Запазете стенописите в храма „Св. св. Кирил и Методий“, много по-ценни са от самата сграда

Автор: Иван КОЛЕВ снимка: Авторът



Христо Етрополски е доктор на науките, професор по история на изкуствата, преподавател в катедрата по реставрация на Химикотехнологичния и металургичен университет. Завършил е и физика и е специалист в реставрацията на паметници на културата, сочен за един от най-добрите в страната. Член е на Съвета по високи технологии. Проф. Христо Етрополски потърси Флагман.бг. в отговор на тезата на Георги Мицов за храма „Св.св.Кирил и Методий“(ВИЖ ТУК).  Проф.д-р Христо Етрополски участва и комисията, която огледа детайлно пукнатините в храма и определено е сред хората, които могат да дадат експертното си становище за спасяване на символа на Бургас.


- Проф. Етрополски, възможно ли е храмът „Св. св. Кирил и Методий“ в Бургас да бъде възстановен и напълно обезопасен?

- Разбира се, че е възможно. Преди няколко месеца колегите от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) направиха детайлен оглед за т.нар. „инженерна реконструкция“, която трябва да укрепи храма. Сигурен съм, че са си свършили отлично работата. Но трябва да се знае, че църквата има нужда от три вида реставрации - инженерна“, архитектурна и реставрация на стенописите. За съжаление, последните два не са заложени в проекта на Община Бургас. Затова предложихме експерти да участват при направата на конструктивния проект, тъй като има много неща, които трябва да бъдат съгласувани.

Трябва да е ясно какво ще се прави със стенописите и най-вече там, където те са разкъсани. Нужно е комисия да ги огледа и да даде своите препоръки, за да може те да се съхранят, докато зидарите работят. Ако се прецени, че трябват големи пространства, ще се слагат анкери или ако се налага, фреските ще се свалят, трапосат и след като приключат всички дейности – върнат на старите им места. Това е една модерна и напълно безопасна процедура в реставрацията. Останах изумен от разговора ми със зам.-кмета на Бургас Костадин Марков, когато му изказах опасенията си и той ми каза: „Ще направим сградата, а след това стенописите“. За него като строител може и да е така, но има опасност да съсипят изключително ценни стенописи, които са богатство за църквата и българската история. 

- Каква е Вашата позиция като специалист по повод мнението на Георги Мицов, който предложи църквата да се събори и построи наново?

- Когато прочетох този текст... не можех да повярвам, че се разсъждава по подобен начин. Абсолютно дилетантско е мисленето – дайте да я разрушим и направим наново. Не е редно чисто професионален спор да се хвърли в общественото пространство. Тогава винаги ще се намерят хора, които да са съгласни. Този дебат трябва да се води между професионалисти. Слава Богу, нашето законодателство няма да допусне това да се случи никога. Европейското законодателство - също. Това е паметник на културата и попада под специална закрила.

- Не е ли в дългосрочен план по-удачна идеята църквата да се построи отново, за да е по-устойчива във времето?

- По този начин може да се разсъждава, ако се касае за административна сграда, но тук говорим за паметник на културата. На шега мога да Ви дам следния пример: когато американците са поискали да купят Айфеловата кула, да я демонтират и пренесат зад Океана. Попитали колко струва, а французите им отговорили: „струва хилядолетия култура“. Американците и сами могат да я направят тази кула, нейно пълно копие, но няма да е същата. Такъв е и случаят с църквата. Абсолютно недопустимо е да се стига до подобен ход. Ако погледнете старите черкви, ще видите, че те са преустройвани по няколко пъти. Падали са куполите, опожарявани са и върху тази сграда, без да се разрушава това, което е останало, е достроявано.

- Какви средства, според Вас, ще са нужни за пълното възстановяване на храма? Правителството отпусна 1,8 млн.лв.  за реставрация, но очевидно те са само за инженерното укрепване.

- Когато става дума за култура, не можем да говорим за пари. Заради това Ви дадох този пример с Айфеловата кула, но във всеки случай това ще е в пъти по-малко, отколкото да се направи нов храм и тези красиви фрески да се повторят. Тук не е ясно кое е по-ценно – дали стенописите, или самата сграда. Според мен, това са стенописите, те са академична рядкост. В България има няколко черкви – най-много 2-3, които са с такъв тип фрески. Има момент, в който за реставрация се дава десетки пъти повече, отколкото за построяването на нова сграда.

- Проф. Етрополски, отваряте изключително интересна тема – за стенописите в храма. Смятате ли, че целостта им може да бъде нарушена при укрепването?

- Опасявам се. Заради това бях дошъл в Бургас специално да говоря с кмета Димитър Николов по тази тема, но той бе зает и не се получи. Исках да му обясня, че стенописите са богатство за Бургас и българската история. И трябва да се направи всичко, за да бъдат спасени. А и не става дума за някаква сериозна сума. Става дума за съвсем малки пари, но проектът трябва да е направен и изпълнен компетентно.  Пукнатините по стенописите не са много – 5 % от общите в храма по главния купол и северната стена. Трябва там, където се работи около пукнатината, да се вземе решение какво да се прави. Просто проектът трябваше да е единен. Архитектурният, реставрационният и инженерният не трябва да си противоречат, за да не се върши работата двойно и тройно.

- Стенописите ги няма в проекта, но искано ли е поне съгласуване при обявяването на обществената поръчка за избор на фирма, която да ремонтира храма?

- Според мен не е искано никакво съгласуване. Колегите от УАСГ са изработили проекта дотолкова, доколкото църквата да се закрепи, но няма съгласувания с реставраторския екип. Редно беше да се направи. Неприятно впечатление ми направи и нещо друго - в църквата в момента всичко е отворено, пълно е с гълъби и целият този тор, който пада върху стенописите ги съсипва повече от пукнатината. Цари едно общо безхаберие. Говорих със зам.-кмета на Бургас Костадин Марков и го посъветвах да отидат и опънат една мрежа, поне гълъбите да не влизат. Той обеща, че ще го направи, но дали е сторено, не знам.

- Не е ли твърде късно сега да се вземе това становище на реставраторите, тъй като обществената поръчка тръгна преди месец и половина?

- Винаги може да се направят корекции. Те няма да са кой знае какви и няма да забавят съществено проекта. Ако трябва да се осъществят някакви изследвания, те ще отнемат две седмици. 


- Проф.Етрополски всички, бургазлии се съмняват, че конструктивно тази сграда може да издържи дълго.

- Бъдете сигурни, че комисията от УАСГ си е свършила отговорно работата. Основите ще се укрепват, теренът – също. Той е върху един нанос, който при изкопаването на трапа просто се е свлякъл. В цял свят тези зони се правят пешеходни, колите са далеч. Проектът за подземния паркинг е против всякакви урбанистични норми.

- А дали вибрациите от трафика към паркинга няма да изиграят роля за бъдещи пропуквания на храма?

- Според мен няма такава възможност. Големите вибрации са минали с наливането на бетона. Това е един терен, който не предава вибрацията, просто ако бяха набили пилоните преди да започнат да копаят и между тях бяха сложили пана, които не дават възможност част от пясъка да се стече, черквата нямаше да мръдне. Но те просто си спестиха тези неща. Не ги направиха и постъпиха крайно непрофесионално. Строителят на паркинга е абсолютно отговорен за случилото се. Това е типичен случай за това как, като се гледа един проект сам за себе си, той може да създаде много проблеми.