Тони Димитрова: Бащата на дъщеря ми я "уволни" от живота си

Източник: ШОУ




От година и половина не общувам с бащата на дъщеря ми, каза Тони Димитрова. Просто има неща, с които винаги съм се съобразявала, но в един момент разбрах, че, когато това не е взаимно, губиш себеуважение, ако продължаваш за своя сметка да правиш компромиси. Години наред дори след като се разделихме, съм била отворена към този човек, но жестовете ми през годините изглежда останаха недооценени. Не сме си крещели, не сме се обиждали, но аз се отдръпнах, защото уважението трябва да е взаимно – така смятам. Имаше някога любов, дъщеря ми е от този човек, живели сме заедно, и аз винаги съм оценявала всичко това, но ето че стигнахме до този финал…

За жалост, той много не се присеща за Магдалена през последните две години. Позабрави, че това дете все пак има нужда не само от майка, но и от баща!... Не си общуваме, и, направо да си призная - аз се чувствам изключително обидена. Не може доброто отношение да е едностранчиво. Когато някой се опитва да минава „гратис” покрай всичките грижи и ангажименти и напълно загърби бившите си близки хора, ей Богу, много е разочароващо!

Нашата връзка може да е бивша, но детето никога не може да бъде „бившо”!...

Когато се разделихме с баща й, Магдалена беше на 2. Сега вече е голяма, но не чак толкова, че да не преживява липсата на внимание. Не мога да се начудя как така се случи, че, след като се разделихме цивилизовано и останахме приятели с баща й години наред, сега стигнахме дотук! Нещо стана, какво не знам, но се обидих! Това е!...
Аз съм просто една майка. Написах му нещо, казах му какво мисля, и с това приключих. Не беше честно! Не може така да „уволняваш” детето си!... От моя страна винаги е имал приятелство и уважение. Ако не е взаимно, по-добре да не се виждаме и да не се чуваме. Това не означава, че настройвам дъщеря ни срещу баща й. Напротив! Винаги й казвам: „Ти имаш един баща, друг нямаш, и трябва да го уважаваш!”. Но тя вече и сама може да прецени и да си избере какво поведение и отношение ще има към него. Защото тя е сега в една възраст, в която най-много има нужда от помощ. Не от назидание, а от разбиране. И не го получава…