Многострадални ли сме, когато се плакваме с айфон в ръка?!
За трета поредна година България оглавява класацията на “Галъп Уърлд” за “най-страдащ” народ. Според публикуваните данни от проучването на агенцията, 39% от българите определят живота си като „достатъчно тежък”.
Интересно е и друго - част от останалите най-страдащи нации са камбоджанците, хаитяните и иранците. Даже е парадоксално. Защото почти всяка година бедствия отнемат стотици човешки животи в Хаити, в Камбоджа децата мизерстват и/или умират от глад, а в Иран са в пълна бойна готовност ежеминутно. И между тези три държави се явява името на България и нейния многострадален народ...
Почти мога да си представя как, докато част от интервюираните от „Галъп Уърлд” са отговаряли на въпроса - колко е тежък животът в България, в едната си ръка са държали пликове, преливащи от покупки, а в другата - айфон. И да - със сигурност не ни е лесно.
Пустата българска черта - да се оплакваме, минава границата. Няма как да повярвам, че сме най- бедния, мизерстващ и страдащ народ в света. Просто защото не е вярно. Да, има хора, които едва преживяват, има просяци, има хора, които са нещатни не по финансови причини, но това не ни прави хората с най-тежък живот. Това ни прави нация от закърнели, оплакващи се хора. Докато кафетата и заведенията /особено по-скъпите/ са пълни в работни дни, докато всяка втора кола на улицата е за над 50 000, докато децата на по 10 години имат в джоба си телефони за над 1000 лева, а в градския транспорт се возят основно пенсионери, докато много от просяците си тръгват с дневен „хонорар” + 100 кинта , ние определено не бива да сме най-страдащата нация. Ама...
Не твърдя, че ни е лесно, винаги можем да бъдем по-щастливи и по-богати. Но все пак -мнозинството сме здрави, прави, активни граждани, които могат и има какво да работят. Но е с пъти по-лесно да отричаме това и да заявяваме колко е трудно и колко сме нещастни в България. Ако сме толкова бедни, откъде пари за такива придобивки, за отрупаната вечер маса, за задължителната ракия? Или просто сме толкова комплексирани, че може да живеем в едностайна дупка, но е по-важното, че колата за пред обществото струва повече от жилището ни ? Със сигурност истината е някъде по средата.
Иначе българите сме хора, които умеем да оцеляваме - и 200 лева да изкарваме пак ще заделим 2 за черни дни. После - откъде бабите намират хиляди левове да платят на телефонните измамници, а иначе пенсиите им са между 150 и 300. Така сме научени. Повечето хора в България оцеляват колкото да могат да живеят някъде по средата- нито твърде охолно, нито твърде бедно. Да имат какво да ядат, да си платят сметките и да си купят приличен смартфон. Перспектива: никаква. А за това не ни е виновна държавата. Държавата, в лицето на управляващите е отражение на избирателите. Докато българите се оплакваме от абсолютно всичко, другите страни/граждани градят бъдеще.
А у нас времето е спряло някъде около Бай Тошо и няма изгледи за промяна. Винаги съм се чудила на хъса за оцеляване на други народи. Да вземем за пример японците. През месец там има земетресения, които взимат сериозен брой жертви, да си припомним и експлозията във Фукушима, където броят на жертвите надхвърли 10 000, а материалните щети се равняваха на милиарди долари. Но тези хора се съвзеха, справиха се, бяха сплотени и си помогнаха взаимно. Ами какво да кажем за хаитяните? Те също са на водеща позиция като най-страдаща нация, но всеки знае през какво минаха тези хора през последните години. И отделно, че там думата „бедност” се използва за мнозинството и то в буквалното си значение.
(Уж) Ниските доходи в България не ни правят страдалци. Страдаме, защото живеем ей така, колкото да се води, че на тази територия има някакъв живот. По-амбициозните заминаха и тук останаха шепа хора, които търсят щастието си в Родината, ама не знаят къде да го намерят. Останалите са се отказали от търсенето (или ги мързи), те просто се оплакват, гледат намусено и псуват всичко, което не им се нрави.
