На Сирни Заговезни се иска прошка

Големият християнски празник Сирни Заговезни се отбелязва в цялата страна, с църковни служби и ритуали. На днешния ден се иска прошка.
Сирни Заговезни е празник, разпространен в цяла България, наричан още Сирници, Сирни поклади, сирница, Прошка, Неделя сиропустна и други.

Празникът се отбелязва в неделята, 7 седмици преди Великден, и една седмица след Месни Заговезни.

Сирни Заговезни поставя началото на най-големия пост през годината (Великият пост), с него се свързват и кукерските игри, и прошката.

Сирница е имал изключително важно място и значение в народните обичаи, най-вече като празник на прехода от зимния към летния цикъл, а и като символ на очистването.

Според православните канони, в деня на Сирни Заговезни за последно се ядат храни от животински произход - след това започва заговяването, т. е. постенето.

Подготовката за заговяването започва от съботата преди Месни Заговезни (предишната неделя), когато е Голяма Задушница - тогава почитаме и се прощаваме с мъртвите.

Самият ден на Сирна Неделя започва с ходене на гости при по-възрастни близки, кумове и роднини, за да искат по-младите прошка от по-старите с думите „прощавай” и да получават отговор „Господ да прощава. Да си простен” или "просто да ти е".

Опрощаването между хората също е част от подготовката за дългото изпитание на постите.

Ритуалните храни на Заговезни са обикновени - на масата се слагат риба, рибник, масло, варени яйца, сирене и баница, в наши дни и халва.