Кирсановщината протяга ръка към „Петрол”*

Източник: в. "Уикенд"

По $100 веднага за всеки гласувал за него, както и по един „Мерцедес” и мобилен телефон за всеки пастир, след като се възкачи на „трона”. Подобни блъфове градят възхода в кариерата на президента на Калмикия и на Международната шахматна федерация Кирсан Илюмжинов. Отскоро странната финансова птица е и основен акционер в „Петрол холдинг”– компанията собственик на българския дистрибутор на горива „Петрол”, пише в. "Уикенд" в пространно разследване, свързано с мистериозния милиардер.

И при първото си посещение у нас като мажоритарен собственик на „Петрол холдинг” Илюмжинов не изневери на стила си да раздава милионни обещания. Той обяви, че има дългосрочна стратегия за развитието на компанията с инвестиции за над 100 млн. евро. Кога и как - не стана ясно. Но пък цифрата си я бива.

Както личи, известният с прозвището „Хан Кирсан“ не е пестелив в обещанията си. В стила му на поведение, наричан от руските медии кирсановщина*, водещи са безскрупулното заиграване с етническото напрежение в Калмикия, мътните финансови операции, натиск над журналистите и близки контакти с доказани терористи.

Илюмжинов и неговата република могат да поразят въображението на не един репортер. През февруари 2000 г. калмикски журналисти представиха в Москва цяла книга за него под изразителното название „Кирсановщина”. Един от авторите на книгата, легендарната калмикска журналистка Лариса Юдина, по-късно беше убита, а нейни колеги вече не могат да посещават родината си, опасявайки се от разправа.

Възход с партиен билет

Кирсан Илюмжинов е роден на 5 април 1962 г. Баща му е бил партиен работник. Описват го като несговорчив, суров и даже жесток човек. Младежът завършил средното си образование с пълно отличие, но не продължил веднага да учи. Започнал работа като шлосер във военния завод „Звезда“. След година работа там отива в армията.

„Звезда” обаче му дава ценна придобивка – така нужния работнически произход, който става за Кирсан пътен лист за Москва. В армията, въпреки всички положени старания, той не успява да влезе в КПСС. След военната служба се връща в завода, където е назначен за бригадир и през 1983 г. най-сетне влиза в партийните редици. Партийната книжка, разбира се, му помогнала доста за влизане в престижното висше учебно заведение МГИМО. По онова време там няма случайно попаднали младежи.

Както отбелязват руски медии, членството на Илюмжинов в КПСС му прокарва не просто пътека, а магистрала към политиката. През 1991 амбициозният калмик е избран за депутат във Върховния Съвет на Руската Федерация.

Това обаче е само етап от възхода му към върховете на властта. Две години по-късно Кирсан е номиниран от колективите на завод „Звезда”, совхоза „Алачинский” и от съюза на предприемачите за президент на Република Калмикия. Тази роля му дава възможност да се развихри истински.

По време на предизборната кампания въвежда за жителите на град Елиста 50% дотация за хляба и млякото със собствени средства. С щедра ръка подарява на милицията не какво да е, а „Мерседес-Бенц". С размах на същински народен бащица подарява на настоятеля на православния храм – „Жигули", после отделя 20 милиона рубли за министерството на вътрешните работи и 5 милиона рубли – за православната църква.

Дотук добре, но по същото това време в местната преса и на заседанията на парламента започват да се изнасят данни за изчезването на няколко милиона долара, предназначени за републиката. Информациите се свързват с името на Илюмжинов, но не са потвърдени. И на президентските избори той побеждава с голяма разлика.

Кошмарът Дубровка и сянката на Кирсан

Всички помним трагедията в Дубровка. Днес, когато от драмата със заложниците е минало доста време, един въпрос продължава да си стои без ясен отговор: Кой имаше полза от това? Както отбелязват руски медии, анализатори и дори сътрудници на правоохранителните органи най-голяма изгода от трагедията има Кирсан Илюмжинов.