Защо не пробваме да се порадваме на по-малките неща в живота или щастието на българите се измерва в нова, скъпа кола, реплика на маркова дрешка, и/или нов телефон, а страданието - в липсата на горепосочените вещи?
Някои от вас може би четат тази статия от таблетите си и след малко ще напишат, че аз нищо не разбирам, защото положението в България е на „ръба на оцеляването”. Моят отговор: Седнете някъде по Витошка да изпиете едно кафе в работно време и помислете пак.
Руски дипломат размаха пръст на ЕС, Брюксел ще си върне това, което възнамерява да "открадне"
Украйна загуби и Клещеевка, а от Генщаба заговориха и за „маневри“ край Покровск
Откриха мъртъв изчезналия журналист
Тя е бивша Мис България, но се обезобрази и заприлича на пласмасова кукла
Камион с боеприпаси катастрофира на АМ „Струма”
Педагозите от Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ отдадоха почит на първите бургаски учители с оригинална фотоизложба
Точно това ни е проблема ! За 25 години единственото което ни набиваха в главите е как да мразим! Да МРАЗИМ :
Богатите,умните,работещите,чужденците,циганите,съседите си,болните,здравите,наркоманите,пушачите,шофьорите , туристите , селяните,животните,храната,църквата .................... Това сега ни пречи !!!ОМРАЗАТА
Така че да не съм чул някой да се оплаква от икономиката, правителствата, Бог, дявола, спина, китайците, индианците, негрите и върколаците. Българите са богати, лъжливи и мрънкащи ! Ако ония будали от Европа го разберат, ще видим евросредства през крив макарон !!!
Едва ли!
Това е един текст, който се пише, когато всичко се е изчерпало.
Енергията на годината угасва. Политиката не съществува. Моралът, ако въобще го е имало, сега отстъпва на коледната и новогодишната разюзданост.
Това е текст, с който искам да ви кажа - горе главите, не всичко е загубено...
Обаче кой знае защо посланието не ми се получава. Вместо това от клавиатурата ми излизат объркани мисли, клишета, умерен сарказъм и поносим хейт.
Не, това няма да стане „Статия на годината“.
Това ще бъде един текст, написан в края на годината.
Година, в която се раздадоха повече награди за „Човек на годината“, отколото са жителите на Силистра.
Година, в която се написаха повече тези за спасението на KLETA MAJKA BALGARIQ, отколкото са стихотворенията на Недялко Йорданов.
Година, в която да се живее беше сложно, а да се умре – направо невъзможно.
Няма как да умреш ей така – най-вероятно гласът ти ще продължи да фигурира в избирателните списъци и ти ще съзерцаваш от небето как, без отдавна да си на тоя свят, гласуваш за депутата еди кой си от Стара Загора... Или Павликени, или Триград или където са те турнали, макар че отдавна почиваш в мир...
Не, това категорично не стана „Статия на годината“.
Което си е повече от показателно.
През тази година се написаха всички възможни статии – от текстове за „красиви и умни“ до текстове за „бедни и грозни“.
От текстове за „качествени“ до текстове за „некачествени“.
От текстове за плачещи момичета и полицаи, до текстове за екскурзиите на Волен Сидеров.
Никога не е имало такава година.
Годината на словесната диария!
Годината, в която всяка статия беше „Статия на годината“, всяко действие – „Действие на годината“, всяка малоумна постъпка – „Постъпка на годината“.
А сега е време да свършвам с този текст.
Номинирам го за „Творческо безсилие на годината“ и смятам да му дам награда на специална церемония, която ще излъча на живо по интернет.
А на вас желая приятна последна работна седмица за 2013-а година.
Номинирам ви за „Търпелив народ на годината“!
Бих ви номинирал и за „Негласуващ народ на годината“, но там вече взехте награда под формата на състава на 42-ото народно събрание на Република България!
Наздраве! И дано след 2 седмици президентът не обърка отново Рила с Аспен...
Не че нещо, ама после, вместо Дунавско хоро някой може да пусне кънтри и съвсем да го закъсаме!
Чао и лека седмица!