Ангел Бончев спечели съдебната битка за направено дарение под натиск

Ангел Бончев

Ключови думи: Ангел Бончев, фондация Утре за всеки, Наглите, Камелия Бончева

Бизнесменът Ангел Бончев окончателно спечели съдебната битка за направеното от него под натиск дарение от 157 000 евро, показа справка на "Правен свят". Парите бяха дарени на Фондация "Утре за всеки" и бяха условие, за да бъде освободена съпругата на Бончев, която бе отвлечена от групата, станала известна като "Наглите".

Бончев спечели на две инстанции делото срещу фондацията и тя бе осъдена да върне парите. С определение от 27 декември, Върховният касационен съд (ВКС) не допусна касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд (САС), с което в сила остава решението за унищожаване на договора и за връщане на парите, които Бончев е дарил. "Утре за всеки" е осъдена да плати и над 15 000 лева държавни такси по делото, както и над 6000 лева адвокатско възнаграждение.

Сагата с дарението е от края на юли 2008 г., когато Камелия Бончева беше освободена от похитителите си, а делото на Бончев срещу фондацията започна преди две години, след като вече групата за отвличания бе задържана. Ангел Бончев сам беше похитен от "Наглите", а при освобождаването му срещу откуп бе отвлечена Камелия Бончева. При преговорите за неговото освобождаване той получил sms, с който е уведомен, че трябва да дари събраните до момента пари за откуп на фондация, която набира средства за лечение на рак на гърдата чрез кампания по телевизия бТВ. На следващия ден Бончев направи официално изявление по телевизията и в него обяви, че собственикът на "Литекс комерс" Гриша Ганчев го е отстранил от целия бизнес, а събраната сума от 157 000 евро дарява на фондацията.

Рано сутринта на 30 юли Камелия Бончева бе освободена и сагата с отвличането на семейството приключи. Пет години по-късно групата, която бе задържана и обвинена за 11 отвличания и един опит, е осъдена за двете похищения на Бончеви на първа инстанция, но Камелия Бончева почина именно след раково заболяване, получено след отвличането.

От "Утре за всеки" нито за момент не поставяха под съмнение волята на Бончев да им направи дарение, приеха го със задоволство и дори направиха пресконференция след освобождаването на Камелия Бончева, на която заявиха, че биха върнали парите само при "форсмажорни обстоятелства" – от земетресение до промяна в законодателството.

Спор по време на делото предизвика датата, на която са дарени парите. Всички съдебни инстанции приеха, че дарението е направено на 29 юли 2008 г., а не на 30 юли, след като вече похитителите са освободили Камелия. Спорният момент бе именно в тези часове, защото от фондацията твърдяха, че няма как Бончев да е направил дарението под натиск, защото сметката им била захранена с парите чак на 1 август, а съпругата на Бончев била освободена предния ден. Преводът започнал на 30 юли, пак след освобождаването на Бончева, което става същия ден, но рано сутринта. По делото се доказа, че преводът е нареден от Бончев на 29 юли в 17,26 часа, но банката работи до 17,30 ч и затова парите не са преведени в същия ден. Както градският, така и апелативният съд цитират в решенията си показанията на свидетеля Михаил Мадански, който заяви, че Бончев е бил много изплашен и го помолил за помощ.

"Брат, ако можеш, помагай, защото на мен ми отрязаха пръстите, но нея може да убият, трябва бързо да намерим пари", заявил Бончев на Мадански.

Пред ВКС фондацията поставя същите въпроси, като излага доводи за недопустимост на решението на САС. От "Утре за всеки" твърдят, че с исковата си молба Ангел Бончев иска унищожаването на договор за дарение между страните с дата 29.07.20078 год. , докато със съдебното решение на САС, съдът се е произнесъл и е унищожил поради заплаха договор за дарение от 01.08.2008 г.

"Данните по делото безспорно сочат, че става въпрос за един договор който се иска да бъде унищожен поради порок във волята, а именно договор за дарение на сумата от 157 000 евро , сключен между страните по делото.", се казва в определението на Трето гражданско отделение на ВКС в състав Надя Зяпкова-председател, Жива Декова и Олга Керелска-докладчик.