Баровски апартаменти на нос Хумата се предлагат на богати руснаци за по 205 000 евро

Автор: Флагман

Апартаменти в затворения комплекс „Св. Тома“, чийто строеж унищожи уникалния нос Хумата край Аркутино, се продават сега по 205 000 евро на руския пазар. Офертата за тях е публикувана в сайта property.ru, от която става ясно, че апартаментите са по 113 кв. м., т.е. 1 814 евро на квадрат. „Възхитителен пентхаус в разкошен комплекс на първа линии, разположен на територията на природния парк Аркутино“, започва с хвалебствия обявата. На бъдещите богати купувачи се обяснява още, че резерват Аркутино е една от последните недокоснати диви природни територии по българското Южно Черноморие.
Парадоксалното в случая е, че продавачите хвалят това, което със строежа на този комплекс бе унищожено – част от девствената българска природа. Бъдещите собственици ще могат или да живеят постоянно в имота си, или да го отдават под наем като апартамент клас „лукс“.
Строежът на ваканционното селище стана възможен, след като небезизвестната компания „Главболгарстрой“ влезе в съдружие с Община Созопол. Това се случи преди десетина години, когато кмет на Созопол бе Веска Караманова, а председател на ОбС – нейният непримирим враг Панайот Рейзи. Двамата обаче се прегърнаха братски, образно казано, и показаха учудващо единомислие по въпроса. Така през юли 2005 година местният общински съвет гласува решение за създаване на „Консорциум ГБС - Созопол" АД, като общината влезе в дружеството с 38 дка земя.
Напразно хората, които милеят за българската природа, повтаряха, че бъдещото селище ще се намира едва на 800 метра от природната забележителност "Алепу" и на 1000 метра от резерват "Ропотамо", както и на 300 метра от една друга забележителност - остров Св. Тома, известен повече като Змийския остров заради ценните обитатели на фауната.
„Еколозите ще скочат, но обектът не е в защитена територия. Такава в района е само блатото "Алепу", където гнездят прелетните птици, но то не е в съседство", твърдеше тогава кметицата на Созопол Веска Караманова.
Панайот Рейзи беше още по-нагъл: „Законът за Черноморското крайбрежие изобщо не трябва да влиза. Да го бяха вкарали през 1998 година. Сега какво е това - ще национализираме земята ли?", възмущаваше се той.
На 24 февруари 2006 година тогавашният главен архитект на общината Диана Карабаджакова издаде виза за изготвяне на проект и застрояване на уникалната природна забележителност. По-късно Карабаджакова бе включена от bgblacklist.blogspot.com под №41 в черния списък на унищожителите на българската природа, но се утешава успешно в огромната си къща, която си построи на Буджака. Сега пред имота й има будка с жива охрана като пред дома на Алексей Петров - Трактора в София. Съсед на Карабаджакова по една случайност е не друг, а друг радетел на морското строителство - Панайот Рейзи. Той е в същия черен списък под № 86. Но в крайна сметка какво значи тук някаква природна забележителност, когато после можеш да търгуваш построеното там по 1800 евро за квадратен метър.