Тайнствата на българския евровот

Автор: Георги ПАПАКОЧЕВ, Дойче Веле


Регистрираните 21 партии и коалиции, петимата независими кандидати и всичките 317 претенденти за 17-те кресла в ЕП отправят послания, срещат се с избиратели, участват в официални диспути и неофициални разправии, за да убедят електората колко полезен ще бъде всеки от тях в Брюксел и Страсбург и как тъкмо неговото присъствие там ще допринесе да се развърти по-широко кранчето на европейското благоденствие за най-бедната членка на ЕС.
Всичко това обаче не дава отговор на някои ключови въпроси, които всеки разумен европейски избирател си задава, преди да се запъти към избирателната урна. При обикновени парламентарни избори пуснатите гласове определят бъдещото правителство и съответната опозиция. При евровота това не е точно така. Българският избирател трудно може да следи, например, какви коалиции ще се образуват в ЕП - на идейна основа, ляво-десни, национални, регионални, по интереси, коалиции на големите или малките държави - с трудно забележими и преливащи една в друга граници.
Освен това, докато хората вече добре знаят какви са отговорностите на националното им правителство, познанията им какво може и какво не може да прави ЕК, примерно, са твърде ограничени. Мнозина, да не кажем 90 на сто от обикновените избиратели, трудно биха направили разлика между Европейския съвет и Съвета на Европа, а около кризата в Украйна те си задават и напълно резонния въпрос защо Барак Обама и Владимир Путин разговарят по телефона с Ангела Меркел, а не с господата ван Ромпой или Барозу?

Европейска кампания с български вкус

Наясно ли е българският избирател за какво точно ще гласува на 25 май? Ръководителят на представителството на ЕК в София Огнян Златев пояснява, че задача на представителството, както и на бюрото на ЕП в София е да информират българите какво представляват европейските институции и как функционират те. Задача на самите политици обаче е да мотивират хората да отидат до урните, както и да ги убедят да гласуват за един или друг кандидат.
„Не казваме на никого – гласувайте за този или онзи, а казваме, че ЕС е нашия общ европейски дом и ако искаме нещата, които се решават там, да зависят от нас, е важно да се гласува“, казва пред ДВ Огнян Златев.
Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда твърди, че дори кампанията да е стартирала с някаква познавателна информация, към края й избирателите едва ли ще са научили нещо повече за ЕС. Причината? „В България кампанията преминава в национален контекст и на фона на случващото се в Украйна, посланията са насочени в друг фокус и основната мотивация на онези, които ще застанат пред урните, ще бъде силно зависима от техните настройки за националната политика“, коментира Цонева.

Матрицата на управляващите

Нормално ли е все пак изборите за ЕП да се превръщат в лакмусова проба за вътрешнополитическите нагласи на българите? Това не е само местен феномен, пояснява Огнян Златев и припомня, че в доста европейски държави преди и непосредствено след евровота ще има местни избори или такива за национален парламент. Така вътрешнополитическата тематика присъства неизбежно в кампаниите в Европа, тъй като е много по-лесно хората да свържат нещо, за което се гласува, със своето всекидневие.
„Онова, което ми липсва в българския контекст и на което бих се радвал, е да бъдат дискутирани повече общоевропейски теми. Какъв ЕС искаме да видим, каква да бъде Европа отсега нататък - на отделните държави или една обща Европа?“, споделя Огнян Златев.
Лакмусова проба за вътрешнополитическите настройки на българските избиратели?
Антоанета Цонева също приема, че навсякъде на Стария континент евровотът съдържа вътрешнополитически лакмус за влиянието на националната политика. Тя обаче смята, че след почти едногодишни протести и при толкова ниско доверие в българските институции няма как избори, в които се тестват обществените настроения, да не изглеждат по такъв начин.
„Самите управляващи заложиха тази матрица. Избирателите, в своите ядра, при подкрепата на партиите ще бъдат силно мотивирани именно от тези фактори, а не толкова от загрижеността коя фракция би доминирала в ЕП. А за България действително е важно дали ЕНП или ПЕС ще имат мнозинство в ЕП, тъй като това ще се отрази неизбежно върху националната политика“, изтъква Цонева.

Поглед в бъдещето?

Струва си като европейски избиратели да се замислим всъщност и върху някои на пръв поглед футуристични неща. Например дали ако ЕС беше финансиран пряко с парите на гражданите, избирателят веднага би се заинтересувал какво точно се случва с неговите пари. Или създаването на общоевропейски политически партии, да речем. Силата на политическата система в САЩ е и в това, че републиканците и демократите са във всеки отделен щат и ако в тази държава съществуваха стотици политически партии, както е в Европа, не е трудно да си представим колко уязвима щеше да е тази страна.
Подобен европейски футуризъм обаче трайно отсъства в мислите на българския избирател. Поради това той и в бъдеще ще оценява евродепутатите си по това дали ще успеят да организират изложба на Тракийското златно съкровище в Брюксел или обещават да се преборят местната ракия да стане запазена марка в ЕС. С което нещата ще приключат до следващия евровот.