Премахването на плоския данък – пореден удар върху работещите хора в България

Автор: Ангел Динков, адвокат


Заех се да напиша тази кратка статия под въздействието на редица изказвания в публичното пространство в подкрепа на премахването на Т.Н. ПЛОСЪК ДАНЪК. Борейки се с вътрешното си възмущение спрямо тази евтини популистки изказвания, ще се опитам да направя професионален коментар по темата.

Преди да започна анализа си искам да отворя скоба и да посоча следното: На практика повечето от хората свързват прогресивното данъчно облагане с един друг институт на данъчното ни законодателство от близкото минало, а именно „необлагаемият минимум на доходите”. Необлагаемият минимум  е сума, която е свободна от данъци, и се изчислява на месец, когато става въпрос за трудови възнаграждения, или на година - в останалите случаи. Необлагаемият минимум обаче по никакъв начин не е обвързан с прогресивното данъчно облагане, а може да се прилага и при единната данъчна ставка. Сиреч не е нужно да имаме прогресивно данъчно облагане, за да има необлагаем минимум. Този факт обаче не се разяснява на широката публика, а се тръби надлъж и нашир, че отмяната на плоския данък ще доведе до повишаване на благосъстояноето на хората и ще възстанови справедливостта, което както разбирате е чиста лъжа.

Но нека да оставим на страна политическо  говорене и да погледнем цифрите:

Прогресивното подоходно облагане бе в сила до края на 2006 г. Според тогава действащият закон доходите до 180 лева на месец бяха необлагаеми. Оттам нататък обаче ставаше страшно. Данъкът започваше от 20% за горницата над 180 лева и стигаше до 24% за горницата над 600 лева. Забележете, уважаеми читатели:  най–високата ставка започваше за доходите над 600 лева на месец. Законът /по точно законодателят/ приемаше, че богат човек, и дори изключително богат човек, е този, който печели над 300 евро на месец. Ако един западноевропейски гражданин получава 300 евро доходи на месец, държавата му дава помощи, а когато в България някой е дръзнал да печели над 300 евро на месец, държавата го облага с най-високият възможен данък. И то забележете - данъкът се начислява, след като вече от заплатата са отдържани /направо прибрани/ здравните и социални осигуровки на данъкоплатеца.

И тъй като най-различни политици и синдикалисти показват загриженост за „многострадалната работническата класа”, нека изчислим как ще повлияе връщането на прогресивното подоходно облагане върху доходите на един средностатистически работник в България, който получава сравнително ниска брутна заплата в размер на, да кажем, 500 лева.

При сега действащият плосък данък, от заплатата ще бъдат отдържани 50 лева и за работника ще останат чисто 450 лева.

Ако приложим закона отпреди 2007 г., съответно, ако се прилага прогресивната таблица оттогава, ситуацията ще бъде следната:

- сумата от 180 до 250 лева ще се облага с 20%, или в абсолютно число ще се отдържат 14  лева
- сумата от 250 до 500 лева ще се облага с 22%, или в абсолютно число ще се отдържат 55 лева

Или общо на работника, при прилагане на прогресивната ставка, ще бъдат отдържани 69 лева, а при прилагане на 10 процентния плосък данък ще се отдържат 50 лева.

И така, при прилагане на прогресивната таблица, в сравнение с плоския данък,  работникът, получаващ 500 лева брутно, ще занесе в къщи 19 лева по-малко на месец и 228 лева по-малко на година. А какво да кажем за лекар, който получава 2000 лева заплата? Или архитект!? И дори шофьор на ТИР или моряк? Обърнете внимание на факта, че според програмата на настоящото правителство МРЗ до края на мандата следва да скочи над 430 лева. Минималната заплата, драги читатели, а какво да кажем за средната, или за реалната заплата в повечето сектори.

Тук радетелите на прогресивните данъци ще ви кажат, че таблицата ще се състави така, че да облага най-много само най-богатите. Пълни глупости! Възниква въпросът: кой ще има божественото право да определя кой е богат и кой най-богат?  За един клошар може би получаващият 1000 лева на месец е неземно богат. В същия момент това са 500 евро, които не стигат за два самолетни билета до Европейска дестинация. Относно данъчните ставки и тяхната относителност можем да се поучим от историята. Например в САЩ всеобщият подоходен данък е въведен като изключение в началото на 20-ти век, като и тогава мотивът е бил да се обложат само най-богатите. Само че тогава много богат е бил човек с над 10 000 долара доход на година. С течение на времето инфлацията /пак по вина на държавата, която в различни моменти печата пари в несвяст/ е променила правилата на играта и подоходният данък е започнал да се прилага относно всички.

Мисля си, че е по-дорбе да се учим от грешките на другите, отколкото да ги повтаряме. Не сте ли съгласни с мен?!

И тук е място да поговорим за най-богатите. Ще има ли ефект върху тях евентуалната промяна в законодателството и премахването на плоският данък?

Под най-богати хора би следвало да се разбира тази част от обществото, която притежава средствата за производство и националния капитал. Сиреч собственици на заводи, банки, финансови институции, големи търговси компании, минодобивни предприятия, транспорт и т.н.   Нека сега да направим едно въображаемо пътешествие в техния финансов свят и да видим ще плащат ли тези хора повече данъци или не, и изобщо какъв ще бъде ефектът за фиска от промяната на данъчната ставка за доходите на тази прослойка от населението?

На първо място следва да се отбележи, че тези хора не работят на заплата, или, ако имат такава, то тя е напълно формална и не така висока. Те са собственици на компании и като такива евентуално получават дивиденти, които се облагат с данък при източника и не се включват в данъчната им декларация. Но като експерт мога да ви кажа, че собствениците на компании дори не разпределят и дивиденти, защото повечето от тези компании са фамилни и няма смисъл да се преместват финансови средства от банковите сметки на компаниите в банковите сметки на техните собственици и да се плаща данък дивидент. /Бележка: Според статистиката 99% от компаниите в България са микро, мини и средни предприятия по стандартите на ЕС и като такива са или фамилни, или съдружия с двама – трима собственици – сиреч пак фамилни/.

А как живеят тези т.н. най-богати хора от финансова гледна точка, как потребяват?  – Много просто! Купуват всичко на името и за сметка на фирмите си. Карат фирмени коли, живеят във фирмени сгради и т.н. Разбира се, плащат данък при източника в размер на 10%, но какво от това? Пак и отново средствата, които разходват, не минават през данъчната им декларация.

Изводът е ясен – премахването на плоският данък няма да засегне ни най-малко най-богатите граждани, защото те няма да бъдат облагани с данък върху доходите на физическите лица въобще.

В заключение искам да кажа следното:  отново и отново историята се повтаря. Поредният глупав популистки ход ще удари единствено и само т.н. средна класа. А уж се борим тя да бъде създадена и насърчена?  Явно няма такова желание! Средната класа е тази, върху която се крепи социума. Там се създават здрави семейства. Там се акумулира семеен капитал /във всеки смисъл на тази дума/. Там се купуват жилища, там се потребява, там най-хармонично се разпределят финансовите средства в обществото. Очевидно от това никой не се интерсува. Е да, когато децата ти учат в Швейцария, а родителите ти карат спокойни старини в околностите на Виена, защо трябва да ти пука за средната класа в България?! Ако на средната класа не и харесва – Терминал 1 и 2 на летище София работят.