Вземането на заложници в Дубровка става точно преди втория тур на изборите за президент на Калмикия и съвпада със скандала за корупция в територията на „Хан Кирсан“. По това време неговите позиции са разклатени и има вероятност на втория тур да загуби и президентския трон, и президентската неприкосновеност.

И като по поръчка идва кризата със заложниците. Достатъчно сериозен обществен проблем, съпътстван от огромно медийно внимание. Всички забравят за изборите, които печели Илюмжинов.

В потвърждение на версията за съпричастност на Илюмжинов към финансирането на терористичния акт и към контакти с терористи говори и фактът, че в продължение на много години го свързват топли отношения с главния вдъхновител на чеченските терористи Шамил Басаев. По информация в руските медии на територията на Калмикия се разполагат чеченски нелегални заводи за преработка на нефт. За тези неща неведнъж разказва руската телевизия НТВ. Но по някаква причина никой не обръща внимание на съвпаденията.

Как се усвояват едни федерални пари

В началото на политическата си кариера Кирсан Илюмжинов сънува превръщането на Калмикия в шахматен център от световно ниво. Сега обаче има нова мечта: да направи от Калмикия нов Лас Вегас. Вече са проведени предварителни преговори и скоро ще се реализира замисълът на Илюмжинов да потопи Калмикия в несметно богатство.

Впрочем, жителите на Калмикия очакват реки от мед и масло още от 1993 г., когато „младият и успешен бизнесмен“ Кирсан Илюмжинов се кандидатира за президент. Точно тогава той обещава да даде на всеки поддръжник по 100 долара, а всеки пастир щял да получи „Мерцедес” и мобилен телефон.

Нещата в живота обаче не са като в приказките и калмиките не натрупват богатства, а името на Илюмжинов редовно изплува при скандални обстоятелства. Някои руски журналисти пишат, че учредената от Илюмжинов банка „Степ“ получила през 1992 г. 12 милиарда рубли от федералния бюджет на Русия за строителство на фабрика за обработка на вълна. По неясни причини парите изчезнали, фабриката не била построена, а резултатите от разследването се загубили заедно с банката и с разпуснатия през 1993 г. Върховен съвет на Руската федерация.

Още една порция милиони се загубили покрай Кирсан. Проверка на Главното разузнавателно управление (ГРУ) в Калмикия установила множество злоупотреби при строителството на така наречената шахматна столица. Това били бюджетни пари, предназначени за нуждите на Калмикия и отпуснати за строителство.

В резултат от това разследване в Калмикия имало акции в защита на всенародно избрания. Медиите отбелязват, че някак изведнъж, точно в този момент Илюмжинов започнал публично да разсъждава по проблема на калмикското самоопределение. Федералните власти предпочели да не нагнетяват обстановката и наказателно дело така и не било възбудено.

Другарят на Басаев

В Калмикия за никого не е тайна дружбата между Кирсан Илюмжинов и чеченците. Говори се, че доскоро Кирсан редовно се е срещал със своя колега – президента на шахматната федерация на Чечня Шамил Басаев. Басаев е един от най-известните чеченски полеви командири, вицепрезидент на международно непризнатата Чеченска република Ичкерия, определен от международната общност като опасен терорист. Той е ликвидиран от руските спецслужби през 2006 г. Отговорен е за многобройни терористични атаки и партизански акции в и около Русия, най-известни от които са превземането на южния руския град Будьоновск през 1995, вземането на заложници в театъра на улица „Дубровка” в Москва през 2002, завземането на училището в Беслан, Северна Осетия през 2004 г.

Прогонени от режима на Илюмжинов твърдят, че основа за дружбата му с Басаев бил съвместният бизнес. Според публикации в руски медии още в първата чеченска кампания Кирсан предоставял на сепаратистите продоволствие и медикаменти. По неофициална информация той се е занимавал с продажбата на чеченски нефт и прикривал прехвърлянето на парите за нуждите на бойците през калмикската зона за свободна търговия.

Никой не може да каже какви суми е натрупал калмикският президент от всички тези операции.

Мистерия с $50 млн.

