен да бият. Футболът обаче ме научи да посочвам бялата точка и след това е ред на 11-метровият наказателен удар.

- Съдия на терена, адвокат искаш да станеш, след като завършиш право след време, а и спортната журналистика те влече. Как ще съчетаеш всички мечти с реалността?

- За мен учението е на първо място. Съдийството за мен е хоби, прави ме щастлива, но е  работа, която да върша в свободното си време. Твърдо съм решила, че ще уча право. Да стана адвокат, ми е една от детските мечти. Като юрист смятам да си изкарвам прехраната, а и съдийството е до време. Така че ще запиша редовно обучение право, а след третата година възнамерявам да запиша задочно спортна журналистика в НСА.

И като говоря за мечти, имам и още една - да отворя своя собствена детско-юношеска школа след време. Защото обичам децата, удоволствие да се работи с тях и да ги уча на това, което на мен си се отдава. Не на последно място, искам да предавам ентусиазма си на следващите поколения. Така човек става по-голям оптимист, по-борбен и следвайки мечтите си, побеждава.

Рени е обаятелна мажоретка и футболен съдия, мечтае да стане адвокат или спортен журналист