58-годишен мъж с умствени увреждания умира бавно, защото нямало места в социалните домове

58-годишният Марин Димитров – Минката бавно умира в дома си в село Българско Сливово. Мъжът страда от психично заболяване и според съседите си е с развитието на седемгодишно дете. Всичките му близки обаче са починали и единствено съседите се грижат за него. Социалните работници вдигат ръце и твърдят, че не могат да му помогнат, тъй като в домовете за хора с умствени увреждания места нямало.
„Миналата година не му отпуснаха енергийна помощ, защото човекът не може да си изкара лична карта. Затова сега са му ампутирани пръстите. Гледката е страшна. Минката прилича на войник, стъпил върху мина по време на войната. Кой да му издаде документи за самоличност? Този човек не знае къде се намира. Помагам му до известна степен, но не мога постоянно да съм при него. Той има нужда от системна грижа. Всяка зима той е в тежко положение“, каза пред камерата на Нова телевизия съседът на Марин Димитров - Людмил.
Минката живее в една стая, която използва и за спалня, и за трапезария, и за тоалетна, и за контейнер за отпадъци. Мизерията е ужасна.
Каквото имаме му даваме, но не смеем да влезем в къщата му, споделят съселяните му. Единствено Людмил се престрашава да ходи в дома на психичноболния мъж. Той го мие, води го на лекар, организира му финансите, защото 58-годишният мъж познава парите, но не може да ги управлява и понякога пенсията от 110 лева изчезва за ден. Купил му и радиатор, за да се топли.
Людмил е алармирал всички компетентни институции, които могат да се погрижат за Марин Димитров.
От 2011 г. Социално подпомагане е подготвило документите за настаняването му в социален дом, но места няма. Така случаят стига до омбудсмана на републиката Константин Пенчев.
През декември имаше решение на съда, с което се блокира възможността болният сам да взема решения, но това какво помага, пита Людмил.
Сега общината в Свищов трябва да реши кой да е настойник на Минката.
Нещо не е наред, защото всеки си е свършил работата, а човекът умира, каза още Людмил.