Калмикия съвсем не се е превърнала в Рог на изобилието за обикновените хора, но от управлението на Илюмжинов има доволни. Публична тайна е, че и криминалният свят, и чиновниците правят пари в една офшорна зона – в Калмикия. В тази свободна икономическа зона преди години потъват 50 милиона долара от държавната хазна.

За да стимулира износа на родните производители, държавата ги освобождава от ДДС или връща вече платената сума. Една компания с неясна собственост, наречена просто „РД“, регистирана в Калмикия, изнесла зад граница оборудване за пречиствателни съоръжения за $ 250 млн. След това поискала от Министерството на финансите да й се върнат данъците и митата, както се полага по закон. Това са $ 50 млн., които уж били платени, купувайки това оборудване от друга фирма. И държавата изпълнила задължението си. В резултат парите се оказали в Науру – малка островна държава в Океания, отбелязват руски журналисти.

Историята продължава с това, че правоохранителните органи образували дело за углавно престъпление по обвинение за злоупотреба. То завършва и заподозрените са обвинени. Според местната преса обаче това са просто изпълнители на акцията. Истинските организатори, идеолози и разработчици, остават извън подозрение.

Тъй като става дума за огромна сума, а разследването по това углавно дело можело да изкара на бял свят и някои основни фигури, някой направил опит да унищожи материалите по това дело. По информация в медиите 17 тома са изгорели при превозването им от Калмикия до Главната прокуратура на Руската федерация. За всичко това „Московские новости" разказват в разследването си „Изгорялото дело“.

Това обаче е едно нищо в сравнение с голямата далавера, наречена Агенция за развитие и сътрудничество към президента на Калмикия (АРиС). Тя администрира свободната икономическа зона на Калмикия, регистрира фирмите и следи финансовите трансакции.

Хиляди предприятия от цяла Русия, регистрирани в калмикската „офшорна зона“, срещу 5000 екю годишно са освободени от федерални данъци и целеви мита. Изчисления показват, че специалният Фонд на програмата на Илюмжинов, където остават данъчни кредити, се акумулират над 16 милиарда рубли годишно. Тези средства би трябвало да отиват за развитието на републиката и за социални нужди. Проверка на Генералната прокуратура на Руската федерация обаче показва, че нещата изобщо не стоят така. А решението и на този проблем е просто. Значителна част от счетоводната документация, по думите на ръководството на АРиС, изчезнала при преместването й.

Всички тези щрихи очертават един може би странен, а може би малко плашещ образ. Дали точно такъв тип инвеститор очакваме в България?

Прави се на духовен водач

Малко му е на Кирсан да е бащица на своя народ. Иска му се и духовен водач да бъде, да формира мироглед, да е всьо и вся. Затова издава дузина книги, засенчвайки други подобни „величия“. В книгата си „Калмикия в курса на радикалните реформи” Илюмжинов пише за самия себе си в трето лице. Да, познато звучи. И потвърждава сентенцията, че историята се повтаря като фарс.

Жаден за власт и влияние, Илюмжинов си присъжда какви ли не звания и титли, включително княжеска. И това му е малко. Решава да добави към величието си и хански ореол. Руски медии разкриват, че приближени на президента възложили на група местни историци и етнографи на всяка цена да открият хански корени на Илюмжинов.

За съжаление учените не открили нито една ханска вейка в родословното дърво на президента.

Щом е така, идва нова повеля: да се направи Кирсан Илюмжинов „прерожденец“. Тоест, на хората да се внуши, че в Кирсан се е вселил духът на някой светец.

Няма резултат и тук. Затова пък директорът на Националния институт за хуманитарни и приложни изследвания в Елиста Ким Шовунов, под чието ръководство се водят споменатите изследвания, е намерен обесен. Какво е подтикнало уважавания учен да приключи сметките си с живота, може да е обяснила предсмъртна бележка. Но нея близките на покойника не показват даже на следователите.

____

*Кирсановщина - дума, използвана от руските журналисти за описание на политиката и поведението на Кирсан Илюмжинов; заглавието е на в. „Уикенд“