Парламентът прилича на музей на восъчни фигури

Автор: Ани АЛЕКСАНДРОВА, в. Десант


На първото си редовно заседание след изборите на 25 май парламентът проведе – при това като точка 3 от дневния ред – дебатите по внесения от ГЕРБ четвърти вот на недоверие към правителството на Пламен Орешарски. Това трябваше да се случи преди изборите, но тогава депутатите от негласната тройна коалиция БСП-ДПС-„Атака” провалиха заседанието, като повечето от тях не дойдоха на работа. С което осуетиха превръщането на дебатите в предизборна агитация от трибуната на парламента, но надали промениха резултатите от вота.
С днешна дата актуалният въпрос е как и дали това, което показаха изборите за евродепутати, ще промени разположението на силите в парламента, ще падне ли правителството на Пламен Орешарски и дали ще има нови предсрочни парламентарни избори. За мнозина питането в последния въпрос не е дали, а кога? 

Дали изборите събуждат сгушени прасета?

Това е много актуален политически въпрос с елементи на коментар и освен това съвършено реторичен. Подсказа го по своя си махленско-милиционерски начин лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов десетина минути след началото на заседанието на парламента в сряда.

Тези десетина минути бяха съвършено достатъчни, за да унищожат в него цялата останала екзалтация от изборната победа и отново чутото „Поздравления, генерале!” в Брюксел. И затова Борисов изригна пред вече обръгналите на речника и амплитудите в емоциите му парламентарни репортер(к)и.

„Как да се работи в този парламент - седят вътре като болни прасета и се гушат?!“ Така  Борисов коментира ситуацията в Народното събрание след отказа на мнозинството да пренареди дневния ред и да направи дебатите по вота точка №1.
„Очаквах, че вотът ще бъде първа точка, защото трябва да бъде една-единствена. Те се правят, че нищо не се е случило в неделя, а вече политическото пространство е различно. Те не са победили нито на парламентарни избори за българския парламент, нито на „вота на недоверие” в неделя (…) в БСП дори не знаят къде са, явно шокът от загубата още ги държи. Какви ремонти, какви кабинети ще правят тези хора“, проплака Борисов.

Имаше защо да роптае генералът от резерва (с големи шансове да престане да е на резервната скамейка в управлението), защото току-що бе разбрал, че шансовете му да си вземе властта обратно по относително цивилизован начин са абсолютно нищожни.

Мечтите преди сън и на събуждане

В часовете след средата на изборния ден, та и до момента мантрата „Оставки сега, предсрочни избори – наесен” се превърна в тотален хит, дори в химн за ГЕРБ, Реформаторския блок, „България без цензура”, АБВ (заради шанса да влязат в следващото НС, прибирайки още малко „наши” от БСП) и много други формации, които така и не се примириха с финта от миналите избори, спечелени от ГЕРБ, за да управляват ДПС и БСП.
Разликата е в нюансите. Борисов говори и действа малко урбулешката, на юруш, като за футболните агитки пред софийската баня. Още в неделя той рече, че в сряда трябва да е последното заседание на парламента – да се разпуска, правителството да хвърля оставка и да се върви към нови избори.

В понеделник за пореден път бе отправена оферта към потъналия в нелегалност Сидеров: той извежда от парламента „Атака”, а Борисов – ГЕРБ и това Народно събрание пада веднъж и завинаги.
Във вторник Борисов иронично молеше Серж никога да не подава оставка, за да може ГЕРБ да бие БСП во нине, и присне, и во веки веков.
А в сряда, вече в парламента, трябваше да се чуди имало ли е избори и как да се работи с болни прасета, дето седят и се гушат.

Има още нещо важно, даже много важно. В някой от дните между неделя и сряда Борисов каза, че ако не може да се стигне до избори по цивилизован начин, то неговият ГЕРБ ще подкрепи и ще се включи в протестите срещу това управление, седнало на чужди места, на неговото място.
В сряда, идвайки на работа в парламента, Бойко Борисов видя, че полицаите отново са много повече от протестиращите и контрапротестиращите. А самите протестиращи са по-малко от  един автобус хора, което значи, че нямат шанс да изкривят дори усмивката на Мая Манолова, камо ли да бутнат парламент и правителство.

От заколението, мамо, направо в парламента

И докато мнозина предвиждаха съюз между ГЕРБ и ББЦ, а Бареков тръбеше, че вече има сделка за съвместно управление ГЕРБ-ДПС още при този парламент, изведнъж се оказа, че има и трета оферта – за управление на БСП с ББЦ.
Някои биха нарекли това всеядност, а други – политическа бисексуалност.
Така или иначе в първия работен ден на стария парламент след новите избори Бареков се появи там, където работят депутатите с червена вратовръзка и смайващи опорни точки за разговор с бившите колеги по новинарство.

И произведе новина, по-голяма от тази, че се простил с майка си, като тръгнал да гласува, защото отивал на заколение.
Ако БСП се реформира, има протегната ръка от ББЦ за съвместно експертно правителство, шашардиса парламентарните репортери лидерът на "България без цензура". И добави, че „това е най-нормалната партия в момента, там проблемът е Станишев и Моника".
Бареков прогнозира, че ако млади хора поемат БСП, то партията "все ще има 40-50 депутати в НС и, ако е такова положението, ще предложа БСП да идва при нас и с нея да правя правителство и да управлявам... на мен ще ми трябват депутати".

