Многострадални ли сме, когато се плакваме с айфон в ръка?!

Защо не пробваме да се порадваме на по-малките неща в живота или щастието на българите се измерва в нова, скъпа кола, реплика на маркова дрешка, и/или нов телефон, а страданието - в липсата на горепосочените вещи?

Ключови думи: България, бедност, автомобил, жилище, айфон, богати, класация,

Интересно е и друго - част от останалите най-страдащи нации са камбоджанците, хаитяните и иранците. Даже е парадоксално. Защото почти всяка година бедствия отнемат стотици човешки животи в Хаити, в Камбоджа децата мизерстват и/или умират от глад, а в Иран са в пълна бойна готовност ежеминутно. И между тези три държави се явява името на България и нейния многострадален народ...

Почти мога да си представя как, докато част от интервюираните от „Галъп Уърлд” са отговаряли на въпроса - колко е тежък животът в България, в едната си ръка са държали пликове, преливащи от покупки, а в другата - айфон. И да - със сигурност не ни е лесно.

Пустата българска черта - да се оплакваме, минава границата. Няма как да повярвам, че сме най- бедния, мизерстващ и страдащ народ в света. Просто защото не е вярно. Да, има хора, които едва преживяват, има просяци, има хора, които са нещатни не по финансови причини, но това не ни прави хората с най-тежък живот. Това ни прави нация от закърнели, оплакващи се хора. Докато кафетата и заведенията /особено по-скъпите/ са пълни в работни дни, докато всяка втора кола на улицата е за над 50 000, докато децата на по 10 години имат в джоба си телефони за над 1000 лева, а в градския транспорт се возят основно пенсионери, докато много от просяците си тръгват с дневен  „хонорар” + 100 кинта , ние определено не бива да сме най-страдащата нация. Ама...

Не твърдя, че ни е лесно, винаги можем да бъдем по-щастливи и по-богати. Но все пак -мнозинството сме здрави, прави, активни граждани, които могат и има какво да работят. Но е с пъти по-лесно да отричаме това и да заявяваме колко е трудно и колко сме нещастни в България. Ако сме толкова бедни, откъде пари за такива придобивки, за отрупаната вечер маса, за задължителната ракия? Или просто сме толкова комплексирани, че може да живеем в едностайна дупка, но е по-важното, че колата за пред обществото струва повече от жилището ни ? Със сигурност истината е някъде по средата.

Иначе българите сме хора, които умеем да оцеляваме - и  200 лева да изкарваме пак ще заделим 2 за черни дни. После - откъде бабите намират хиляди левове да платят на телефонните измамници, а иначе пенсиите им са между 150 и 300. Така сме научени. Повечето хора в България оцеляват колкото да могат да живеят някъде по средата- нито твърде охолно, нито твърде бедно. Да имат какво да ядат, да си платят сметките и да си купят приличен смартфон. Перспектива: никаква. А за това не ни е виновна държавата. Държавата, в лицето на управляващите е отражение на избирателите. Докато българите се оплакваме от абсолютно всичко, другите страни/граждани градят бъдеще.

А у нас времето е спряло някъде около Бай Тошо и няма изгледи за промяна. Винаги съм се чудила на хъса за оцеляване на други народи. Да вземем за пример японците. През месец там има земетресения, които взимат сериозен брой жертви, да си припомним и експлозията във Фукушима, където броят на жертвите надхвърли 10 000, а материалните щети се равняваха на милиарди долари. Но тези хора се съвзеха, справиха се, бяха сплотени и си помогнаха взаимно. Ами какво да кажем за хаитяните? Те също са на водеща позиция като най-страдаща нация, но всеки знае през какво минаха тези хора през последните години. И отделно, че там думата „бедност” се използва за мнозинството и то в буквалното си значение.

(Уж) Ниските доходи  в България не ни правят страдалци. Страдаме, защото живеем ей така, колкото да се води, че на тази територия има някакъв живот. По-амбициозните заминаха и тук останаха шепа хора, които търсят щастието си в Родината, ама не знаят къде да го намерят. Останалите са се отказали от търсенето (или ги мързи), те просто се оплакват, гледат намусено и псуват всичко, което не им се нрави.

Защо не пробваме да се порадваме на по-малките неща в живота или щастието на българите се измерва в нова, скъпа кола, реплика на маркова дрешка, и/или нов телефон, а страданието - в липсата на горепосочените вещи?

Някои от вас може би четат тази статия от таблетите си и след малко ще напишат, че аз нищо не разбирам, защото положението в България е на „ръба на оцеляването”. Моят отговор: Седнете някъде по Витошка да изпиете едно кафе в работно време и помислете пак.