Една трета от бюджета отива за социални разходи през следващите 3 години

Автор: Флагман.бг

Завишена прогноза за ръст на икономиката с 2.1%, слабо намаление на безработицата с 12.8, дефлация от 0.2%, ръст на инвестициите с 3% са коригираните прогнози за 2014 г. Емитирането на заема от 3 млрд. лв. на външните пазари се отлага за след изборите заради Европейската централна банка (ЕЦБ). Това съобщи финансовият министър Петър Чобанов, който представи в петък средносрочната бюджетна прогноза за 2015-2017 година.



За следващите три години прогнозата е за дефицит в бюджета, който ще доведе до ръст на държавния дълг до над 20% от брутния вътрешен продукт (БВП). Приходите ще се движат в рамките на 37-38% от БВП. Продължаващ икономически растеж, който през 2016 г. ще достигне 3.4%. Няма да има промяна в данъчно-осигурителната политика. Данък "пустееща земя" няма да има, каза Чобанов.



Той представи умерено оптимистична картина. "Тоест, апокалиптичните сценарии, които продължават да бъдат развивани, не намират своето основание, което се случва на практика", каза Чобанов. Той призна, че тези негативни сценарии "влияят негативно на очакванията", но няма какво да се направи, след като сме в предизборна кампания.



Правителството продължава с последователната политика с ритмично плащане на бизнеса, изчистване на стари задължения и ускорено разплащане на еврофондовете, каза финансовият министър. По думите му очакванията са това да доведе до дългосрочен икономически растеж, подобряване на бизнес средата, повишаване на заетостта, ограничаване на безработицата и намаляване на административната тежест.



В очакване на подходящия момент



Все още не е избран най-подходящия момент за емитирането на външния дълг от близо 3 млрд. лв. на външните пазари, каза финансовият министър.



От стенограмата на правителството стана ясно, че Чобанов се разминава с вижданията на премиера Пламен Орешарски по този въпрос. Чобанов настоява това да се случи възможно най-бързо, докато Орешарски смята, че може да се изчака.
Финансовият министър обясни, че се чакат някои решения на Европейската централна банка, които трябваше да се случат, но не станаха факт и затова вече и той е на мнението на Орешарски. "Няма как да не слушаш началника", отбеляза с усмивка Чобанов.

Става въпрос за намерението на ЕЦБ за сваляне на лихвата по депозитите на банките от еврозоната. Възможността да се предложи отрицателна лихва по депозитното улеснение за банките от еврозоната за нас открива възможност за теглене на по-изгоден заем, коментираха банкери пред Mediapool. Очакванията са, ако ЕЦБ приложи тази мярка, тя да накара банките да изкарат авоарите си на пазара, а не да ги държат в трезора на централната банка.

Коригирана прогноза за икономически растеж с 0.3% нагоре

Въпреки, че в бюджета беше заложен ръст от 1.8%, сега прогнозата е коригирана нагоре с 0.3%. Причината е, че ръстът на икономиката за 2013 г. е бил 0.9%, при прогноза от 0.6%. Така очакваният ръст на икономиката за 2015 г. е 2.6%, а през 2016 г. се очаква да бъде 3.4%.

Инфлацията ще остане ниска през следващите три години. За тази година се очаква дефлация от 0.2%. След което се очаква инфлацията да се ускори до 2.4% през 2015 г. и отново да се забави до 1.7-1.8% през 2016 и 2017 г., посочи Чобанов.

През следващите три години бюджетите ще са на дефицит, който постепенно ще намалява от 1.5% за 2015 г. на 0.9% за 2017 г. Това ще доведе до увеличаване на държавния дълг, който се очаква да бъде 20.1% от БВП в края на 2017 г. Увеличават капиталовите разходи на 6% от БВП

За да подкрепи икономическия растеж, правителството ще увеличи капиталовите разходи до 6% от БВП. За 2013 г. те са били малко над 5%.

Запазва се финансирането за публичната инвестиционна програма "Растеж и развитие на регионите". Засега сигурни са само 300 млн. лв. за общините, като до края на годината ще е ясно кои техни проекти ще бъдат финансирани през 2015 г., обеща Чобанов.

По отношение на програмите на министерствата предстои да се види тяхната ефективност, допълни финансовият министър. Така той даде да се разбере, че не е доволен от начина, по който министрите се справят с отпуснатите им пари.

Допълнително ще бъдат предоставени 100 млн. лв. по държавни инвестиционни заеми, за да може най-после през 2016 г. да приключи проекта за ремонт на пътища по програмата "Транзитни пътища V". Тази програма е още от времето на тройната коалиция, като първоначалните планове бяха да се ремонтират около 1000 км пътища в рамките на четири години до 2010 г., но ГЕРБ замрази програмата заради риск да се отвори дупка в бюджета.

Най-важното перо обаче си остават еврофондовете. През тази година предстои разплащане на над 1.8 млрд. евро, но от стария програмен период. От новия единствените мерки, които ще бъдат отворени, са за заетост по "Човешки ресурси".

Ще се отварят мерки само по европрограмите, по които парите ще бъдат върнати до края на годината, каза Чобанов.

Така той попари надеждите на земеделските производители, които бяха залъгвани с отваряне на мерките "млад фермер" от този програмен период от зам.-министъра на земеделието Явор Гечев.

За да няма дупка в бюджета, няма да има бюджетни линии по оперативните програми през този програмен период, каза Чобанов. Така се оказва, че той е надделял в позицията си срещу вицепремиера и министър на правосъдието Зинаида Златанова, която застъпваше "симплификациата" (опростяването на правилата) за новия програмен период.

Минималната заплата достига 450 лв. през 2017 г.

Минималната работна заплата ще расте средно с по 40 лв. годишно. За следващата година тя ще бъде 380 лв., а в края на периода през 2017 г. ще достигне 450 лв.

Максималният осигурителен доход ще се увеличава с по 200 лв. годишно. Така за 2015 г. ще бъде 2600, а през 2017 г. - 3000 лв.

По отношение на пенсиите ще продължи осъвременяването им по швейцарското правило. Раздаването на великденски и коледни добавки ще продължи, като за целта всяка година в бюджета са предвидени по 100 млн. лв., каза Чобанов.

Вдига се месечната добавка за деца с увреждания от 240 на 270 лв. от 2015 г.

Следващата година ще бъде върнат и платеният данък върху доходите на работещите на минимална заплата от 340 лв. през тази година. Сметките показват, че за това ще са необходими около 150 млн. лв., каза министър Чобанов.

Все още няма яснота какви други социални придобивки ще има за бедните през следващата година, защото са предмет на дискусия. Като се тегли чертата обаче може да се каже, че около една трета от бюджета ще продължат да се харчат за социални дейности, каза Чобанов.