Никога няма да се коалираме с ГЕРБ, категоричен бе Николай Бареков. Той изрази увереност, че ББЦ и коалиционните й партньори ще влязат в НС след предсрочния вот с внушителна парламентарна група от поне 70-80 депутати.
"Готов съм за министър-председател, да съставя правителство и да управлявам. Разбира се, че ще търся коалиционни партньори, ако гласовете не ни стигнат. Трябва да имаме всички опции пред нас“, обясни Бареков предложението си към БСП.

Но бомбата хвърли победителят с главно Д

Защото докато нервният Чуколов от „Атака” не знаеше как да обясни отсъствието на болния, може би, Сидеров; нито присъствието на цялата останала група в парламента, за да се гарантира кворума; поради което баламосваше медиите с това как „Атака” ще иска касиране на изборите и ще разчита на подкрепата на доста хора от БСП… Лютви Местан даде открит урок по прагматична политика. Както и обяснение за постоянните резултати на ДПС в избори от 1990 г. насам – в политиката няма вечни приятели, а само вечни интереси.
Между другото – все така си говорим за един нормален парламентарен ден – толкова скучен, погледнато отвън, че приличаше на стоп кадър от изказване на депутат трети мандат…

Лидерът на ДПС изрече с кротък глас и безукорна граматика неща, от които на БСП, на правителството, че и на хрантутниците и протежетата им дори, със сигурност се е смразила фонетиката… преди да почнат да попържат като ранен сръбски четник.
Въпросът за легитимността на кабинета "Орешарски" е съществен. Отново трябва да се постави въпросът за реалната алтернатива, каза Местан. И добави, че няма как правителството да оцелее цял мандат.
Местан изтъкна също така, че ДПС е отворена за "разговори за намиране на полезен за България изход, както и за постепенен преход за стабилизиране на политическата ситуация в страната".

И не на последно по значение място: "Трябва да се обсъди идеята за избори, но много трезво, без емоция, не като резултат от ултиматума, който би бил поставен от партии, които в сравнителен план се явяват успели, но от гледна точка на вота - те също губят над 400 000 гласа в сравнение с преди една година", коментира още лидерът на ДПС, визирайки ГЕРБ.
Казано в едно изречение: Оказва се, че са възможни оставка на правителството, разпускане на парламента и предсрочни избори! И видимо условието за всичко това е само едно: спазаряване с ДПС. Което, между другото, вероятно не изключва и варианта за повторно спазаряване на БСП с ДПС.

Мълчанието на вълците

Би било много погрешно в тази ситуация някой да оприличи мълчанието на ръководството на БСП на „Мълчанието на агнетета”. Станишев може и да говори скучно като радиоточка; възможно е дори Борисов не само да се хвали, а наистина да го е бил 11, а не 5-6 пъти (на тенис, например, не само на избори), но още нито Борисов, нито дори Първанов могат да се похвалят, че са разклащали сериозно стола на Станишев като ръководител на БСП.
В буквалния смисъл на думата – факт е, че Станишев няма да подаде оставка от лидерския пост в БСП, въпреки разгромната загуба.

И понеже се очертава още по-голяма катастрофа на едни предсрочни парламентарни избори, логиката подсказва, че Сергей Дмитриевич ще се бори със зъби и нокти да няма предсрочни избори. Дори и с цената на ново или основно ремонтирано правителство.
Както и с незачитането на възродените стари или някакви нови – мащабни и мобилизиращи – протести срещу управляващите. По подразбиране – и чрез предоговаряне на сделката за съвместно управление с ДПС и Атака”.

Освен всичко друго, на европейско ниво ПЕС загуби от ЕНП далеч по-поносимо, отколкото БСП от ГЕРБ. И в Брюксел все още има шансове Станишев и Шулц да приложат на Европарламента номера, с който преди година Сергей превърна Борисов от победител в опозиция.
Има един опитен и пристрастен към социалистите социолог, който рече тези дни по адрес на БСП, перифразирайки Марк Твен: „Слуховете за смъртта на БСП са силно преувеличени”.

Като в музей на революционното движение

Зад дебелите стени,  по дебелите мокети,  „тет а тет” в големите кожени кресла по кулоарите – в това, все същото, още по-недолюбвано 42-ро обикновено Народно събрание – животът продължава след изборите точно както вървеше и преди тях. Дебатите по вота на недоверие бяха безкрайно скучни, а по същество и ялови.
След регистрирането на необходимия кворум присъствието на депутати в залата варираше от скромно до символично.

Така беше и с министрите – в началото бяха трима, после дълго време Драгомир Стойнев сам и самоотвержено изнасяше с леки говорни дефекти битката с устатите си опоненти от ГЕРБ, а Орешарски дойде минута след края на словесното противопоставяне.
От ГЕРБ го посрещнаха с викове „Оставка”, а после напуснаха залата, вместо да го поставят сякаш на електрически стол с въпросите си за провала на правителството в енергетиката.

БНТ през цялото време излъчваше на живо цялото скучно театро. На моменти човек не можеше да разбере дали гледа живо предаване или без да иска е натиснал копчето за „стоп кадър”.
От което може да се заключи, че тези дебати нямат никакво значение за резултатите от гласуването по вота на недоверие. Както и че самият вот по недоверие и този път няма никакво значение за съдбата на това правителство. И не на последно място – че в този парламент има плашещо много хора, които сякаш са програмирани дрямката им да продължи цял мандат.

И след като на тези избори разбрахме, че повечето българи изобщо не се интересуват от проблемите на ЕС и ги неглижират с отказа си да гласуват, остава да се питаме дали резултатите от евроизборите ще променят по някакъв начин политическото статукво или безвучно ще потънат като камък в блато.